Последно сбогом с Енчо Пиронков

Десетки близки, приятели и почитатели на художника Енчо Пиронков го изпратиха в последния му път. Поклонението пред тленните му останки се проведе в столичния храм „Св. Георги Победоносец“. 

„Това е един от артистите и един от хората, които много ценя и винаги ще ценя - първо като художник, който оставя едно неповторимо богато наследство, и второ - като човек, който беше пример за толерантност. Толерантен към всички колеги, толерантен към хората и в същото време беше човек, който следваше своя път и не позволяваше да му влияят странични фактори“, каза пред БТА директорът на Градската художествена галерия - Пловдив Красимир Линков.

По думите му такъв тип хора първо трябва да бъдат много ценени и второ - те са много малко. Линков отбеляза, че творческият път на Пиронков е неразривно свързан с Пловдив. „Той е единственият художник, който просто ми се обади един ден и каза:

„Ела да изберем картини, искам да подаря на града“.

И избрахме 42 картини и направихме един прекрасен музей на изкуството на Енчо Пиронков“, каза още директорът на пловдивската художествена галерия.

По думите му една от характерните черти на големите творци е, че те остават да живеят с това, което са създали. 

„Енчо Пиронков е един от класиците на епоха. Той покрива едно много дълго време. Енчо е един от основоположниците на цели школи, пловдивска наречена“, каза скулпторът Вежди Рашидов. По думите му той е един от много големите ни майстори. 

Певицата Йорданка Христова разказа, че познава Енчо Пиронков от 60-те години на миналия век, когато много от младите художници и артисти се събирали в сладкарница „България“. „Щастлива съм, че го познавам от тогава. Дъщеря му - прекрасната Вида, ми написа такава фантастична песен“, каза тя пред БТА.

Христова припомни, че Христо Стефанов, Йоан Левиев, Георги Божилов-Слона и Енчо Пиронков са били великите пловдивски майстори от онази епоха. „Той беше последният всъщност, но си отиде щастлив“, каза певицата. 

„Едно цяло време се оттегля. Той е един от последните мохикани, които бяха тук“, каза актьорът Стефан Мавродиев пред БТА. Той отбеляза, че Енчо Пиронков бил не само негов приятел, а и кум. Той беше част от най-силната група на България - бяха едни художници, всеки с индивидуални, ярки, с техен поглед върху нещата. Чудесни художници. Пловдив беше истински живо място на България.

„Една силна епоха се оттегля. На истинска голяма, човешка борба за утвърждаване и за преодоляване на всички догми и понятия. И те ги преодоляваха с голям успех“, отбеляза той. 

„Аз съм много голям приятел със сина на Енчо Пиронков - Петър, и с Вида, разбира се, авторката на „Гълъбо“. Уважавам тяхното семейство и то беше взаимно. В последната ни среща, която беше около Софийския университет преди няколко месеца, бате Енчо каза, че много ме обича като водещ и с удоволствие гледа. Като творец - това е една епоха в българската художественост. Човек, който с всички представители на пловдивската школа, надскача Пловдив и е европейски, световен творец“, каза телевизионният водещ Ники Кънчев пред БТА.

Енчо Пиронков си отиде на 92-годишна възраст. Той е роден на 9 ноември 1932 г. в с. Розовец, Пловдивски окръг. През 1952 г. завършва гимназия в Пловдив. Занимава се с живопис и монументална живопис. Той е един от художниците от така наречената „Пловдивска школа“ от 60-те години на 20-и век, наред с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов.

Става известен през 1961 г., когато негови картини са показани на Първата национална младежка изложба в София.

Първата му самостоятелна изложба е през 1965 г. в Националната художествена галерия в София. Реализирал е над 30 самостоятелни изложби в страната и в чужбина. Автор е на декоративно пано във фоайето на Централния куклен театър в София (1971), както и на декорите към филма „Сватбите на цар Иван Асен“ (1975)

Творчеството на Енчо Пиронков започва с композиции на работници в полето, веселие и почивка, както и с традиционните теми на карнавала, цирка, т.е. зрелището, което събира и обединява тълпата в общи емоции. Той почти не рисува портрети, не се интересува от точната рисунка и индивидуализация на образите. Хората са му необходими като ритъм, а не като натура, затова обхванатите от едно действие или вълнение групи от хора са обект на неговото внимание.

Картините на Енчо Пиронков участват в биеналета, триеналета и други представителни изложби на българското изкуство в Париж, Шчечин, Хамбург, Франкфурт, Базел, Мадрид, Кишинев, Букурещ, Варшава, Братислава, Краков, Кошице, Москва и др.

Негови творби се намират в Националната художествена галерия – София, Софийска градска художествена галерия, в художествените галерии в Пловдив, Русе, Варна, Сливен, Шумен, Търговище, Ямбол, Beлико Търново, Бургас, Созопол, Карлово, Плевен, Хасково, Димитровград и др., в художествената галерия на фондация „Маг“ в Ница, в постоянната експозиция на фонда „1300 години България“ в Пловдив, в частни колекции в страната и в чужбина.

Енчо Пиронков е автор на картините „Пролет“, „Хоро“, „Розоберачки“, „Лято“, „Женско хоро“, „Сватба“, „Беритба“, „Веселие“, „Жена с мишена“, „Утро“, „Аквариум“ и др.

Обича чистите и ярките цветове на рубина, сапфира, изумруда. Особено е отношението му към белия цвят.

Бялото присъства почти във всичките му произведения. В по-голямата част от тях то е като малко дискретно петно, контрастиращо с наситения колорит. Особено силно е въздействието на белия цвят в платна като „Извисяване“, „Разпятие“, „Червената лодка“, „Синята лодка“, „Голямата риба“, „Белият кон“.

През 1997 г. осемметровото платно, озаглавено „Извисяване“, на художника Енчо Пиронков е поставено в сградата Националния дворец на културата.

Енчо Пиронков е удостоен със званието „Заслужил художник“ (1985). Носител е на наградата на Съюза на българските художници (1964), на орден „Кирил и Методий“ (1979), на орден „Стара планина“ първа степен за изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството (23 май 2013).