Преди 69 години: След ужасни изтезания екзекутират 4-ма католически свещеници

11 ноември е черна дата за българските католици. На този ден, през  нощта през  далечната 1952 година са екзекутирани четирима католически свещеници - никополският епископ Евгений Босилков, отец Камен Вичев, отец Павел Джиджов и отец Йосафат Шишков. Обвинението на комунистическата власт е за създаване на нелегална организация, подпомагане на „враговете на народа“, агитация срещу тоталитарния режим и колективизацията.

Съдебният процес е на 3 октомври 1952 г., а преди това, духовниците са подложени на ужасни побоища и изтезания. Присъдата е изпълнена в Централния софийски затвор, а гробовете на екзекутираните остават неизвестни.

В знак на почет и признателност, българските мъченици са провъзгласени за блажени от папа Йоан Павел II.

След идването на съветската армия в България, през септември 1944, безследно изчезва католическият отец Флавиан Манкин, служил в село Секирово, сега квартал на Раковски. Католическите институции започват да затварят вратите си, а чуждестранното духовенство е екстрадирано. В края на 1948 г. папският представител в България, монсеньор Галлони, е прогонен от страната. Започват арести на свещеници.

В списъка на подсъдимите, подредени съобразно тежестта на „провинението“ са отците Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов, Петър Сарийски, Йосафат Шишков, Петър Лавренов, Никола Барбов.

В близост до катедралния храм „Свети Лудвик” в Пловдив е издигнат паметник на отец Камен Вичев. Паметникът е осветен на 11 ноември 2000 г.

На 26 май 2002 г. Папа Йоан Павел II на специална литургия-провъзгласяване на площад „Централен“ в Пловдив обявява и отците Йосафат Шишков, Павел Джиджов и Камен Вичев за блажени.

Босилков е един от най-почитаните духовници от Католическата църква. Роден е със светското име Викентий на 16 ноември 1900 г. в Белене. Родителите му, Левиджо Босилков и Беатриче Босилкова, са имали пет деца: Йосиф, Павел, Атанас, Винченци (Евгений) и Никола.

Евгений е приет в пансиона на отците-пасионисти в село Ореш (1911 г.), а две години по-късно постъпва в тяхната Духовна семинария в Русе, където е седалището на Никополската епархия с епископ монсеньор Дамян Теелен,  холандец по произход.

В желанието си да поеме пътя на пасионистите, Босилков е изпратен за по-нататъшното си обучение в Кортрейк, Белгия,, но почти веднага се налага да напусне Белгия, заради военните действия през Първата световна война там.

През военните години следва в Холандия, но се връща в Белгия, заради задължителното едногодишно послушничество през 1919-1920,, когато поема официално расото на пасионистите и приема духовното име Евгений.

Босилков получава солидно образование - учи философски и богословски науки до 1926 г.,  когато е върнат в България, за да бъде ръкоположен за свещеник.

През следващата година е изпратен в Рим,в Папския източен институт. Дотогава там е учил само един българин, станал по-късно епископ – Симеон Коков.

От 1929 г. до 1934 г. е назначен за енорийски свещеник в Русе.

През 1934 г.. е назначен за енорийски свещеник на църквата в селището Бърдарски геран, населено с преселници от Банат. Сред съпътстващите свещеническия и монашеския му дълг забавления са пеенето и свиренето на орган в църквата, футбола и лова.

След смъртта на епархийския архиерей Дамян Теелен през 1946 г. в Русе, Светият престол назначава Евгений Босилков за титуляр, а по-късно той е избран на тази длъжност чрез папски декрет от 26 юли 1947 г.

През този период Босилков активно участва в съживяването на вярата и се противопоставя на атеистичните внушения от страна на комунистическата власт. Той се заема с организирането на типичните за ордена на отците пасионисти „народни мисии“, с интензивно проповядване на християнските идеи повсеместно по всички енории, стигайки до най-отдалечените места на епархията.

Любопитни са детайлите от историята на католическия свещеник отец Йосиф Манкин, който се води безследно изчезнал.

Роден в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на Раковски) на 11 ноември 1914 г. През 1927 г. заминава за Италия, където е приет във францисканска семинария в Южен Тирол поради факта, че семинарията в България е закрита. Постъпва в Ордена на капуцините в Клаузен на 28 август 1931 г. и приема монашеско име Флавиан. След това започва да следва философия и богословие. Тържествен обет полага на 12 ноември 1935 г. и бива ръкоположен за свещеник на 17 декември 1938 г. 

През 1939 г. се завръща в България, където започва да изпълнява богослужение в Генерал Николаево и по-късно в Секирово. Грижи се за младежта, организира енорийски хорове в двете села. Отличава се със спокойствие и непосредственост. Музикално надарен, свири на орган. В своите проповеди говори много за любовта към Църквата, отечеството и социалната справедливост.

По време на следобедната служба в църквата „Свети Архангел Михаил“ в село Секирово през октомври 1944 г., той е насилствено отвлечен от храма. Двама от неговите миряни – Гено Буров и Рафаел Пеев – опитали са да го защитят, са също арестувани от народната милиция и открани в село Стряма. Предполага се, че те са убити рано сутринта на 21 октомври 1944 г. в гората. На сутринта селяни, отиващи към Пловдив, виждат мъртвите им тела до моста на река Стряма. Телата им никога не са намерени и се предполага се, че са изхвърлени в реката. Историците споделят мнението на местното население, че най-вероятно известен партизански командир стои зад мистериозното изчезване на 29-годишния свещеник. 

Няколко седмици преди посещението на папа Йоан Павел II в България през 2002 година, барелеф на епископ Евгений Босилков, епископ Иван Романов и отец Флавиан Манкин е изграден пред църквата „Пресвето сърце Исусово“ в  Раковски в знак на почит към тяхното дело. На предполагаемото място до моста на река Стряма през септември 2014 г. пък е издигнат кръст във връзка със 70-годишнина от гибелта на Флавиан Манкин и неговите миряни.