Петко Войвода и Панайот Хитов възкръснаха в камък

16 български войводи възкръснаха като статути, дело на скулптори от цялата страна. Авторите работиха 10 дни в село Раювци, където в събота беше закрит вторият пленер по скулптура и живопис, организиран от фондация „Звезди под звездите“. Живописците бяха деветима и те рисуваха, пръснати из цялото село, съобщи в. „Борба”.

Капитан Петко войвода, Панайот Хитов, Филип Тотю, Жельо войвода, Индже войвода, Мирчо, Куман, Велко, Момчил, Донка и Румена войвода са част от юнаците, чиито лица ще влязат в прочутия вече парк „Раювски кромлех“, станал известен и като българския Стоунхендж, и ще попълнят Пантеона на българските войводи.

По снимки, рисунки и по описания от много стари извори, които са единствените сведения за войводите, работят скулпторите. Те следват максимално стриктно оригиналите, но всички признават, че е неизбежно да оставят по нещо от себе си в барелефите, които ваят. Организаторите са се постарали да намерят не просто снимки и рисунки на войводите, а да съберат легендите за тях, историите, съхранени в писмените източници, така че скулпторите да опознаят своите герои, докато работят над тях.

На софиянеца Емил Бачийски се паднала честта да извае образа на Капитан Петко Войвода.

Авторът признава, че честта е огромна, защото това е един от най-разпознаваемите герои в родната ни история. Особено след сериала „Капитан Петко войвода“, сниман по едноименната повест на Николай Хайтов, който сам написа и сценария за филма.

Емил Бачийски е започнал да дълбае в камъка и думите на капитан Петко войвода, с които започва повестта: „Не ща везирин да ставам, не ща в сараи да седа. Стига ми мене царството, дето ме тачи народа“.

„В това място има някаква необяснима енергия, мистика даже ако щеш го наречи, но е особено място. Затова е толкова въздействащо, като седиш срещу тези хайдути и ги гледаш, докато те те гледат в очите“, включва се в разговора и Атанас Стоянов от Бургас. Той работи над образа на Филип Тотю. Атанас Стоянов е този, който миналото лято издълба върху каменни блокове мисли на велики българи, сред които Паисий, Ботев и Левски, Стефан Стамболов – общо около 4000 букви, символи и езотерични знаци. „Вече съм свързан навеки с Раювци. Досега бях просто еленски зет, обаче сега съм оставил и душата си тук. Надявам се да правим история, да оставим всичко това на поколенията и те да знаят, че я има България. Това е концепцията на цялото наше дело – да възпитаме почит и любов към България“, казва Атанас Стоянов.

Част от тази история вече са и образите на Панайот Хитов, сътворен от Борислав Петров от Габрово, на Велко войвода, над който е работил Петър Петров от Бургас, на Момчил войвода, изваян от Даниел Кънчев от Русе.

Над образа на Христо войвода, подвизавал се по времето на Вълчан, работи търновският скулптор Дамян Бумбалов. Дамян разказва, че неговият хайдутин успял да оцелее в битките и даже да остарее. Когато натрупал години, се замонашил и се оттеглил в манастир.

После признава, че още по-интересна е историята на Велко войвода, над който работи Петър Петров от Русе. „Тука има някаква сръбска намеса, защото разбрах, че и сърбите се гордеят с хайдут Велко. Даже ракия на негово име са направили“, казва Петър Петров и показва бутилката, която той отдавна вече ползва просто като шише за вода. И допълва, че хайдут Велко е всявал страх у турците в Белоградчишко, Видинско и Сръбско. „Няма запазени снимки, има само една-единствена рисунка и аз работя по нея. Първото, което ме блъсна, като я погледнах, беше мисълта, че този хайдут Велко страшно прилича на Бербатов или Бербатов на него“, признава Петър Петров.

