Погази ли Библията дядо Арсений?

Истината за защитата на украинските свещеници у нас се оказа драматично различна и особено горчива

Ексклузивно
13:00 - 17 Юни 2026
2309
Погази ли Библията дядо Арсений?

Четвъртото Свето евангелие - това на Свети апостол Йоан Богослов гласи в глава Първа: 

"В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото". А в глава Осма: 

"Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си. Той си беше открай човекоубиец и не устоя в истината, понеже в него няма истина. Кога говори лъжа, своето говори, защото е лъжец и баща на лъжата". 

Погазването на Библията по отношение на написаното в това Свето евангелие и не само е напът да взриви и Църквата, и миряните. А поводът и редакцията на Lupa.bg да внася тези уточнения и цитати от Светото писание е изключително драматичният обрат в позициите на Сливенския митрополит Арсений и Русенския му колега Наум по повод свещенодействията в Източна България и литургиите на украински попове. 

Вчера дядо Арсений спечели симпатиите на почти цялата демократична общност, като защити правото на украинските свещеници да четат молитви пред олтара и да извършват Свети тайнства, като ги нарече най-изстрадалите от войната, бежанци с погазени права в родината им и призова за смирение, наред с обяснение, че всички литургии се водят на един език в храмовете - старостилен български. 

Какво обаче се оказва? Че всъщност митрополит Арсений защитава свещеници - не прогонени от руската агресия у нас, а внедрени тъкмо от патриарх Кирил Московски шпиони у нас, отречени от Украйна. Ето какво обяснява изтъкнатият богослов и университетски преподавател доц. Светослав Риболов: 

"Това са четирима украински руснаци, изгонени от Украйна и един руски руснак, бивш служител на тяхното МВР - сега свещеник във Влас. Докара ги един служител в митрополията на Сливен, който имаше връзки с руската църква в Украйна. Става дума за доста нечиста група.

Там се формира руско ядро около тях и веднага ги настаниха в скъпи руски имоти, а тарторът им си купи мезонет в Слънчев бряг. Те са пристигнали вероятно миналото лято, като не са пътували с раса, за да не ги разпознаят властите. Работата е дебела и няма нищо проукраинско. Питай защо не си служат в Украйна? Доколкото знам ги търсят там". 

Истината идва на фона на информацията, че България се кани да блокира 21-ия пакет санкции срещу Москва, изненадващо, въпреки твърденията на новата външна министърка Велислава Петрова, че това няма да се случи. А причината кабинетът на Румен Радев да се кани да блокира новия транш ограничения за агресора е... именно руският патриарх Кирил Московски. България явно не иска и той, и неговите подчинени ченгета в расо да попаднат в черните списъци на ЕС. 

Обратно към украинския клир - тракологът учен в БАН Евлоги Станчев разкрива още щрихи от казуса с митрополит Арсений и подбудите зад иначе харесаното особено човеколюбиво излияние от вторник сутринта. А именно

За това ли става дума: 

Защото според учения: 

"Вчерашното изявление на Негово Високопреосвещенство Сливенския митрополит Арсений по повод статута и служението на „украински православни свещеници“ в Сливенската епархия получи широк и позитивен обществен отзвук – особено сред хората, които сме съпричастни със страдащите украинци, бягащи от ужаса на войната.

В своето изявление Арсений се позовава на самата сърцевина на Христовата вяра – протегнатата ръка, състраданието, любовта към ближния, дори когато той е привидно чужд, неразбираем за нас. Именно в подобни трудни моменти проличава истинската същност на Църквата.

Има обаче няколко силно проблематични момента, свързани с назначаването на въпросните „украински православни свещеници“ в някои от енориите на Сливенската епархия. Върху това вече обърнаха внимание няколко души, сред които духовници и богослови. Не знам дали става въпрос за съзнателна провокация от страна на Сливенската митрополия, но считам, че това е изключително важен въпрос, който не бива да потъва в обществото, а трябва да служи като сигнал за непосредствена опасност от пробойна в църковния живот на страната.

