Петър Стоянов: Спасяването на евреите е най-красивата страница в българската история

Светът научи истината за подвига на нашия народ, благодарение на проф. Михаел Бар-Зоар

Политика
18:00 - 14 Февруари 2025
2237
Петър Стоянов: Спасяването на евреите е най-красивата страница в българската история

Спасяването на българските евреи е най-красивата страница в българската история. Това каза президентът (1997-2002) Петър Стоянов по време на среща в Литературен клуб "Перото" с известния израелски историк, експерт по международни отношения и политология и писател проф. Михаел Бар-Зоар. Политикът от Израел, роден преди 87 години в София, пристигна специално от Тел Авив, за да представи в началото на февруари една от най-новите си книги, преведена на български, "Амазонките на Мосад: Невероятните жени в израелските тайни служби".

Петър Стоянов благодари на проф. Бар-Зоар, че благодарение на него, светът узна за геройския подвиг на българския народ, който в разгара на Втората световна война и въпреки че България бе съюзник на Хитлер, през март 1943 г. не позволи българските евреи да бъдат изпратени в нацистките лагери на смъртта в Аушвиц и Треблинка.

"С проф. Бар-Зоар сме приятели от 30 години. Ние станахме приятели за това, което той направи за България. Защото не са много хората, които безкористно, интелигентно, професионално и с отстояване на каузата си защитават една историческа истина, която според мен е изключително важна за България", отбеляза Петър Стоянов. Като президент той удостои израелския историк и български евреин с орден "Мадарски конник".

"За нас най-важната му книга е "Извън хватката на Хитлер". Когато проф. Бар-Зоар написва тази книга тя предизвиква трус. Години наред спасяването на българските евреи е една от най-добре прикриваните тайни на Втората световна война. Всичко се знаеше за Втората световна война - от нападението над Полша през хитлеристките концлагери, Сталинградската битка, Аушвиц, но никой не знаеше, че България е спасила 48 000 свои евреи", отбеляза бившият държавен глава. 

Нацистката конференция във Ванзее в началото на 1942 г. привежда официално в ход "Окончателното решение на еврейския въпрос“ – програмата за геноцид над еврейското население на Европа, известна като „Холокост“. В специалния документ от конференцията, където е записан броят на евреите във всяка от европейските страни, срещу името на България е записано числото 48 000. Българските евреи от Царство България поетапно трябваше да бъдат изселени от България и изпратени в лагерите на смъртта. 

За щастие това не се случва, благодарение на обединените усилия на Българската православна църква, на 43 депутати от управляващото мнозинство, на редица граждански организации, които успяват да убедят цар Борис III да спре депортацията на евреите, въпреки че правителството на премиера Богдан Филов е обещало на Хитлер да предаде българските евреи.

"Голямата заслуга на проф. Бар-Зоар е, че светът разбра, че България е спасила българските евреи. В неговата книга "Извън хватката на Хитлер" се осветлява най-красивата страница в българската история.

Ние имаме много величави страници - битки, сражения, победи, но това е най-красивата страница, защото всяка битка и това е характерно за всички народи, ако е свързана с победа, се увенчава с една Триумфална арка. Но след всяка битка остават стотици хиляди избити и от страната на победителите, и от страната на победените.

А тази история за пръв път е свързана не с брой на убити и с победа във война, тя е свързана със спасяване на човешки животи по време на война. Затова мисля, че това е най-светлата, най-хуманната страница в българската история", отбеляза президентът Петър Стоянов. 


Той специално наблегна на огромната роля на Димитър Пешев, който убеждава 42 депутати да подпишат петицията срещу депортирането на българските евреи. Петър Стоянов допълни, че всички подписали 43-ма народни представители са били част от управляващото титулувано по онова време фашистко мнозинство. "Не забравяме, че не се ангели в своята досегашна дейност. Те са гласували вече Закон за защита на нацията, съгласно който евреите трябва да носят жълти значки и и за спрямо тях се прилагат редица други ограничения. Депутатите са гласували единодушно и присъединяването на България към Тристранния пакт. Всичко това е факт", отбеляза Петър Стоянов.

Бившият президент се върна назад в историята и обясни защо България е станала съюзник на нацистка Германия. "България губи катастрофално две войни - Междусъюзническата и Първата световна война. Когато започва Втората световна война отново се възражда старият патриотизъм - бих го нарекъл Санстефанския български блян - освобождението на нашите братя в Македония, в Тракия.

България сякаш няма към кого да се обърне, освен към стария си съюзник Германия. Много по-късно ще стане ясно, че хитлеристкият режим използва методи, които днес наричаме варварски. Разбира се, българите схващат интуитивно, че политиката на фашистка Германия не само, че не е хуманна, но е изцяло човеконенавистна.

