Помните ли гнусния, бесепарски урод Начко? Отгледахме си цяло поколение

Символите са важно нещо, хей. От кръста на Исус, през презряното „Z“ на русофилистичната, кръвожадна сган, до средния пръст, който показвате на тъпия наглец с голф, който ви засича на тиха, квартална улица. Партиите особено обичат символите и влагат в тях подтекст, надежди и послания. Сигурно си спомняте, че в началото на 90-те прясно прекръстената в БСП комунистическа партия вместо сърпа и чука, избра за своя емблема едно тлъсто, противно, уродливо човече с вдигнат палец. Казваше се Начко.

Изродът имаше рошав перчем и шапка в цветовете на българския трибагреник. От страниците на вестник „Дума“ съществото с имбецилно разногледи оченца всекидневно пожелаваше „Сполука за България“ и не слезе от страниците на партийния орган дори по време на зърнената криза във времето правителството на Жан Виденов. И ето, че се оказа най-сполучливият символ на прехода ни, защото си отгледахме цяло поколение начковчета точно по негов образ и подобие.

Да, за дебелака Начо от Лясковец говоря, онзи, който уби футболния треньор Ферарио Спасов, като се заби със 150 км/ч с гъзарската си лимузина в нещастната му количка и го накъса на парчета. Този 24-годишен полуидиот е символ на цяло поколение безпардонни, безмозъчни, лишени от ценности сурогати на попфолка, които иначе с безкраен оптимизъм гледат към светлото бъдеще и усмихнато ни вдигат палец. Егати сполуката, егати Българията.

През 30-те години, усещащ възхода на национал-социализма, големият австрийски писател Херман Брох пише есето „Логика на един разложен свят“, в което коментира склонността на своите сънародници да се движат ирационално и без ясен поглед по ръба на действителността, психическата им несигурност и примитивното отхвърляне на порядъка и устойчивостта в търсенето на някаква измамна свобода. Като например да яхнеш мерцедеса и да дадеш газ до дупка. Или до първото, изпречило ти се дърво.

Начковците са най-яркото свидетелство за разпада на социалната ни тъкан, за липсата на общи цели и ценности, за унищожаването на свързаността и взаимопомощта, на които се гради една нация. Те са много по-опасни за България от рака, инфарктите, инсултите, депресиите и психопатиите, взети заедно. Те са ужасното предупреждение какво се случва, когато позволиш един тъпунгер без образование, без морал и без цивилизационни устои да ползва пълна свобода, да го оставиш на егоизма на пазара, на преследването на успеха с цената на всичко.

Егоизмът, дебилизмът и отчуждаването на хората, триумфът на личния интерес, унищожиха психиката на младите – половината са депресари на успокоителни, други се превръщат в изпечени циници преди да навършат 30, трети емигрират, а огромната маса се превърнаха в Начковци. Безформени физически и умствено, нагли и безпардонни, тъпи и опасни същества. За сметка на това – радващи се на живота и материалните си придобивки и уверено гледащи към бъдещето на България. С кебапчета, пилони, кемтрейлс, чипове и оптимистично вдигнат палец.