Победителят във „Фермата 6“ Хепи Ванче: Наградата не е малка, но няма да стигне за гарсониера

Ваня Илиева, която стана известна като Хепи Ванче, е големият победител в шестия сезон на „Фермата: Пътят на една мечта“. Тя спечели със 118 точки пред Калоян, Борислав и Надежда. Представянето ѝ на финала беше наистина грандиозно. Тя ще остане в историята на „Фермата“ и като жената с най-много спечелени дуели. Ваня е на 37 години, от София, стюардеса на луксозни яхти. Гражданин на света, свободен дух и същинско перпетуум-мобиле. Хиперактивна и енергична, не спира да се смее и да се движи. Кара сноуборд, кайтсърф, тренира кросфит, прави йога. Всички я наричат Хепи Ванче, защото не познава отчаянието и депресията. Ваня проговори пред репортер на в."Уикенд" след финала на „Фермата“.

- Честита победа! Какво те мотивира да влезеш във „Фермата“?

- Аз съм спортна натура от малка. За мен трябва да има динамика, пътешествия. Честно казано, основната причина да се запиша, беше коронавирусът.

- Наистина ли?

- Повечето хора, които бяхме вътре, бяхме без работа именно заради короната. Аз до момента не бях гледала „Фермата”, защото по това време винаги съм по кораби и работя. Знаех, че е готино предаване, с адреналин и емоции, но не го бях гледала. Една приятелка ме нави да се запиша. Каза ми, че е точно за мен и ме окуражи. Аз й отговорих, че ще си помисля, но изобщо не го взех сериозно. В крайна сметка дойде епидемията и реших да си подам документите. Минах 4 кастинга и взеха, че ме избраха. Аз сякаш имах усещане, че ще вляза и това е моето място. Винаги съм търсила причина да остана в България и да не съм по лодки. Не мога да работя в офис и зад бюро. Гадже, което да ме задържи, също не е имало. „Фермата” беше причината да остана. От продукцията ме харесаха, но ме накараха да обещая, че ще съм сериозна, защото поемам ангажимент и не мога да обещая, пък в един момент да ми писне и да замина пак по корабите.

- Какво си помисли, като влезе и видя и останалите участници?

- Никога не съм си мислила, че аз съм по-силна от този или онзи, не, аз не влязох с идеята, че съм там, за да побеждавам. Заради това и имаше моменти на мрънкане и сдухване. Едва след първия дуел осъзнах, че съм в състезание, иначе си мислех, че съм на лодката и имам мисия да си строя. Тренирах сутрин с Кустев. Не съм се замисляла кой, защо, как. Беше ми интересно да опознавам хората. Така се случи и с Петър. Той никога не ми е бил интересен, защото отдалеч си личи колко е самовлюбен. В реалния живот никога не бих се загледала в него. Петър излъчва съвсем друго нещо от това, което показа вътре. В шоуто можеш да си говориш много, имаш доста време и можеш наистина да опознаеш хората, особено като ги няма телефоните. Емоцията е уникална. Петър е много интересен човек, много чувствителен, но не го показва. Изградил си е една защитна броня...

- А къде се разминахте?

- Това, което са видели зрителите, е как аз ходя след Петър, но ако отсреща няма същото отношение, няма как само аз да го преследвам. Той също тичаше след мен и търсеше моята компания. Като не ми казваше „лека нощ” и аз не му казвах „добро утро”, а той се цупеше. В един момент моята енергия явно му дойде в повече. Отделно другите му говореха, че съм влюбена в него и това го стресна, така смятам. Той заради това се отдръпна, и то точно тогава, когато ми трябваше подкрепа. Казах си – „Такъв човек трябва ли ти, който е до теб само в щастливите моменти, но не й когато ти е сдухано?”. За съжаление, ми излезе образът на Ванчето – старата мома, отчаяна и си търси мъж. А то изобщо не е така. Да, аз съм на 37 години, но не ми пука. Обиколила съм света и съм доволна от живота си, не бих променила нищо. Гордея се и с трудните си моменти, които като всеки човек съм имала, и с позитивните, които, за щастие, са повече. Но вече съм склонна да пусна котва и да създам семейство. Слава богу, че имах сили да си мина всичките дуели и да се разкрия такава, каквато съм. Защото е много трудно да разбереш някой какъв е за една седмица, но е много лесно да съдиш. Ето, Кустев като беше фермер и не ми харесваше как се държи. Но не го познавах и не можех да му лепна етикет. Казах си, дай му време, опознай го какъв е като човек. След 2 седмици вече видях колко е готин, с пиперливо чувство за хумор. Всеки преценява как да си изкара престоя във „Фермата”. Аз съм доволна от моето представяне. Бях себе си, колкото и клиширано да звучи това.