Идеята за осъществяване на националния блян е толкова силна, че сякаш подтиска други странични фактори, бих ги нарекъл хуманни фактори. Когато обаче Пешев и хората като него научават, че техни сънародници български евреи ще бъдат депортирани и най-вероятно избити в лагер, хуманността взема превес над идеята за националния идеал", отбеляза Петър Стоянов. 

Той припомни и още няколко исторически факта - че Хитлер връща Южна Добруджа на България и че цар Борис III е наречен Цар Обединител. "И на този фон български депутати се обявяват срещу депортирането на българските евреи. Това е невероятно.

Петиции до царя изпращат различни организации като Съюзът на писателите, Съюзът на запасните подпоручици и Физкултурен клуб "Славия". В страната се правят подписки в защита на евреите. В крайна сметка те са спасени. Решаваща роля има и Българската православна църква, тъй като на две свои заседания Светият Синод единодушно осъжда изпращането на българските евреи на смърт.

Един писател беше казал: "Ако римският папа Пий XII имаше куража на българския екзарх Стефан може би нещата щяха да се развият по друг начин", каза Петър Стоянов.

Снимки: Марина Чертова

Тази история дълго време остава неизвестна за българската общественост. "През 45-те години на комунистическото управление всички ние изучавахме в училище, че периодът на монархо-фашизма е бил най-тежкият период за България. И точно по време на този монархо-фашизъм се правят подписки в защита на евреите. Ще се окаже, че в онова време има нещо, което днес се нарича функциониращо гражданско общество. Във време на терор и на леене на кръв се оказва, че в България има обществени групи и личности, които повлияват и на царя, и на правителството да отмени своето решение.

Сега си помислете след народната революция на 9 септември. би ли могъл писателският съюз да излезе с подписка срещу което и да е решение на ЦК на БКП. Та нашите писатели не посмяха да защитят Димитър Талев, който беше изпратен в лагер. Българският Синод защитава иноверци - евреи, а не може да защити своите събратя да отидат на литургия на Великден или на Коледа, защото религията е "опиум за народите". Мисля, че точно тази съпоставка възпираше  комунистическият режим да представи в цялост идеята за спасяването на българските евреи. Това щеше да обърка представите на всички интелигентни хора", аргументира се Петър Стоянов.

Той сподели, че винаги се вълнува от разказа на проф. Михаел Бар-Зоар за това как 10-годишен напуска България със семейството си през 1948 г. и заминава за новосъздадената Държава Израел.

На границата с Югославия влакът с български евреи, пътуващи през Европа към Израел, спира за паспортен контрол. Всички слизат от влака, плачат и почват да пеят "Мила, Родино". Малкият Михаел пита родителите си защо плачат, нали "отиваме в нашата земя, в нашата нова родина." Те му отговарят, че и България е тяхна родина и те я напускат с обич и с благодарост. 

"Заслугата на проф. Михаел Бар-Зоар към България, към българския народ и към нашата история е невероятна с начина, по който я отстоява и с категоричността, по която я отстоява", отбеляза Петър Стоянов. Той добави, че преди време е разказал историята за спасяването на българските евреи по време на събитие в Лос Анджелис. От публиката го попитали: "Холивуд чака хепиенд. Какво става със спасителите?"


Отговорът на Петър Стоянов предизвикал шок - от 43-ма депутати, обявили се срещу депортацията 20 от тях са осъдени на смърт от Народния съд, а Димитър Пешев на 15 години затвор. "Това е печалната, изпълнена с криволици и противоречия българска история и ние трябва да знаем и нейните сенчести страни и да не ги забравяме. Но в никакъв случай не трябва да се лишаваме от тези светли страници в нашата история, което ни прави достойни като народ", каза бившият държавен глава. Той каза и че не бива да се забравя, че над 11 000 евреи от т.нар. нови български земи от Беломорска Тракия и Вардарска Македония за съжаление са изпратени в лагерите на смъртта, където загиват.

Петър Стоянов припомни и думите на Димитър Пешев пред Народното събрание. Той казва, че малките народи винаги трябва да имат предвид моралните аргументи. "Моралните аргументи са най-силното оръжие на малките народи. Не сме големи като САЩ, Китай и Русия и затова си струва тази страница да бъде повтаряна. В нашите сърца проф. Михаел Бар-Зоар завинаги ще остане като човека, който отвори към света вратата на тази невероятна история", изрази своята благодарност към израелския историк и писател бившият български президент.

Заедно с проф. Михаел Бар-Зоар има и още един виден български евреин - Яков Джераси, който е приел за своя мисия и лична кауза да популяризира по света героичния подвиг на българския народ в годините на Втората световна война.

Яков Джераси също е роден в София, в семейство на български евреин и християнка. Той е председател на Международната фондация „България" и се занимава с благотворителност и с интеграцията на малцинствата в българското общество. Яков Джераси е човекът, благодарение на който в България в края на 90-те години бе издадена книгата "Извън хватката на Хитлер. Героичното спасяване на българските евреи."

