Почина големият художник Енчо Пиронков

Почина големият български художник Енчо Пиронков. Тъжната вест научи Lupa.bg от неговите близки. Изтъкнатият творец си отиде на 92 години.

Енчо Пиронков е роден на 9 ноември 1932 г. в пловдивското село Розовец. Завършва гимназия в Пловдив през 1952 г. Той е самобитен художествен талант. Става известен през 1961 г., когато негови картини са показани на Първата национална младежка изложба в София. Картините на Енчо Пиронков участват в биеналета, триеналета и други представителни изложби на българското изкуство в Париж, Щчечин, Хамбург, Франкфурт, Базел, Мадрид, Кишинев, Букурещ, Варшава, Братислава, Краков, Кошице, Москва и др.

Енчо Пиронков е един от художниците от т. нар. Пловдивска школа от 60-те години на XX век, наред с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов.

В творбите му, наситени с богатство на багрите, лиризъм и емоционалност, като основни теми присъстват Старият Пловдив, селският бит, Априлското въстание. Пиронков работи и в областта на приложното монументално изкуство - мозайки, фрески, стъклописи, дървена и метална пластика и сценичната декорация.

Негово дело са декорите за филма „Сватбите на Йоан Асен“. Автор е на декоративно пано във фоайето на Централния куклен театър в София (1971). През 1997 г. осемметровото платно, озаглавено „Извисяване“, на художника Енчо Пиронков е поставено в сградата Националния дворец на културата.

Негови творби се намират в Националната художествена галерия – София, Софийска градска художествена галерия, в художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Сливен, Шумен, Търговище, Ямбол, Beлико Търново, Бургас, Созопол, Карлово, Плевен, Хасково, Димитровград и др., в художествената галерия на фондация „Маг“ в Ница, в постоянната експозиция на фонда „1300 години България“ в Пловдив, в частни колекции в страната и в чужбина - САЩ, Австрия, Испания, Дания, Мексико, Япония, Франция, Германия.

Творчеството на Енчо Пиронков започва с композиции на работници в полето, веселие и почивка, както и с традиционните теми на карнавала, цирка, т.е. зрелището, което събира и обединява тълпата в общи емоции. Той почти не рисува портрети, не се интересува от точната рисунка и индивидуализация на образите. Хората са му необходими като ритъм, а не като натура, затова обхванатите от едно действие или вълнение групи от хора са обект на неговото внимание.

Носител е на множество отличия, сред които награда на СБХ през 1964 г., орден „Кирил и Методий“ през 1979 г. и званието „заслужил художник“ през 1985 г. През 2013 г. е удостоен с орден „Стара планина“, I степен.

Пловдивският писател Недялко Славов бе сред първите творци, изказали съболезнования за кончината на Енчо Пиронков.

"Той иде директно от най-чистата и висша българска духовна енергия. Иде и от онази необяснима магическа територия около Брезово, откъдето бликат и могъщите таланти на Златю Бояджиев и Генко Генков. Това място е орисано за българския изобразителен гений.

Имах щастието да общувам с този изключителен талант и с необикновения му ум. Енчо Пиронков бе мъдрец, какъвто се случва веднъж на десетки хиляди човека. Той бе и ще си остане завинаги част и от творческото величие на Пловдив. Обичаше да стои и да гледа човешката тълпа по Ларгото, не обичаше да говори много, мълчеше, осмисляше света и вярваше непоколебимо в това, че единствето, което има смисъл на тоя свят е Изкуството. Бе убеден, че човека е безсмъртно същество! Светла ти памет, Мастро, тъгувам дълбоко, ще ми липсваш много!", написа Недялко Славов.

Бог да прости Енчо Пиронков! Светъл да е пътят му!