Плавника, който не успя да изплува

Тъжно е, когато си отиде млад човек. В разцвета на силите си. Случва се, такъв е животът, ще кажат някои. А какъв бе животът на Христо Модев - Плавника? От големия волейбол и светлините на прожекторите до комара, който го побутна от правия път.

Един много, много висок човек броди като призрак из столичния квартал "Младост". Нарамил е спортен сак - личи си по отделението за обувки. Оглежда се бързо и използва подходящия момент, за да се стрелне към... боклукчийските кофи. Действа сръчно, без много да се вълнува кой го гледа и дали някой ще го познае.

Но ръстът му напомня поразително за човек, който е оставил, или по-точно е щял да остави забележима диря в българския спорт. Да, тези 217 сантиметра не биха могли да принадлежат на друг освен на Христо Модев - Плавника, който носи обувки 53 номер. 

Дълго време той се славеше като третия най-висок волейболист в света и ние бяхме горди, че е българин. По различни причини обаче - и зависещи и независещи от него, сега Плавника, чието лице изглеждаше още детско и наивно въпреки натрупаните му години, беше на улицата в незавидната одежда на клошар. А лентата на волейболната му кариера е дълга повече от 20 години и в началото на 90-те изобщо не е черно-бяла.

За волейбола го открива изтъкнатият ни волейболен педагог Светослав Стойчев - баща на доскорошния ни национален селекционер и настоящ треньор на италианския Тренто Радостин Стойчев. Завежда го в залата на ЦСКА на четвърти километър, където расте до Николай Желязков и Евгени Иванов - Пушката. Но именно в залата, която днес носи името на "червената" легенда Васил Симов, той направи първата си стъпка накриво. Но тя не е в мач или на тренировка. На метри от салона, в който водят заниманията си "армейците", е барчето, в което има и игрални машини. Така комарът засмуква Плавника.

Той почти не се отлепя от ротативките, в които потъват всичките му пари от заплати и премии, които за времето си никак не са лоши, свидетелстват очевидци. Залитането му по "адските" машинки изкарва от равновесие митичния директор на ЦСКА Спиридон Зегов. Пословичен е случаят, в който Зегата решава най-после да прибегне до макаренковската метода и решава да му удари шамар. Шефът обаче няма как да стигне 217-сантиметровия централен блокировач и затова се налага треньорът Стоян Стоев да го сложи да седне на стол и да го държи, за да може "шамарената фабрика" на Спиридон Зегов да заработи.

След ЦСКА Плавника отива в Славия с целта да се развива. Под крилото си го взима бившият волейболист и треньор, а впоследствие и фамозен ръководител Иван Сеферинов - Джиго.

"Можеше да стане номер 1 у нас, но не успя заради лоши съветници. С какъвто се събереш, такъв ставаш. Лоша компания, това е. Част от вината за пропадането си е лично негова. Искам да му помогна. Да се срещна с него и да видя защо се докара дотук", споделя Сеферинов.

Големият куриоз в кариерата му е, че през 1995-а, когато е на 19 години,за него идва оферта от баскетболния Панатинайкос. 

Това е част от миналото.

Към днешна дата - оказа се, че напоследък не излизал много, хората около пазара в "Мусагеница" му изпуснали дирята, въпреки че от известно време изобщо не посягал към чашката. Или много рядко. Беше голям армеец и ще си остане такъв в сърцата на феновете на ЦСКА. 

"Добре, че поне ЦСКА удържа и не даде да се бутне зала "Васил Симов", за да направят "Арена Армеец". Но това е под диктовката на разни хора, които ни управляват. В "Mладост" 3 има място за зала, за стадион. Защо там не се направи, а трябваше да се бутнат терените на ЦСКА, откъдето са излезли толкова футболисти. Трябваше да бутнат ЦСКА. Аз съм привърженик на ЦСКА, въпреки че съм играл толкова години в Славия", обичаше да казва Плавника в приятелски кръг. 

Ицо иначе е горд човек, не обича милостинята. И това е причината да търси помощ, когато е в затруднение или е паднал на земята. 

Сам се оправя. Гордее се, че е стъпил на краката си.

" Когато съм бил най-зле, когато не съм имал работа, никога не съм поискал от никой една филийка хляб. Сам се справям от 16-годишен. Водя един нормален живот в ненормална държава. Ходя на работа, връщам се", твърдеше Модев, който признава, че като се върне от работа, сяда и – ракията, салатата, като всеки нормален българин. 

Той  има идеален план в живота, но... Цялата история е такава, че се отказва от националния отбор, извади си македонско гражданство, извади си и черногорски паспорт. Живее 10 години в Македония, два пъти се жени, два пъти се развежда. 

"Върнах се в България през 2009 година. Казвах на всички да ме оставят, че не искам да се занимавам с волейбол. Не искам да тренирам. Разочарован от българския волейбол", споделя Модев, който твърди, че ръководството на родната федерация е мафия.