"Аз мислех, че целият свят знае, че българите са спасили евреите. През март 1993 г. бях в САЩ, където преподавах в университета Емори в Атланта. И точно на 9 март - 50 години след спасяването на българските евреи прочетох една голяма статия в „Ню Йорк таймс” за спасяването на датските евреи от датчаните. Тогава написах писмо до главния редактор на вестника и казах: „Браво на тези партизани в Дания, че са спасили 7200 евреи! Браво! Има обаче още една страна в Европа – България, която е спасила не 7000, а 50 000 евреи.” И накратко описах историята.

На следващия ден главният редактор звъннал на ректора на университета и попитал: "Кой е този Бар-Зоар, че ми пише писма?" Ректорът отговорил, че преподавам във  Факултета по история. От "Ню Йорк таймс" позвънили и на декана да разпитват за мен и накрая се обадиха и на мен. И ме попитаха: „Каква е тази работа, вярно ли е? Няма никаква информация за това. Имате ли доказателства? Сигурен ли сте, че това е станало?"

Аз им казах: „Напълно съм сигурен. 8 милиона българи и 50 000 евреи, които сме спасени, са живото доказателство на тази история.” С голямо колебание публикуваха моето писмо в „Ню Йорк таймс”. А след това имаше цунами от писма и телеграми от цял свят и хората се радваха, че най-накрая някой е разкрил истината. Убедиха ме да напиша книга за спасяването на българските евреи, защото се оказа, че този факт не се знае", разказа проф. Михаел Бар-Зоар в "Перото".


Вече 30 години той изнася лекции в цял свят и най-вече в САЩ, където говори за спасяването на българските евреи от нацистките лагери на смъртта. "Накрая на тези мои срещи винаги някой става и казва: "Колко красива история, жалко, че не е вярна." Истината все още не се знае на много места и аз затова продължавам да говоря по темата", разказа историкът.

"От историята за спасяването на българските евреи има три урока, които трябва да научим: първият – добрите победиха лошите. Вторият – ако и други страни в Европа, които бяха в същото положение като България, бяха направили същото нещо, щяхме да сме спасили не 50 000, а може би милиони евреи. Третият урок е за бъдещето и за младите. България е малка страна и когато виждате, че става нещо – нарушение на човешки права, на демокрацията, не трябва да казвате: „Ние сме малки, ние сме слаби. Какво можем да направим. Нямаме сили”. България показа на целия свят, че един малък Давид може да победи големия Голиат. Това е урокът на България за бъдещето", отбеляза проф. Михаел Бар-Зоар и думите му бяха посрещнати с бурни аплодисменти.

"България е единствената страна, спасила своите евреи. Няма друга страна. Дания спаси една част, но единствената държава, която спаси всички свои евреи е България. Проблемът по-късно беше, че България стана комунистическа страна. Евреите бяха спасени от три главни фактора – Църквата, от цар Борис III и от профашисткото мнозинство в парламента. Църквата, монархията и фашизмът бяха най-големите врагове на комунистите.

На комунистическото правителство беше много тежко да признае, че най-големите му врагове са спасили евреите. Затова бяха измислили една легенда, като че ли комунистите са спасили евреите. Затова комунистите опитаха да разкажат това по един много дискретен начин. Докато в България имаше комунистически режим не можеше да се каже истината за спасяването на българските евреи. След като падна комунистическият режим и ние можахме да се доберем до документите и до архивите, можехме да напишем истината за спасяването на българските евреи", разкри професорът от Израел.


Михаел Бар-Зоар разказа, че при едно от идванията си в България през 90-те години е отишъл в дома на Тодор Живков. Бившият генерален секретар на БКП се опитал да му пробута една голяма лъжа - че комунистите били организирали голямата манифестация в София в защита на българските евреи на 24 май 1943 г. "Това нямаше нищо общо с истината", отсече израелският историк. 

"Тодор Живков се опитваше да ме убеди, че е бил на голямата манифестация в София срещу депортирането на евреите и че той дори той я е организирал. Аз му опонирах: "Господин Живков", хора, участвали в тази демонстрация не си спомнят да сте били там. Но той продължаваше да твърди, че лично е организирал хората.

И когато му казах, че разполагам с подписани удостоверения от уважавани от него антифашисти, които твърдят, че в този ден той не е бил в София, Живков се ядоса, лицето му се изкриви и почти се развика: "Те са били манипулирани, бях там", разказа проф. Михаел Бар-Зоар.

На финала на разговора авторът на "Извън хватката на Хитлер" сподели, че между българските евреи в Израел и България има една специална, дълбока връзка. Ние сме безкрайно благодарни на България, че спаси своите евреи от нацистките лагери на смъртта и никога няма да забравим това. И ние, и нашите деца имаме дълг към България да говорим истината за спасяването на българските евреи. В българския език има две думи с еднакво значение – родина и отечество. Ето това за мен са България и Израел", сподели проф. Михаел Бар-Зоар.