Почина един от любимците на Селтик

Легендата на Селтик Джон "Дикси" Дийнс е починал на 79-годишна възраст.

С двукратни участия за националния отбор на Шотландия, Дийнс беше емблематичен нападател както за Мъдъруел, така и за Селтик през 60-те и 70-те години, печелейки шест големи отличия с последния.

Той започва кариерата си в Нийлстън Джуниърс и получава прякора си по името на бившия нападател на Евертън и Англия Дикси Дийн заради головите си постижения, които включват 60 попадения в един сезон.

Последва трансфер в Мъдъруел през 1965 г., където продължава редовно да бележи – 89 гола в 198 мача – и печели титлата във Втора дивизия през сезон 1968–69.

Той получава няколко червени картона по време на престоя си на "Фър Парк", но това не възпира мениджъра на Селтик Джок Стийн да го привлече в клуба през 1971 г., след изненадващата загуба с 1:4 от Партик Тисъл във финала на Купата на лигата.

Дисциплината му се подобрява, но головата серия остава, тъй като Дийнс си партнира отлично в атака с Кени Далглиш.

Той отбелязва хеттрик във финала за Купата на Шотландия през 1972 г. и във финала за Купата на лигата през 1974 г., и двата пъти срещу Хибърниън, но е помнен и с пропуснатата решаваща дузпа в полуфинала на Купата на европейските шампиони през 1972 г. срещу Интер Милано.

Дийнс преминава в Лутън Таун през 1976 г., след като е вкарал 124 гола в 184 мача със зелено-бялата фланелка.

Следват периоди в Аделаида Юнайтед, Карлайъл Юнайтед и Партък Тисъл, преди да сложи край на кариерата си през 1980 г.

В изявление Мъдъруел съобщи: "Дийнс ще бъде помнен с обич за изящната си голова форма на "Фър Парк".

Той си отиде на 79-годишна възраст и мислите ни са със семейството и приятелите му в този изключително тъжен момент.

Почивай в мир, Дикси!".

Председателят на Селтик Питър Лоуел добави: "Това е изключително тъжна новина и бих искал да изкажа най-искрените си съболезнования на семейството и приятелите на Дикси.

Той беше велик играч на Селтик и един от най-добрите голмайстори, които някога са играли за клуба. Имах щастието да го наблюдавам през цялата му кариера и той изигра важна роля в успехите ни през 70-те години, не на последно място в онези незабравими хеттрикове срещу Хибс във финалите на "Хемпдън".

Имах още по-голямото щастие да го опозная лично през последните години и винаги беше удоволствие да го срещна тук, на "Селтик Парк", в ден, когато има мач.

Винаги беше очевидно колко силна беше любовта му към Селтик, както и обичта, която феновете изпитваха към него".