Познавач на региона: Сашко не се е губил, бил е скрит някъде
Момчето не е супер герой, не би оцеляло толкова дни на студ и глад
Случаят с изчезналото край Перник 12-годишно момче получи щастлива развръзка, но със сигурност темата още дълго ще се дискутира. Самият главен прокурор Иван Гешев обеща сериозно разследване дали Сашко не е бил държан някъде против волята му повече от седмица.
Интересен поглед върху историята с малкия Сашко публикува в социалната мрежа потребителят Боби Илинов. Той споделя, че и в неговия род има дете аутист, а като малък Боби също е бягал и бродел из планината Голо бърдо между Перник и Радомир.
Публикуваме разказа с любезното му позволение и с незначителни съкращения.
Завладян от стари спомени и сегашната емоция покрай драмата със Сашко, не можех да остана безчувствен и безучастен в разплитането на мистерията с внезапното изчезване на това дете и потъването му вдън земя. Още в първия ми пост миналата седмица написах, че:
„Няма как на тъмно и в пресечена местност да измине дълго разстояние, което значи, че не се е отдалечил много от Перник“...
„Няма как такова ходене без вода, без храна, без фенерче да те изведе в тъмното на далечно разстояние извън града“.
И какво се оказа? Оказа се точно това – че Сашко не е далеч от Перник, а само на няколко километра от града. Намерен е в землището на село Червена могила, което е на около 7 километра от Перник. Нищо и никакво разстояние.
Карта на местността: 7-8 километра по права линия е разстоянието от мястото, където Сашко изчезна и съответно мястото, където беше намерен 9 дни по-късно. Трасето минава из гора, дерета, трънаци...
И тук идва интересното. Живях в Радомир и познавам района около този град, където е и близкото село Червена могила. До селото е заводът за тежко машиностроене със същото име – „Червена могила“, в който работих малко по стажа ми като механик. В землището на село Червена могила е местността Растова глава, където преди години редовно се провеждаше годишния събор на Радомир. Ето защо познавам и района около това село.
Поради това ми стана много чудно как така 9 дни точно в този район не бе открито детето?
Всъщност, познавайки Перник и района около него, познавайки Радомир и района около него, познавайки планината Голо бърдо между Перник и Радомир, познавайки района около Червена могила, мога да кажа, че няма как детето да не бъде открито там още на втория ден или максимум на третия ден. При целия този ресурс, който бе впрегнат в издирването на Сашко.
И още тогава заподозрях:
„Него го няма. Това е невъзможно, ако е самичък навън“... „Ако детето е все още в града, то е скрито някъде. Повтарям - скрито. А не скрило се“.
Оказа се точно това – че момчето не е било 9 дни навън в планината, а е било прибрано и пазено, давана му е вода и храна. Затова, когато го намериха, Сашко не беше премръзнал. Без топла връхна дреха и бос 9 дни навън в този студ се стига до хипотермия през нощта с фатален край или поражения, а при него няма такова нещо.
Затова, когато го намериха, Сашко не беше прегладнял, отслабнал и изтощен.
Прегледите в болница „Пирогов“ показват нормален здравен статус, нормално състояние на тялото и нормално функциониращи органи. Кръвните изследвания доказват, че е приемал храна. Изводът: Сашко не е гладувал. А не е гладувал, понеже не е бил 9 дни и нощи навън в планината изгубен. А не е бил навън в планината, понеже още в първия ден е бил прибран и скрит.
Ето защо хиляди хора, техника и кучета не го откриха навън при дни наред интензивно търсене навсякъде.
Сашко го пуснаха накрая. Нарочно го пуснаха бос, за да не може да ходи в гората и да не се отдалечи от зоната, предвидена да бъде намерен в нея. Това е зона (и съседните около нея), проверявана щателно неведнъж. Как хора, кучета и техника не го засякоха при предните търсения в тази зона и нейни съседни зони? Пък като го пуснаха Сашко, бързо го намериха там.
И не, не ми излизайте със смешната теза, че Сашко притежава свръхчовешки способности да издържи 9 дни и нощи на есенно-зимен студ навън (бос и без топла връхна дреха), особено нощем, когато температурата пада до нулата и под нулата горе в планината.
Че притежава свръхчовешки способности да издържи 9 дни и нощи без вода и храна. Че притежава свръхчовешки способности да разиграва на криеница хиляди хора, и най-вече кучета и техника.
Сашко не е Васил Левски, не е Рамбо, не е агент 007, не е Батман или Супермен. Не го хиперболизирайте и не измисляйте митове и легенди за негово чудо на оцеляване. Няма чудо. Нещата са прозаични – бил е прибран, скрит и хранен. И понеже е аутист, се надяват той да не обясни къде е бил, а ако все пак каже нещо,
ще решат, че си въобразява, че си измисля, че живее в свой собствен причудлив свят на вълшебства и не знае какво говори.
Ако някой се заблуждава, че 9 дни и нощи горе в планината бос и без топла връхна дреха, без храна и вода е нищо работа и затова Сашко е оцелял, то нека се пробва и отиде по анцуг в планината да го видим колко часа ще издържи там, камо ли пък дни.
И накрая. Спрямо Сашко е извършено криминално деяние –
отвличане и противозаконно лишаване от свобода, което си е престъпление по Наказателния кодекс.
Дали под формата на игра доброволно е бил отведен чрез подлъгване, злоупотребявайки със състоянието му на аутист. Дали насила е бил отмъкнат. И в двата случая става дума за отвличане. Отвличане на дете. Съмнявам се, обаче, че полицията ще се занимава да разкрие случая докрай. По-скоро ще предпочете да замаже нещата, разчитайки на хорското „Всяко чудо за три дни“.