- Кой те обиди най-много в шоуто?

- Мен най-много ме засегна изказването на Поли, че имам маска. С нея се чухме след края на предаването и тя призна, че не е имала предвид това и не е искала да ме засегне. Аз съм Хепи, не се сърдя на никого, към всички съм с добри чувства. Най-интересното е, че с тези, които загубиха в дуелите срещу мен, сега съм в добри отношения. С Дана и Мария се чуваме всеки ден. С Поли също сме в чудесни отношения.

- А с Даяна в какви отношения сте? Разочарована ли си от нея?

- Да, разочарована съм. Ние не сме били чак толкова близки. Тя казваше, че ме чувства като близък човек, не аз. Говорела съм си с нея и съм била в нормални отношения, но не ми е била от най-близките. Данчо ми каза, че я е накарал да дойде и да ме пита как ще се чувствам, ако отиде на вечерята с Петър. Аз не мога да й кажа – недей да ходиш! Споделяла съм на Даяна, че ми е адски мъчно, че Петър се отдръпна от мен без ясна причина, заради някаква глупост. А аз обичам да си изяснявам нещата. Открит човек съм и искам всичко да е ясно. Предпочитам да дойде и да ми каже, че го дразня, вече не сме и приятели и да си продължа напред. Даяна знаеше какви симпатии имам към него, но отиде на вечеря. Няма нищо лошо – той я е поканил, тя е приела, но после да идва да ми обяснява, че само са танцували от разстояние, без да съм я питала нищо... Нас ни интересуваше главно какво са яли (смее се – б.а.). Избягах от целия този разказ за вечерята, но не ми беше никак приятно. После се събрах и си казах, че каквото е писано, това ще стане. И в живота много пъти са ми забивали нож в гърба. Така че не ми е за първи път. И в работата ми се е случвало да ме прецакват стюардеси, които работят с мен и уж сме приятелки.

- Как успя да издържиш 3 часа да висиш на греда при -15 градуса?

- Нямам представа. Вчера отново гледах на запис финала и всеки път рева. Уникално е, но не знам как се случи. Явно волята ми е помогнала. На последната битка агитката беше много обединена, а преди това не толкова. Явно и това ми помогна. Съфермерите седяха плътно с нас 3 часа и викаха за всички. Аз ревах 3 пъти. По едно време им поисках греяно вино, да се стопля малко. Решавам да се пусна, но Надя почва – „дръж се, момиче”, Боби също не ми даваше да слизам. Много се подкрепяхме, а всъщност сме си конкуренция. Така ние бихме всякакви рекорди. От продукцията не бяха подготвени за такова висене. Очакваха, че ще издържим най-много 40-45 минути. Аз по едно време им предложих да се пуснем всички и да делим точките по равно. Беше много хубаво и истинско! На всички ни бяха замръзнали пръстите на краката. Целите ми ръце бяха сини, ще покажа снимки.

- Какво ще направиш с наградата?

- Ох, това ми е най-омразният въпрос. Когато кандидатствах във „Фермата”, не знаех колко е наградата. Знаех, че има някаква награда, но не знаех колко е. Сумата не е малка, знам колко години ще ми трябват по корабите, за да изкарам толкова, но и не са достатъчни за гарсониерка. Шегувахме се с приятели, че трябва да направим и едно предаване – „Ваня търси мъж”, за да взема още едни 100 000 лева.

Иначе – благодаря на хората за подкрепата. Разбрах, че няма нагласени неща, защото аз съм едно нормално момиче, цял живот работещо честно, което отиде на кастинг, а взе, че спечели. Но не мога да живея с нашите. Работа ще си намеря. Надявам се да ме вземат в някоя телевизия, каквато съм бърборана.

- Парите може да стигнат за гарсониера, ако е без обзавеждането...

- Аз вече свикнах да спя на земята, да се поливам с кофа, та не е проблем (смее се – б.а.). Като се освестя малко и ще направя проучване на цените. Искам да благодаря на моите приятелки Мария и Златина, които са ми дружки от гимназията и много ми помагат. Те са велики, защото успяват да поддържат профилите ми в социалните мрежи и да отговарят на всички, които ми пишат.

- С Петър сега поддържате ли контакт?

- Да, ние всички се чуваме. Той е по-интровертен и не намира много време да отделя на хората. Коронавирусът ще ни пречи да се събираме по-често.