Потопеният кораб "Чавдар" ще пази мидите, които чистят Черно море (СНИМКИ)

Пенсионираният кораб "Чавдар" бе погълнат вчера от водите на Черно море край Созопол. Старият железен плавателен съд обаче потъна, за да оживее и да стане риф и хабитат на множество морски обитатели. Това е и най-новата подводна атракция в нашата част на Черно море.

Риболовният кораб „Чавдар“, построен през 1964 г., беше потопен във вторник на морското дъно. Потапянето на плавателния съд отне около час. Той беше напълнен с морска вода с помощта на помпи, което помогна за по-правилното му позициониране на морското дъно, на 30 м дълбочина. Операцията по потапянето на кораба е по инициатива на писателя и водолаз Михаил Заимов и негови съмишленици.

Целта е вместо да отиде за скрап и да бъде нарязан, корабът да се превърне в изкуствен риф, като в него е поставена и клетка от Института по морска биология към Българската академия на науките, която да подпомогне изследването на черната мида. Корабът ще се използва и от водолазния център в Созопол за обучение на любители гмуркачи.

Потапянето на кораба наблюдава и държавният глава Румен Радев, който бе сред първите, които се гмурнаха, след като „Чавдар“ достигна морското дъно.

Преди повече от 15 години по инициатива на Михаил Заимов, Владо Явашев и Росен Желязков, отново край Созопол, е потопен корабът “Пионер“ – нещо, което дава началото на дългогодишен проект за създаването на изкуствени хабитати за морските обитатели и място, което е интересно за гмуркачите. 

Корабът “Чавдар“ е идентичен с потопения преди години плавателен съд край остров свети Иван. За закупуването му в края на миналата година Заимов и негови съмишленици организираха благотворителна акция за набиране на средства.

“Клетка“, монтирана на борда на риболовния кораб "Чавдар"

Д-р Димитър Беров от Лаборатория по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН обясни колко важни са за моретата и океаните изкуствените подводни рифове.

"Една от най-важните широко разпространени в близкото минало дънни екосистеми в Черно море са биоценозите на черната мида Mytilus galloprovincialis. Видът формира добре познатите ни обраствания по скалите в крайбрежната зона, но и обширни мидени "банки" върху пясъчни и тинести дъна в дълбоките части на Черноморския ни шелф.

Тези банки, до 70-те години на 20-ти век са обхващали площ от няколко хиляди квадратни км на дълбочини между 40 и 100 м и са изпълнявали уникални екосистемни функции за морето ни – стабилизирали са тинестите дъна и са намалявали мътността на водата, филтрирали са огромни количества морска вода и са отнемали голяма част от органичната материя и планктона в продуктивното ни море, създавали са среда за живот, хранене и размножаване за придънни черноморски риби (калкан, попчета, барбун).

С навлизането на рапана в Черно море, който се храни основно с черна мида, и няма естествен враг, и в комбинация със засиленото замърсване на морето от вливащите се в него от цяла Европа води на река Дунав, тази уникална екосистема постепенно е деградаирала и драстично намалила обхвата си (с над 90% в Северозападния шелф пред Дунава, неясно с колко пред нашия бряг).

Засиленият дънен риболов с тралове за рапани през 90-те години допълнително уврежда и малкото оцелели мидени банки в българската част на Черно море. В последните 15 години пък, повишените средногодишни, зимни и летни температури на морската вода допълнително стимулираха растежа и разпространението на рапаните по крайбрежието ни, в резултат от което в много зони със скални рифове черната мида драстично се редуцира, или напълно изчезна", обяснява ученият.

"Екипът на Лабораторията по Морска екология-Созопол към ИБЕИ-БАН през 2019 г. проследи почти пълното унищожаване на банките с черни миди в крайбрежието на Созопол,

когато в рамките на едно лято по наши оценки рапаните унищожиха над 10 000 тона миди. Подводните ни експерименти с клетки, изолиращи участъци от дъното от достъп на рапани, проведени през същия период пък, демонстрираха, че предпазването на мидените популации от хищника е възможно с такива средства.

Пет годишният ни експеримент в района на плитките рифове около къмпинг Златна рибка (2019-2024) показа, че запазването на малки локални популации от миди спомага за по-бързото възстановяване на тази екосистема след отминаването на пика в развитието на популациите на рапаните в даден район. И така, докато в други участъци на Созополския залив възтановяването на мидените популации отне 4 години (2024), то в близкия район на въпросните клетки, наблюдавахме бързо развитие на нови мидени банки в рамките на 1 до 2 години след 2019 г.", казва д-р Димитър Беров.

По думите му новопотопеният кораб РК "Чавдар" ще предостави идеални условия за развитие на богата биоценоза на черни миди, както се случи и с потопения през 2008 г. РК "Пионер" в акваторията на остров Св. Иван. "Използвайки възможността да работим на корпуса на РК "Чавдар" преди да бъде потопен, заложихме началото на нов експеримент, с подводна "клетка".

Целта ни е след потапянето на кораба, да "присадим" миди в заложеното на борда съоръжение и така да се опитаме да ускорим развитието на популациите им по корпуса, а и да предпазим новоразвилите се миди от появата на рапани. Очакваният позитивен ефект е малък по размер и въздействие, но ще провери и верифицира приложимостта на идеята за бъдещи по-мащабни дейности по подпомагане на възстановяването на популациите на черната мида в Черно море.

Проследяването и поддръжката на експеримента ни ще се осъществи от водолазите от лабораторията ни, както и в сътрудничество с екипа, осъществил самия проект по потапяне на РК „Чавдар“, а и всички водолази , посещаващи този нов обект за гмуркане в близките години", обяснява д-р Димитър Беров от Лаборатория по морска екология към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания (ИБЕИ) към БАН.