Приеха бюджета на НЗОК в здравната и финансовата комисии

На съвместно заседание на парламентарните комисии по здравеопазване и бюджет и финанси беше приет Законопроектът за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2020 година.

В експозето си пред депутатите от двете комисии здравният министър Кирил Ананиев определи бюджета на касата като устойчив и изложи като приоритети в него подобряването на диагностиката, комплексното лечение, засилването на профилактиката и развитието на Спешната помощ.

Бюджетът за здраве за догодина обаче не беше подкрепен от опозицията, която го определи като "устойчив", но откъм липса на реформи и "предвидим" в ниското заплащане на медицинските специалисти.

Атаката поведе доц. Георги Йорданов от левицата, който подчерта, че това е десетият подред бюджет на здравната каса, в който се залага на електронното здравеопазване, но то така и не се случва. Той изтъкна и доклада на Световната банка, според който страната ни трябва да намали доплащанията в здравеопазването. „В този бюджет доплащанията се увеличават, особено в частните болници. Това можеше да се реши.“, подчерта той и допълни, че е време да се разгледа и въпросът с лечението на българите в чужбина. Според него е наложително и да се остойностят и медицинските пътеки и медицинския труд.

"Интересен факт е, че в специализираната помощ, че значителна част от пациентите се транспортират от една болница в друга. Спешна помощ има транспортна функция и футболизира пациентите от едно лечебно заведение в друго.“, посочи още доц. Георгиев.

Проф. Георги Михайлов от БСП пък заяви, че е време да са разделим с „бодряшките приказки за приоритет на здравеопазването“, тъй като бюджетът за здраве през 2020 коренно се различава като процент от БВП от този в други Европейски страни. Бюджетът на родната здравна каса е 4,4% от БВП, докато в повечето европейски държави той е между 6 и 8%.

„Не може в една графа да са подредени редки заболявания, онкологични и онкохематологични заболявания. 99 млн. Лева едва ли ще са достатъчни за хората са редки заболявания, които в 95% от случаите се срещат при деца. Този проблем няма да се реши от този бюджет“, категоричен бе той. Според него не е приемливо и само 57 млн. лева да са отделят за иновативни лекарства. „ Ще търсим разговор с министъра за това между двете четения“, заяви проф. Михайлов.

Социалистът очерта като изключителен проблем намаляването на средствата за лечение в чужбина с 50%. „Има тенденция за увеличаване на молбите на български граждани за лечение в чужбина. Да се намалява този бюджет с 90 млн. лева е рисково. Този проблем трябва сериозно да се обмисли между двете четения.“, настоя професорът.

Зам.-председателят на Народното събрание д-р Нигяр Джафер пък заяви, че устойчивостта в бюджета на касата я плаши и че от ДПС няма да го подкрепят. Тя изтъкна, че и миналата година са гласувани повече средства за бюджетите на Министерство на здравеопазването и НЗОК, тази също. „Може ли някой да ми отговори на въпроса: Какво от това?“ попита тя.

"В този бюджет има устойчивост на ниското заплащане на медицинските специалисти, които протестират, защото няма механизъм да увеличаване това да се случи. Има устойчивост, че българските пациенти са най-доплащащите в ЕС – казва го Евростат и Световната здравна организация. Това не се е променило в последните 3 години, в които гласуваме повече пари в бюджета на касата. Имаме устойчивост на неразплатените допълнителни дейности, които трябва да се платят, защото има съдебни дела.“, подчерта доктор Джафер.

„Сега съвсем устойчиво ще увеличим и бюджета за 2020 година. Това е бюджет на временното спокойствие и отдалечаването на реформата“, заключи тя като подчерта, че единственото устойчиво в здравеопазването е това, че бюджетът се чете две години от един и същ министър, което е прецедент за последните години и поздрави Фискалния съвет и работодателите за становищата, които са дали.

„Няма да подкрепим бюджета заради устойчивостта му“, категорична бе д-р Джафер.

Д-р Калин Поповски пък каза, че от ВМРО ще подкрепят бюджета на НЗОК на първо четене, но ще търсят разговори за промени преди второто му разглеждане. Колегата му от НФСБ също обяви ще ще подкрепят цифрите на Ананиев, но призова в следващи бюджети да се помисли за по-голямо включване на образователните институции в здравната система. „В редица държави не можеш да завършиш образование, ако не можеш да разпознаеш ранен инсулт от ранен инфаркт“, посочи той и добави, че пациентите са недоволни от долекуването, а за това има възможности в общинските болници. Според него ракурсът трябва да бъде насочен към ранната диагностика.

Доц. Лъчезар Иванов от ГЕРБ говори последен, като заяви, че устойчивото повишаване на парите за здраве се дължи на политиката за повишаване на доходите и на добрата събираемост. „Здравеопазването е тежка за реформи материя, те се осъществява бавно, защото трябва да има съгласие на цялото общество. Предстои да бъде подписан Националният рамков договор и там ще се намерят решения за повишаване на клиничните пътеки. Има забележки, които ще бъдат дискутирани между първо и второ четене“, обеща той.