Петър Георгиев-Рей за новата си изложба у нас - “Преодоляване”: След толкова изминат път, аз все още се чувствам на кръстопът

Творецът Петър Георгиев-Рей се завръща от Канада в България, за да представи нова самостоятелна изложба със заглавие „Преодоляване”, както и ново издание на своята стихосбирка „Гвоздеи кръстни”. Актьор по образование, в началото на 90-те, Петър Георгиев емигрира в Канада в търсене на по-добра реализация. След време той открива неподозирани таланти в себе си - започва да пише книги и да рисува. Петър Георгиев-Рей открива своя галерия в Монреал и се превръща в един от най-загадъчните художници абстракционисти в Канада и в САЩ.

Американският изкуствовед д-р Кенуърт Мофет обявява Петър Георгиев за един от най-оригиналните съвременни художници. Според Мофет картините на живеещия в Канада български творец са ослепителни и хипнотизиращи. „Те обединяват крайните противоположности между прецизност и свобода, абстракция и реализъм, перверзна чувственост и поразителен магизъм”, коментира изкуствоведът.

През последните 20 години художникът е участвал в повече от 50 индивидуални и групови изложби в Канада, САЩ, България, Франция. Петър Георгиев-Рей е автор и на романите „Мислителят или насаме с един живял“, „Завоеватели” „Пътят“ и „Планината“, както и на пиесата „Светлината, която мами“. 

Изложбата на Петър Георгиев-Рей се открива в София на 10 септември в галерия One Gallery. Първо пред Lupa.bg художникът сподели защо е кръстил новата си изложба в България "Преодоляване", защо определя картините си като творби от "Бароковия период" и откъде черпи вдъхновение, за да изрази себе си чрез четката.

- Отново идвате в България, за да откриете своя нова изложба, която този път е обединена от заглавието „Преодоляване”. Защо кръстихте изложбата си така и какво лично вие преодолявате в живота днес като творец и човек?

- Да, имам удоволствието отново да се завърна в родината ми по хубав повод - откриване на изложба и представяне на второто издание на стихосбирката “Гвоздеи кръстни”. Тя бе публикувана за първи път през 1995 г., но тогава бяха много размирни времена в България и почти на никой не му бе до поезия. Неотдавна препрочетох стиховете и установих колко актуално звучат за състоянието, в което се намирам в момента. Сякаш току-що съм ги писал.

Поводът изложбата да се нарича “Преодоляване” е, че след толкова много изминали години и изминат път, аз все още се чувствам на кръстопът. Това доказва, че в живота на артиста няма покой. Той е обречен непрекъснато да доказва себе си, да преодолява чуждия скептицизъм, безразличие, незаинтересованост и дори, бих казал жестокост.

Артистът е много уязвим, защото непрекъснато зависи от благоволението на други хора. Разбира се, нивото на зависимост е различно, то се определя от професионалното му развитие. Но независимо колко успешен е един артист, той неминуемо е в зависимост от благоволението на някой. 

- Всеки има свой субективен поглед към изобразителното изкуство особено към абстрактната живопис, на която сте се посветил и вие. Подобна живопис няма как да бъде преразказана, тя само може да бъде почувствана, стига човек да има сетива да я усети и фантазия, за да я разгадае. Какво ви пленява в абстрактната живопис?

- Описанието ви за абстрактната живопис е прекрасно. Да, тя не може да бъде преразказана, човек трябва да има необходимите сетива, за да я усети и безкрайна фантазия, за да я разгадае.

Живописта сама дойде при мен. Аз нямах самочувствието, че мога да се изразявам чрез нея, за да я извикам сам. Тя сама ме избра и настоятелно ме подтикваше да посегна към четката за рисуване, въпреки че я гледах изумено и й казвах: “Are you talking to me?!” Но мигът, в който посегнах към бялото платно и видях резултата от първата си картина, разбрах, че обратен път няма. Аз открих неподозиран талант в себе си, който дойде точно навреме, в момент, в който бях най-безпътен.

Започнах да рисувам, воден само от моята интуиция и страст. В началото аз не контролирах творческия процес - той контролираше мен. В мига, в който започвах да рисувам, аз загубвах представа за реалността около мен, минутите и часовете, които в ежедневието понякога така бавно и тежко минаваха, сега се стопяваха незабелязано. Когато спирах да рисувам с изненада установявах, че са изминали 4-5 часа, без изобщо да усетя това. Такъв процес на рисуване може да предложи само абстрактната живопис, защото тя се създава предимно чрез емоция и персонална енергия. Разбира се, когато става въпрос за оригинален творчески процес. 

- С какво се отличава новата ви изложба и откъде черпихте вдъхновение?

- В тази изложба ще бъдат включени картини от моя “Бароков” период. Казвам “Бароков”, не защото се опитвам да наподобявам на картините от този период, а защото бях вдъхновен от него. Аз обожавам да гледам картини от това време, вкъщи имам прекрасни каталози на Караваджо, Рембранд, Рубенс.