Първо, става дума за начина на назначаването на тези духовници – директно за председатели на църковните настоятелства, като българските свещеници са брутално прогонени в отдалечени села. Този подход няма как да не породи въпроси и недоволство сред немногобройното, но реално съществуващо българско паство в съответните енории.

Второ, назначените в изброените от митрополита храмове уж „украински свещеници“ всъщност принадлежат към т.нар. „Украинска православна църква“ (УПЦ), която е исторически, канонично и, най-вече, политически обвързана с Московската патриаршия, днес ръководена от „патриарх“ кирил (гундяев). Във връзка с това УПЦ не бива да се бърка с Православната църква на Украйна, ръководена от митрополит Епифаний, която е официално призната от Вселенската патриаршия за каноничната автокефална православна църква в Украйна и която олицетворява в най-пълна степен борбата на Украйна за духовна независимост от Москва.

Въпреки че УПЦ формално осъди руската инвазия през 2022 г., много от нейните свещеници всъщност подкрепят руската война и продължават да поддържат връзки с Московската патриаршия, надявайки се на победа над „безбожния Запад“. Това е една от основните причини да бъде иницииран процес на ограничаване и евентуална забрана на УПЦ в Украйна. Социологическите проучвания показват, че на фона на зловещата руска война, унищожаваща всеки ден човешки животи, преобладаващата част от украинското общество подкрепя забраната на тази псевдоцърковна институция.

Също така е важно да се кажат няколко думи за предстоятеля на УПЦ, споменатия в изявлението митрополит Онуфрий. По данни на украинската Служба за сигурност той доброволно е получил руско гражданство и е продължил да поддържа връзки с Московската патриаршия дори след началото на войната. Поради тази причина през 2025 г. президентът Володимир Зеленски издаде указ, с който отне украинското гражданство на Онуфрий.

Опасявам се, че чрез назначаването на тези т.нар. „украинци“ за енорийски свещеници в посочените храмове съществува реален риск паството да бъде изложено на тиха, но последователна руска пропаганда по религиозна линия. Добре известно е, че свещеници от УПЦ са поддръжници на доктрината за „руския свят“. Освен това, подобно на Московската патриаршия, УПЦ оспорва официално признатата каноничност на Православната църква на Украйна.

Моментът на изявлението на Сливенския митрополит също далеч не е случаен – то идва точно ден след циничния руски удар срещу Кииво-Печерската лавра, един от най-значимите центрове на православието в Източна Европа. Точно в този момент в обществото се появиха множество призиви, включително официални отворени писма до Светия синод на Българската православна църква и до патриарх Даниил, да излязат с позиция относно този варварски акт.

Във връзка с това изявлението по повод назначаването на „украинските свещеници“ в няколко православни храма в Сливенската епархия може да се тълкува като опит за „сваляне на напрежението“ в настоящата ситуация. По всяка вероятност то цели и създаването на впечатление, че в БПЦ все пак има „христолюбиво“ отношение към украинците. Още повече – в контекста на огромния скандал с Олег Невзоров и „Баба Алино“ тази будеща множество въпроси смяна на български свещеници с „украински“ вероятно ще налее допълнително масло в огъня на и без това ширещата се антиукраинска пропаганда у нас.

Всъщност митрополит Арсений е съвършено прав в своето изявление – в следването на Светото Евангелие в действителност е недопустимо да има нито политика, нито идеология. Също толкова недопустимо е обаче под прикритието на основополагащите християнски ценности Църквата да служи като инструмент за прокарване именно на политически влияния и идеологически внушения. В този смисъл всяка пряка или косвена връзка с кръгове около Московската патриаршия представлява несъмнена заплаха както за душите на вярващите, така и за националната сигурност на България.

С оглед казаното възникват няколко изключително важни въпроса към Негово Високопреосвещенство митрополит Арсений, които трябва непременно да получат своите отговори:

Откъде идват въпросните „украински православни свещеници“?
По чие предложение са приети в епархията?
Получено ли е съгласието на съответните църковни настоятелства?
Напуснали ли са Украйна заради връзки с Московската патриаршия на гундяев?
Какво е отношението на тези свещеници към руската война срещу Украйна?
Какво е отношението им към териториалната цялост на Украйна?".