Помните ли? Максим почерпи Йоан Павел II със сливовица (СНИМКИ)

Преди 17 години първият папа славянин в историята на Римокатолическата църква Йоан Павел II стъпи на българска земя и осъществи своята мечта да покаже своето уважение към великото дело на Светите братя Кирил и Методий. Визитата на Светия отец между 23 и 26 май в България бе историческа, не само защото бе първа на папа в България, а и защото на наша земя полякът Карол Войтила официално обяви, че не вярва в т.нар. българска следа в атентата срещу него на 13 май 1981 г.

Вече много болен папа Йоан Павел II прояви големи усилия и сила на духа, за да пътува до България и да отслужи литургии в Пловдив и да посети и Рилския манастир.

След дълги преговори между българските светски държавни власти и Светия Синод на Българската православна църква начело с патриарх Максим най-накрая и Българският архиерей се присъедини към поканата на президента Георги Първанов и правителството Светият отец да посети България. Ключова роля за убеждаването на патриарх Максим и митрополитите изигра тогавашният премиер Симеон Сакскобургготски, който е близък както до православните патриарси в целия свят, така и до Ватикана.

Царят е човекът, който убеждава дядо Максим да излезе от сградата на Светия Синод и вечерта на 23 май да участва в церемонията по официалното посрещане на Йоан Павел II пред Незнайния войн. Православният архиерей първоначално отказва да стори това, като от името на Синода заявява, че той ще посрещне папата в Синодалната палата на 24 май и ще му окаже необходимото уважение, но не може да присъства на светска церемония по посрещане на държавен глава, какъвто се явява папата. Освен религиозен водач той е и държавен глава на Ватикана.

След многочасови преговори Сакскобургготски успява да измоли дядо Максим и някои митрополити, сред които и сегашният патриарх Неофит, който тогава е Русенски митрополит, да дойдат на площада и да приветстват Карол Войтила с „Добре дошъл“. До последно не се знае дали православните владици ще присъстват, но след като получават и официална покана от президентството те скланят да излязат към 18,30 ч. и да приветстват папата, който идва от летище „София“ с папамобила.  

На 23 май 2002 г. вечерта папа Йоан Павел II бе посрещнат официално от българските светски и духовни власти

Ръководителите на еврейската и мюсламанската общност в България, заедно с министър-председателя Симеон Сакскобурготски също посрещнаха папата. Президентът Първанов произнесе кратка реч. Видимо остарял и уморен, папата говори на български език, като речта му на моменти беше довършвана от служител на Ватикана.

Пак, благодарение на Симеон II БПЦ разреши на Йоан Павел II да влезе в патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и да се помоли пред иконата на Светите братя Кирил и Методий, които той провъзгласи за Съпокровители на Европа през декември 1980 г.

Както тогава, така и сега православните ни митрополити категорично отказват обща молитва на папата и патриарха с мотива, че каноните на БПЦ не допускат това. Като жест към престарелия и болен Йоан Павел II обаче патриарх Максим даде благословията си хорът на „Св. Александър Невски“ да посрещне и да изпрати високопоставения католически гост с песнопения. На влизане в църквата хорът го приветства с „Чиста Дево, радвай се", а на излизане с "Многая лета". Сега тази почит бе отказана за папа Франциск.

Навръх най-светлия български празник – 24 май - Йоан Павел II гостува на патриарх Максим в Синодалната палата, като българският архиерей почерпи папата с отлежала троянска сливова ракия от родното си село Орешак и му подари икона на Св. цар Борис Покръстител.

Светият отец пристигна с папамобила си в сградата на Светия Синод на 24 май 2002 г.

Дядо Максим благодари на Карол Войтила за предоставяната възможност пратениците на родна България - духовни и културни дейци ежегодно да извършват поклонение на гроба, приел тялото на Богоозарения Равноапостолен мъж Свети Константин- Кирил, Славянобългарски просветител.