Един ден, както гледах една картина на Караваджо, случайно свалих очилата си и започнах да виждам изображението й абстрактно. Човешките фигури се превърнаха в абстрактни форми, в които доминираха предимно цветовете и отразените в тях светлинни акценти. Тогава ми хрумна идеята, че мога да опитам да нарисувам картина, която “закачливо” да нарека “Абстрактен Барок”. В новата изложба ще могат да се видят картини от този период. 

- Заедно с изложбата ви в One Gallery в София ще представите и ново издание на вашата стихосбирка „Гвоздеи кръстни”. Заглавието звучи библейски. Бихте ли сподели как се роди тази книга? Извървяхте ли чрез нея и вашия път на болката и страданието на емигранта?

- Да, както вече споменах по време на откриването на изложбата ще бъде представено и новото издание на стихосбирката. Реших да съчетая тези две неща, защото те са свързани с моето духовно и дори бих казал, физическо оцеляване. В България обичах да чета поезия, но не съм писал.

Човек трябва да се намира в много специфично психическо състояние, за да прибегне до поезия. Поезия не се пише за удоволствие. Ако авторът изпитва удоволствие по време на писане на стих, това значи, че той или тя не пишат стихосбирка, а рецепти за сладкиши.

Истинска поезия се създава само по време на болка или пък на неконтролируемо влюбване. Но всички знаем, че болката и пламенното влюбване са взаимно свързани. Скоро след като емигрирахме, аз изпаднах в състояние на абсолютна безтегловност. Имах чувството, че се превърнах в една малка на никому ненужна прашинка. Най-плодородната почва, в която може да покълне стих е, когато почувстваш, че не принадлежиш към обществото, в което живееш. 

-  Споделихте, че „Гвоздеи кръстни” ви е помогнала да оцелеете в Канада в първите години на емиграцията. Как изливането на душата ви върху белия лист ви спаси и как ви даде стимул да имате сили да продължите по пътя на артиста, макар и не в качеството ни актьор, а на писател и художник?

-  Първият стих дойде няколко месеца след като емигрирахме. Той започваше така:

“Заровен до кръста в пясъка,

с надежда изчаквах прилива.

           Надежда - 

                              с плясъка 

на изплашена птица….”

Поезията ми даде малко островче, на което можех да се приютя и да чувствам, че съм човек, който не е загубил изцяло своята идентичност. 

Петър Георгиев Рей пред своята картина “Енигма” в Музей-галерия “Анел” по време на изложбата си миналото лято

-  Изкуствоведът проф. Аксиния Джурова определя творчеството ви с интересния термин „екшън живопис”. Къде във вашите картини се допират екшънът, характерен повече за киното и романтиката, която сякаш олицетворява изобразителното изкуство?

- Имах удоволствието проф. Аксиния Джурова да бъде куратор на най-значителната ми изложба в България досега. “Екшън живопис” е определение насочено предимно към абстрактното изкуство, защото елементите, които изграждат такава живопис са - емоция, движение, енергия. Когато по време на работа артистът изцяло е завладян от някаква емоция, било то предизвикана от радост или пък гняв, няма значение, важното е да бъде истинска, неподправена емоция, и когато тя е съпроводена с категорични и уверени движения на четката за рисуване върху бялото платно, тогава готовата картина започва да излъчва енергия, която завладява и прави изкуството непреходно.

Лошото е, че повечето артисти се опитват да наподобяват тези важни елементи, а не да ги изживяват истински. Затова и изкуството им се превръща в една преструвка. Но моята живопис не е само “Екшън живопис”. Екшънът е само първата стъпка в процеса на изграждане на картините ми. След нея настъпва процес на бавно и методично изграждане на детайли, които обогатяват картините с някаква странна, бих казал “космична” фигуративност. Точно този процес на детайлна работа различава картините ми от тези на американските абстрактни експресионисти. 

- За колко време се връщате в България и по кои места ви води носталгията по родината?

- В последно време се завръщам за по-дълги периоди в България, защото престоите ми са свързани с организиране на изложби и публикация на книги. За мен е удоволствие да представям изкуството си и в родината ми. Местата, на които най-много обичаме да прекарваме времето си, когато сме там, са София и родното ми село Боснек. Бях на 4 години, когато се преместихме да живеем в Перник. В ученическите ми години се срамувах, че съм роден на село. Но сега осъзнавам колко безсмислен е бил моят срам от родното ми място. Боснек е прекрасно и живописно кътче, което нашата дъщеря също много обича. Там, като дете, тя разбра какво значи волност. Играеше си със съседските деца до късно вечер. Това й даде възможност да проговори български перфектно, нещо, с което аз и майка й много се гордеем.

Срамно е, когато тук виждаме как български деца не говорят родния ни език, независимо от това, че и двамата родители са българи. Когато такива деца отидат в България са им нужни преводачи, за да комуникират с бабите и дядовците си. Това е унижение към нашия прекрасен български език и за жалост, такова поведение е присъщо предимно за нас българите.

Няма друга нация, в която голямо количество от емигрантите да се срамуват от родния си език. Ние имаме изключително богат, живописен, гъвкав и поетичен език. Разбрах това, когато започнах да пиша книгите си. В момента се сещам за едно кратко стихотворение на Александър Геров: То е следното: “Болко. Болко-о. Болчице.” Три думи, чрез които болката може не само да се усети, но и да почувстваме умиление към нея.