Последното желание на Бриджит Бардо: Спасете моите кучета!
Часове преди да си отиде легендата на киното публикува призив за помощ в социалните мрежи
В дните, когато светът още не знаеше, че се сбогува с една от най-големите икони на киното, Бриджит Бардо отправи последната си молба — не за себе си, а за съществата, на които посвети живота си. Само ден преди да си отиде на 91-годишна възраст, легендата публикува в социалните мрежи призив за помощ: да бъдат намерени постоянни домове за кучетата в нейния приют.
В последния клип, споделен от нейната фондация, Бардо е заснета да гали млад доберман на име Урфе - куче, което познава единствено стените на развъдника и се бори с тежък генерализиран артрит.
"Той е мил, привързан, игрив… заслужава да живее истински живот“,
гласи надписът към видеото. "Днес изпращаме SOS за Урфе."
Два дни по-рано фондацията публикува снимка, на която Бардо целува друго спасено куче — кадър, който днес изглежда като нежно сбогуване. "Грижете се за себе си, за близките си и за животните", пишеше в празничното ѝ послание.
На 28 декември Фондация „Брижит Бардо“ съобщи за кончината ѝ в изявление, разпространено от агенция Франс прес. "Тя избра да изостави славата, за да посвети живота си на животните“, гласи текстът към видеото, което фондацията публикува след новината за смъртта ѝ - своеобразен архив на десетилетия активизъм, борба и отдаденост.
Не се уточняват нито мястото, нито точният час на смъртта. Известно е само, че през октомври 2025 г. Бардо е претърпяла операция заради сериозно заболяване
Макар светът да я познава като една от най-ярките звезди на европейското кино, Бардо отдавна беше избрала друг път.
Още през 1962 г. тя се появява във френското предаване „5 колони“, за да настоява за хуманно отношение към животните при клане — тема, която по онова време почти не се обсъжда.
През 1977 г. заминава за арктическите ледове, за да защитава бебетата тюлени — образ, който обикаля света и променя обществените нагласи към ловните практики.
През 1986 г., след окончателното си оттегляне от киното, създава фондацията, която и до днес е сред най-активните организации за защита на животните в Европа.
"Тя даде всичко и пожертва всичко за един по-състрадателен свят", пише в официалното съобщение за кончината й
С името на Бриджит Бардо е свързана и една от най-значимите каузи за защита на животните у нас - създаването на Парка за танцуващи мечки край Белица.
В края на 90‑те години, когато традицията с „танцуващите мечки“ все още съществуваше в някои райони на Балканите, именно нейната фондация, заедно с „Четири лапи“, финансира и организира мащабната операция по спасяването на животните. Бардо лично настоява България да стане пример за Европа в прекратяването на тази жестока практика. Благодарение на усилията ѝ паркът в Белица се превърна в убежище, където десетки мечки получиха шанс за живот без насилие — символ на това, че състраданието може да промени цели традиции.
Белица ще те помни, написа кметът Радослав Ревански. За нас, жителите на община Белица, Бриджит Бардо ще остане завинаги жената, която даде втори живот на мечките и превърна Белица в място на надежда, състрадание и ново начало
Благодарение на нейната кауза, на нейната смелост да застане на страната на безгласните и страдащите, Паркът за танцуващи мечки край Белица се превърна в дом на спасението – там, където болката беше заменена със спокойствие, а страхът – със свобода, заяви още Ревански.
Бардо е момичето, което на 15 години се появява на корицата на списание "Ел". Славата идва с филма „И Бог създаде жената“ (1956), който я превръща в международна сензация. Следват роли в „Луда по любов“, „Манила, момичето в бикини“, „Дългите зъби“, „Портретът на баща му“ и „Скъпа Брижит“ с Джеймс Стюарт.
Но в един момент тя обръща гръб на киното — не от каприз, а от убеждение. „Животните имат нужда от глас. Аз избрах да бъда този глас“, казваше тя.
Днес, след смъртта ѝ, фондацията продължава да работи със същата страст, която Бардо вложи в нея
Нейното последно желание - дом за кучетата, които е спасила - е символично продължение на целия ѝ живот.
Не филмите, не славата, не легендата. А едно просто, човешко, тихо желание: да бъдат спасени още животи.