Проф. Ботев пред Lupa.bg: Земетресения могат да се прогнозират, работим в тази посока

Проф. Емил Ботев е сред най-добрите сеизмолози у нас. През 1979 г. завършва СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Физика". Специализирал е в Москва. Ръководител е на секция "Сеизмология" на Геофизичния институт към БАН. Пред Lupa.bg той разказва как могат да се прогнозират земетресения и очеква ли силни трусове у нас.

- Проф. Ботев, през последния месец сме свидетели на много трусове на Балканите, те имат ли нещо общо помежду си?

- Не, няма. Дори на територията на нашата страна отделните сеизмични зони не са пряко свързани. Предаването на сеизмичните напрежения в съседни зони на десетки километри е процес, който изисква години. При предаване на напрежение в дълбочина на тези плочи, както имахме преди година земетресение от 7 по Рихтер на остров Самос, отново се изисква много време за да се предаде тази активност в съседна сеизмична зона. Затова не може да се търси връзка между активността на няколко места. Особено трусове в Турция няма ка да имат нещо общо да кажем с трусове във Вранча, делят ги много километри. Още повече генезисът е различен. Край Егейско море земетресенията са повърхностни, с хоризонтален характер, докато във Вранча са на дълбочина над 100 км. Нашите проучвания показват, че на територията на България повтаряемост на силни земетресения от 7 по Рихтер има през хиляди години. Те се случват 3-4 земетресения на 10 000 години. Тоест потваряемост във всяка една зона по отделно имаме при 2000-3000 години. 

- Има ли вече някаква система, с помощта на която ще можете да прогнозиране трусове?

- Аз лично водя един проект вече повече от три години, който се занимава с прогнозиране. То е по-скоро оценка на възможността в близко време да се случи силно или много силно земетресение. Такива изследвания се водят на базата не на сеизмологични изследвания, а на базата на други геофизични явления, от всякакъв характер, в това число и от надземен характер- атмосферни, йоносферни и други подобни. Правим тези наблюдения в пещери, защотно там безопасно може да опставим апаратура, която не може да бъде разрушена от хора, защото имаме лош опит с подобни неща на други места. Определени пещери имат условия, които позволяват такива наблюдения на еманацията на радона в дълбочина. Имаме обектнивни наблюдения. обикновено 5-6 дни преди земетресението се получават аномалии в геомагнитното поле и други, по които ние можем да прогнозираме скорошен трус. Към момента не може да се определи къде ще е той, защото нямаме такава мрежа. За да работи една такава мрежа, ние трябва да сътрудничим и със съседни страни, което в момента е невъзможно заради пандемията. Отделно за съжаление финансово не се отделят достатъчно средства за тези проучвания. 

- Тоест, за да правите тези важни прогнози ви трябват повече средства и мрежа със съседни страни? Това са условията?

- Да, трябва ни такава мрежа, иначе няма как да се случат нещата. В страната ни има 40 станции, с помощта на които ние може да изследваме целия микросеизмичен шум. Годишно стават около 1000 микроземетресения у нас. Миналия тук век само за 20-30 години,от 1901 до 1928 г., са станали 6 семетресения с магнитуд 7 и нагоре. Както ви казах тази повтаряемост е горе долу на 1000 години. Тогава е станало това раздробяване на земната кора. Затова сега повечето трусове у нас са земекорови, тоест на дълбочина от 20-30 км не повече. За разлика от Гърция, където дълбочината стига над 100-150 км. 

- Това донякъде ни успокоява, че тези силни трусове се случват през дълъг период от време...

- Да, за момента няма място за притеснение. При нас тези скорости на натрупване на напрежение в дълбочина са много малки и са нужни стотици години за катастрофално земетресение. При положение, че силен трус е имало в началото на века, не очакваме такова скоро. Има обаче едно условие, тук говорим за вече познати места с потенциално силни трусове. Тоест е възможно да се случи силен трус на място, където досега не е ставало. Такова място е да кажем планинските откоси на Стара планина.