Почит в Италия: Рисуват върху сграда героинята Наталия като папата в Рим

Искат медал за гледачката, спасила семейство от пожар, но сама изгоряла в пламъците. Ще изрисуват лика ѝ върху сграда като Марадона в Неапол и папата в Рим, пишат местните медии.

“Българска следа, българско мнозинство, български указ... В италианския език няма друго име на народ като българския, което да се свързва с толкова много отрицателни значения”, пише професор Енрико Теста от Университета на Генуа. Преподавателят по история на италианския език публикува през 2019 г. дори книга, в която изследва надълго и нашироко откъде тръгва произходът на тази обидна репутация на думата “български”.

В случая става въпрос за определение, с което в италианската реч се обиждат от години не само политици и журналисти, а и обикновени граждани, за да подчертаят колко дадено нещо е сиво, мрачно, тъжно, антидемократично.

Български или българи не е кой знае какъв комплимент в Италия и в първото си значение като наименование на народност. Това е така, защото и 31 г. след идването на демокрацията мнозина, и то не само средни италианци, имат само бледи представи какви точно са хората от тази балканска страна.

Много често “българските” факти по италианските хроники са свързани с престъпност или проституция. За българи се шумя доста и през май 2020 г., когато в периода на пандемията в Мондрагоне, до Неапол, български роми, работещи в земеделието, хвърляха столове от балконите на изоставени блокове, за да протестират срещу властите, че са ги поставили под карантина за десетките случаи на COVID сред тях. Социалните мрежи изригнаха от недоволство срещу тези непокорни сънародници, че вместо да седят затворени, искат да ходят на полето, за да припечелят, събирайки реколтата от домати. Всички телевизии тогава препредаваха кадрите с бунтуващите се роми, които наричаха навсякъде българи, и с десетките полицаи подкрепление, изпратени да ги пазят.

По ирония на съдбата няколко месеца по-късно в същата тази Кампания се заговори пак за българи, но този път стотиците коментари за Наталия преливат от хвалебствия в социалните мрежи.

56-годишната Наталия Димитрова Бельова от врачанското село Борован е героинята, която спаси от пожар на 8 март двойка възрастни италианци, за които се грижеше в дома им в Батипаля. След това се върна в горящия апартамент, за да си вземе документите, но се задуши и загина.

Мнозина питат защо е трябвало да се връща, но само който не е губил документи в чужда държава, и то по време на пандемия, не знае какво означава това. 
В италианските медии е забранено да се цитира националност в заглавията, защото може да се сметне в някои случаи като проява на расизъм. Наталия навсякъде беше определена като “баданте”, или гледачката, която жертва живота си за двама възрастни. Нямаше обаче читател, който да не разбере, че зад героичния жест - така беше определен от всички медии - се крие една българска жена, цитира Булнюз.

И стана чудо - в област Кампания, където преди месеци “разпъваха” на кръст българите, които разнасяха коронавирус, бягайки от блоковете в Мондрагоне, сега подеха кампания да изрисуват лика на Наталия като стенопис върху сграда. А на подобни “муралес”, както наричат изображенията върху стени в Италия, се радват в Неапол хора като Марадона, а в Рим - като папата например.

“Уважаеми г-н главен редактор, Наталия Бельова беше българската гледачка, загинала в пожара на вилата, в която живеят възрастните ѝ собственици, която тя спаси. Батипаля, градът, в който живееше, обяви траур. Във времената на муралес Наталия би заслужила един – била е добър човек, скромна, смела и трудолюбива.
Може би никой интелектуалец или представител на т.нар. гражданско общество не би се подписал под подобен апел за посвещаването ѝ на стенопис на градските стени в Батипаля или Неапол. Твърде непозната и осъдена на скорошно забвение. Но не и за нас”, пише неаполитанката Елвира Пери до главния редактор на в. “Матино” Федерико Монга, който публикува писмото в излизащия в Неапол всекидневник. 

В неговия отговор четем, че трагичната история на Наталия се е превърнала в символ на саможертвата на жените, още повече че се е случила на 8 март. Въпреки че не обича да се подписва под апели, Монга казва, че се присъединява към предложението българката да бъде запомнена по подобен начин.
Затова и е съвсем реално в бъдеще българите, които посетят Неапол или Батипаля, да видят на някоя стена лика на тази малка жена, извършила този голям жест. В Италия по този начин се изразява народна любов.