Последното интервю на Ангел пред Lupa.bg: Едва не умрях от стимуланти

На 26 септември почина певецът Ангел. Младият мъж издъхна от COVID. Близките на певеца имат съмнения относно проведеното лечение в лечебните заведения. Lupa.bg публикува последното интервю на певеца пред наша медия.

КОЙ Е ТОЙ?

Фолк певецът Ангел се занимава от малък с музика, но никога не му е било мечта да бъде певец и да се занимава професионално с музика. Искал да стане полицай. Наследил е обичта и таланта към музиката от родителите си. От 15-годишен ходи по участия в кръчми. През 2005 година записва първата си песен, с която участва на „Пирин фолк“ през същата година.

- Ангел, как решихте да започнете да пеете фолк?

- Неочаквано. От 2005 до 2008 г. започнах да работя по заведенията като попфолк певец. След вече дълъг опит по заведенията записах първата си песен с оркестър „Кристал“. Следващите две години бяха трудни за мен като певец. Нямах фирма, сам си правех песни и видеоклипове. Голяма радост бе за мен, когато през 2010 се открихме с моя сегашен продуцент и започнахме да работим заедно.

- Какво не бихте направили в името на кариерата?

- Кариерата и професионалното развитие за мен имат различно значение. Кариерата възприемам като катерене по йерархичната стълба в един бранш. Професионалното развитие го възприемам като постоянно самоусъвършенстване, обучение и напредък не по стълбата, а в развитието на практикуваната професия. Та след като уточних моите понятия, вече мога да кажа – за кариерата бих жертвал много, но не с цената на принципите ми. За професионално развитие бих вложил цялото си свободно време, дори времето за сън.

- Възможно ли е един изпълнител да се издържа само от пеене?

- Да, възможно е. Аз съм пример за това. Много хора си мислят, че да бъдеш певец е лесно. Ходиш, пееш, спиш и взимаш пари за това. Нещата не седят така и музикалният бранш в България е супер труден и конкурентен. За да се издържаш от пеене, трябва да бъдеш много търпелив, упорит, амбициозен и да обичаш музиката. И на първо място е публиката да те харесва.

- Замисляли ли сте се някога да се откажете от музиката?

- Имал съм много трудни моменти в моята кариера, но никога не съм си го помислял. Обожавам музиката и вече не мога да си представя живота без музика. Когато обичаш някой човек, дори да имате трудни моменти, знаеш, че не можеш да живееш без него. Така е и с музиката – когато обичаш музиката, въпреки трудните моменти, никога няма да се откажеш. Така и аз – никога няма да се откажа. Щом хората са ме харесали и искат да слушат моята музика, това ме прави щастлив и ми дава сили да продължавам.

- Признавате, че обичате бързите скорости и наскоро сте си купили нова кола. Как си вдигате адреналина?

- Адреналинът ми дава свобода. Обичам адреналина. Обичам да тествам предела на собствените си възможности. Бързите скорости наистина са ми голяма страст. Дали с кола или мотор. Това е моят начин да разпускам, когато ми се отдаде възможност. Приемам всички щури идеи от мои приятели. Ако приятелката ми предложи секс на публичното място или пък секс на опасни места – в някоя тъмница, джунгла, около водно място и т.н., веднага ще се съглася (смее се).

- Загубили сте си майка си в катастрофа, кога се случи това?

- Да. Това стана през 2008 година. Случката е много нелепа и майка ми е нямала никаква вина. Тя беше в колата, заедно с приятели на път за Ямбол. Кола навлиза в насрещното платно и ги удря челно. Мама остава на място. Това става през късните часове. Точно тогава ми се налагаше да пътувам за участие, заедно с моята колежка Анна. Звъннаха ми в 5 часа сутринта, за да ми съобщят, че майка ми е в моргата. Нямаше вече какво да направя и да оставя сама Анна. Отидохме на участието, като тя си изпя нейната част. Колежката ми беше с мен в този тежък момент. Оценявам нейната подкрепа и винаги ще останем свързани, заради този момент. След участието оставих Анна в София и без да съм спал, заминах за Ямбол. Не знаех къде се намирам, бях в шок и не исках да го приема, че е вярно.

- Как преживяхте тази драма?

- За семейството ми това беше една трагедия, но се подкрепяхме взаимно. Бяхме заедно с моите две сестри и баща ми. Това не се преживява – никога! Загубих едно от най-ценните си същества, никой не може да я замести.

- След трагичния инцидент внимавате ли повече като шофирате?

- Внимавам много по пътищата, но има една поговорка: „Ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш“, така че всичко е Божа работа. Майка ми винаги е държала да бъда съвестен шофьор, заради себе си, близките ми и пътниците в цялото движение. И точно жената, която ми даваше тези съвети, загуби живота си заради един глупак. След катастрофата имах травма и страх към пътищата, но сега съм я преодолял. Точно когато карам бързо, се сещам за майка ми, това е моментът, когато миговете ми с нея минават като на лента и сме само двамата. Имам „тежък крак“ и когато искам да ми се качи адреналинът, карам по-бързо. Но в такива моменти винаги съм сам в колата. Рискувам единствено себе си. Карам бързо единствено на предназначени за това места или на безлюдни пътища, далеч от град или село.

- Вярно ли е, че сте имал връзка с колежката ви Ани Хоанг, която в момента е гадже на режисьора Люси Иларионов?

- Не съм имал връзка с нея. Били сме в една компания и от там тръгнаха слуховете.

- Имали ли сте интимни отношения с друга ваша колежка?

- Никога. Аз уважавам моите колежки и сме имали единствено професионални взаимоотношения. Приемам ги по различен начин.

С половинката си Христина и дъщеричката им

- Преди време признахте, че един от бодигардовете на Азис – Георги Димитров, ви е давал стероиди. Вие знаехте ли, че това са забранени стимуланти?

- Аз съм си поел отговорността и никой не ме е карал насила. Последствията си ги понасям аз.

- Какъв беше ефектът от стероидите и след време имаше ли последствия от употребата им?

- Бях малък и бързо се изчистих, заради младия организъм. Усетих се навреме, иначе щеше да стане страшно. Бях на ръба на инфаркт. Единственото сега метаболизмът ми се е забавил и ми трябва повече спорт и много ограничения в храната. Приел съм като своя лична кауза да разказвам на млади момчета за случилото се и това навреме да се осъзнават. Моята кауза е „Живее ми се без наркотици и стероиди“. Съветвам младите хора да не взимат такива стимуланти и медикаменти и да спортуват за здраве, тонус и да изглеждат добре. Не прекалявайте, момчета, че иначе единствено ще навредите на себе си.

- Като стана въпрос за забранени вещества, взимали ли сте някакви стимуланти и какви?

- Никога не съм взимал и не съм употребявал такива неща. Мисля, че съм достатъчно млад купонджия, човекът на купона, и нямам нужда да употребявам такива неща, защото освен че както на някои хора помагат, за да си имат тонус, също вредят много на организма. Аз вече, като съм си имал проблема, не смея да използвам и да рискувам отново.

- Има ли голяма илюзия, с която сте се разделили?

- Да, че имам много приятели....