Индже войвода е другият поборник, възкръснал от камък. „Не съм прочел всичко за него в литературата, но съм поразен от смелостта и куража на Индже да се изправи срещу турците“, признава младият врачански скулптор Милан Стефанов, който ще остане в историята като ваятел на Индже войвода.

На търновския скулптор Румен Димитров пък се паднала честта да вае Жельо войвода – знаменосеца на Филип Тотю и единствения войвода, от когото са останали запазени два печата. „Единият ще го направя и ще го долепя до камъка, в който е барелефът на Жельо. Този войвода е от малцината, доживели Освобождението. Успял е да остарее и на стари години е бил с бяла дълга брада и много ми прилича на Толстой“, казва Румен Димитров-Попа, докато се взира в очите на войводата си.

Съвсем близо до Попето работи Огнян Петров от Бургас и изпод длетото му излиза образът на Куман войвода. „Моят герой е герой от Велчовата завера. Хванат е, посечен е и дълго време са разкарвали останките му по села и паланки да плашат народа. Зловещо е, но това е историята“, казва Огнян Петров, който също има корени в Еленския Балкан.

Обяснява, че предците му са от Елена, Разпоповци и Долни Марян и признава, че коренът е една от причините той да приеме поканата за този пленер. „А и задачата е интересна. Това е знание за България, точно когато губим почва под краката си и се късаме от корена, затова е важно делото ни“, допълва още ваятелят. И не крие радостта си от факта, че е част от каузата, която събужда историите за герои. „Те са били деца на планината, борили са се със стихии, с мечки и с врагове. Били са сурови хора, сигурно затова всички гледат страшно“, казва Огнян Петров и уточнява, че очите са първото нещо, което виждаш в другия и са пътят към него.

Още един бургазлия – Добрин Вътев, участва в пленера и майстори Мирчо войвода, който е свързан с Търновския край. Роден е в село Вишовград и произхожда от земеделски род. Баща му е бил разорен от чорбаджията Колю Събев, за чиято дъщеря после Мирчо се жени. И понеже тя била хубавица, белочерковченинът Мехмед й хвърлил око. За да я предпази, Мирчо премества семейството си в Търново. Но и тук той не намерил покой, губи жена си и сина си при едно нападение на кърджалийска дружина. Убит е от доведения си син – Стойко, който бил подкупен от Мехмед бей.

Румен и Донка допълват списъка с воеводи и го правят още по-атрактивен. „Женският образ се вае трудно. Сложна материя сте това, жените. Какво има да му правиш на един мъж – две длета оттук – оттам, да гледа лошо и е готов. Обаче жената трябва да бъде хем нежна, хем силна“, обяснява Стефан Стефанов от Враца, който майстори Донка войвода. Той работи само с длето и не ползва машини, но въпреки това не изостава от темпото на колегите си, даже напротив. Бивш директор е на единственото каменоделно училище в България. Само с един поглед разпознава камъните, тежината им, височината им и какъв образ е скрит в тях.

Неговата Донка войвода например тежи тон и половина, обаче има войводи, които ще бъдат четири тона тежки, високи около 2 метра. „Камъкът е стихия и не можеш просто така да си играеш с него, трябва с любов и уважение. Абе точно както извайваш образа на жена“, слага точка Стефан Стефанов.

Румена войвода е поверена в ръцете на Радослав Симеонов, който е преподавател в Художествената академия. Той прави Румена войвода по портрет – рисунка, защото снимки на тези смела жена няма запазени. „Имала е жестока съдба и точно тази съдба я праща в гората. Но там тя е водила цяла чета мъже. Как да не й се възхищавам“, признава Радослав Симеонов, който казва, че също толкова силно е впечатлен и от цялата тази идея за създаване на исторически парк и пантеон с образи на български хайдути.

След двата пленера – от миналото лято и този, който приключи в събота, барелефите на войводи са вече 24. Догодина фондацията ще направи още един пленер и четата на войводите ще стане още по-голяма.