„Вашето посещение в страната ни ще Ви даде възможност да се запознаете с наследието на великото дело на Светите братя Кирил и Методий, свято съхранено в църквата ни и въплътено в душите на благочестивия ни народ“, казва патриархът на папата по времето на срещата им в Синода. Не пропуска обаче да отбележи, че Западната църква се е отделила от Източната и така е довела до разделението на християнството. „Наред с тържеството на днешния празник обаче не можем да отминем факт от средата на 11 век, когато Западът се отдели от Изтока. Въпреки това ние сме убедени, че жертвената любов на Христа е силна и дълготърпелива и очаква всички да достигнат до познание на истината, съхранена и проповядвана в Светата Православна Църква. Вдъхновени от тази Божествена любов, ние се стараем да я оделотворяваме в живота“, каза тогава патриархът.

Папата благодари на Негово Светейшество за възможността да посети България. „Днес Господ ни позволява да се срещнем лично и да си разменим "целувката на мира". Дойдох при вас с чувство на уважение към мисията на Православната църква в България, като желая да изразя почитта и зачитането си към вашата ангажираност в полза на този народ", се казваше в приветствието на папата.

Той определи това първо посещение на римски епископ у нас като "радостен момент, защото е знак за постепенно израстване в църковното общение". "Този факт обаче не може да ни отклони от една откровена констатация: Господ Христос основа една-единствена църква, но ние днес се представяме на света разделени, като че ли самият Христос е разделен", каза още папа Йоан-Павел II и добави, че "в търсенето на собствената си идентичност континентът ще трябва да се завърне към своите християнски корени. Цяла Източна и Западна Европа очаква общото сработване между католици и православни в защита на мира, справедливостта, човешките права и културата на живота".

Симеон Сакскобургготски разговаря с папата в Рилския манастир 

Йоан Павел II има и специална среща със Симеон Сакскобургготски в Иконната зала на Рилския манастир. „Това е истинският ни Великден!", така царят премиер възкликна по повод визитата на Светия отец. Двамата се покланиха и на гроба на цар Борис III. Симеон имаше специални отношения с Карол Войтила и с Ватикана.

На 18 октомври 1983 г. наследниците на Савойската династия даряват на Ватикана Торинската плащаница. Единият от дарителите е цар Симеон II, който изпълнява последната воля на своя чичо - крал Умберто IIІІ. Симеон е племенник на италианския крал по линия на майка си царица Йоанна Българска, по рождение прицеса на Савоя.

Плащаницата е една от най-големите християнски реликви. 5 века тя е била собственост на Савоите. През 1432 г. е подарена на Лудвиг Савойски от Маргарита дьо Шарни - последна наследница на графския род Дьо Шарни. През 1578 г. херцозите Савоя предават светинята на кралския параклис в катедралата “Сан Джовани” в Торино и оттам идва името, с което е известна днес. За сандъка, в който се съхранява, е имало два ключа - у епископа на Торино и у началника на Савойския двор. Умберто II е последният собственик на реликвата. 7 месеца след смъртта му синовете на неговите сестри Йоанна и Мафалда - цар Симеон ІІ и Маурицио де Хесе, я предават на Ватикана.

Симеон II предава на Йоан Павел II Торинската плащеница

Интересното е, че волята на Умберто II е била плащеницата да бъде предадена на папата, но в крайна сметка дарението се записва на името на Светата католическа църква. Това разкри цар Симеон, който разказва за първи път историята пред испанското издание АВС през 1998 г.

Ето и още снимки от историческата визита на папа Йоан Павел II в България:

Официалното посрещане на папата пред паметника на Незнайния войн

Папамобилът преминава пред портите на Националната бибилиотека "Св. св. Кирил и Методий" навръх 24 май 2002 г. 

Светият отец в градинката пред библиотеката

Карол Войтила отива на среща с български интелектуалци навръх 24 май в НДК

Снимки: Булфото и Личен архив на Симеон II