Планът за възстановяване: Игра с цифрите и без съществени реформи
Срокът за внасяне на документа в Европейската комисия е до края на април
За първи път програма на държавата е толкова широко коментирана, а вече седмица е ябълка на раздора и в новия парламент. Планът за възстановяване и устойчивост предизвиква голям интерес - макар че в началото бе сглобен от малък екип посветени, реакцията на бизнеса, неправителствени, работодателски организации и синдикатите беше бърза и остра - досега не е имало толкова много становища на организации от всички браншове, повечето от тях силно критични. Това наложи преправянето на документа два пъти и сега е на ход третият вариант на плана, изготвен в края на кабинета "Борисов".
Именно този вариант беше внесен от правителството в оставка в деловодството на Народното събрание под натиска на бизнеса и на парламентарно представените партии извън ГЕРБ-СДС. Защото няма време! Срокът за внасяне на документа в Европейската комисия е до края на април. Вярно е, че никой няма да ни накаже, ако закъснеем - от ЕК казаха, че очакват да има закъснения и това няма да попречи за общото разпределяне на милиардите за възстановяване на икономиките в общността. Истината е обаче, че ще попречи на страната ни да получи колкото се може по-рано първия транш от парите - ако закъснеем с представянето на плана, средствата може да дойдат наесен или още по-лошо - едва догодина. А парите са необходими на фирмите сега.
Според разпределението на финансовия ресурс за възстановяване на страните в ЕС България ще получи 12 млрд. лева, които ще се разпределят по много по-лесни процедури от обичайните за финансирането от Европа. Ресурсът се инвестира в условията на икономическа криза по време на пандемия и ще бъде изключително важен финансов инструмент, докато започнат да работят оперативните програми. Това са средства за възстановяване по Механизма за възстановяване "Следващо поколение ЕС", който е с безпрецедентен бюджет от 750 млрд. евро. Но тези средства трябва да привлекат допълнителни частни инвестиции и да се използват заемни инструменти. Това е и една от най-големите слабости на плана - липсва визия как да бъдат привлечени допълнителни средства от бизнеса, от гражданите, от заемни финансови институции. Още един важен недостатък, според анализаторите е, че основният ресурс от средствата влиза в държавни структури и предприятия, което няма да помогне за бързото излизане на бизнеса от кризата и растеж.
Този финансов инструмент трябва да се "влее" бързо в икономиката. А също така трябва да има сериозен ангажимент за позеленяването на всички бизнеси. Затова е изключително важно как и по какви направления ще бъдат изразходвани средствата. Реалният обществен дебат обаче така и не се състоя.
Планът за възстановяване и устойчивост в своята трета версия запазва структурата на четири основни стълба - Иновативна България, Зелена България, Свързана България и Справедлива България.
Зеленият преход в последния вариант заема по-малка част от бюджета, показва анализът, който направи Dir.bg. В последния вариант на плана за зелен преход са предвидени 40 на сто от средствата при 47% в преходния вариант. Заиграване с цифрите виждаме навсякъде в плана, без да виждаме качествена разлика между двата варианта. Има минимално увеличаване на средствата за Иновативна и Зелена България. Според ЕК всяка страна трябва да задели 37% от парите, с които разполага, за зелени инвестиции. Реално сме близо, но това са цифрите, а зад тях стоят много структурни промени.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изрази принципната си подкрепа към проектите на Плана за възстановяване и устойчивост, но поиска допълнителни средства за предприятията. АИКБ подчерта, че заложеният в Плана за възстановяване кумулативен растеж на БВП от 21,7% за периода 2021-2025 г., трябва да е по-амбициозен и да преследва минимум 6% ръст на годишна база. За да бъде постигнат този растеж, бизнесът настоява 1,4 млрд. лева да бъдат осигурени чрез трансформиране от други области от грантове в нисколихвени кредити (основно при финансирането на проекти за енергийна ефективност). Основен акцент поставиха върху необходимостта от повече инвестиции в трите фонда за бизнеса, чиито бюджет не е променен в новия вариант на плана. Бизнесът предлага и увеличаване на ресурса за придобиване на нови дигитални умения. Също така според тях е важно да има повече инвестиции в изграждане на ВЕИ за собствени нужди на предприятията и домакинствата. При тях обаче няма промяна и са оставени само 250 млн. лева. Прогнозите на плана са, че към тях ще бъдат привлечени още 237,5 млн. лева частни инвестиции.
Анализите показват, че основната част от предвидените в плана над 12 млрд. лева ще бъдат усвоени под формата на публични инвестиции, а 13,7% за потребление. По години е заложено усвояването постепенно да нараства, като в периода 2021-2024 г. се предвижда това да стане за почти половината от сумата. Най-висок дял от разходите се очаква да бъдат реализирани през 2025 г. (около 32%). Перспективата повечето средства да бъдат изхарчени през 2025 г. не е адекватна, основният ресурс трябва да се използва преди това, за да има реален ефект върху икономиката.
