Проф. Чирков пръв разкрил през 1989 г.: Живков е зле, не може да управлява

Проф. Александър Чирков пръв през 1989 г. разкрил на определени кръгове в Политбюро, че генералният секретар Тодор Живков е с влошено здраве и не е в състояние да управлява страната. Светилото в кардиологията, който се връща в родината си, благодарение на усилията на дъщерята на Първия - Людмила Живкова и на вицепремиера Георги Йорданов, споделил опасенията си на Йорданов. Това призна наскоро в своите мемоари самият заместник министър-председател по комунистическо време, който бе и министър на културата и отговаряше за българите в чужбина.

Проф. Чирков си отиде преди дни на 82-годишна възраст, а сред най-близките му приятели в България е именно 86-годишният Георги Йорданов, който през 80-те години бе най-младият член на Политбюро. Двамата ги свързва дългогодишно приятелство, като сега някогашният доверен човек на Тодор Живков е инициатор на панихидата за 40 дни от кончината на кардиохирурга в столичния храм "Св. София" на 2 януари 2021 г. Децата и внуците на покойния професор публично благодариха на Георги Йорданов за неговия жест в специално обръщение до българския народ. В него близките на проф. Александър Чирков изразиха признанието си и към всички хора, които са се грижили за видния медик по време на неговото пребиваване в България през последните години.

"Проф. д-р Александър Чирков, когото привлякохме, за да пренесе у нас световния опит в сърдечната кардиохирургия, заедно със своя колега, известния проф. д-р Сатър от ФРГ, направиха цялостен преглед на здравословното състояние на нашия първи ръководител.

Проф. Чирков ми сподели: „Състоянието на Живков е сериозно влошено. Той едва ли ще може да полага енергични усилия. Засега по-важно е да прилага режим на почивка", разкрива Георги Йорданов в спомените си. Разговорът се е състоял през август 1989 г., когато Тато заминава на почивка в морската си резиденция в Евксиноград. 

Вицепремиерът и министър на културата по времето на комунизма Георги Йорданов заедно с проф. Александър Чирков

"В обществената атмосфера се носеха слухове и разговори, които създаваха впечатление, че сме пред близка голяма промяна.

Очевидно бе, че екипите, които обслужваха Тодор Живков и бдяха над здравословното му състояние, се престараваха. Забелязваше се, особено на следобедни заседания на Политбюро, че той бе видимо изморен, неконцентриран, раздвоен. 

Специалните служби ни подаваха информация за антипартийни настроения, поощрявани от примерите за преустройство в Съветския съюз и в други източноевропейски страни. В центъра на София бяха заловени позиви с надписи „Долу Тодор Живков!“, връща се назад в миналото вицепремиерът на НРБ.

Самият Георги Йорданов отклонявал съветите да подаде оставка, като направи изявление по телевизията. "Решително отхвърлях подобни внушения; подозирах, че те са подсказани от лица на друга страна. Моето твърдо решение беше: няма да участвам даже в разговори, още по-малко в каквито и да са действия срещу Тодор Живков. Тогава съзнавах, а и досега мисля, че е грозно и нечестно да се играе по чужда свирка. Нашите национални проблеми могат да се решават най-добре не от външни фактори, а от далновидни българи, които с воля отстояват националния интерес, честта на държавата", коментира някогашният член на Политбюро на ЦК на БКП.

Георги Йорданов се надява на предстоящия партиен конгрес през пролетта на 1990 г. Тодор Живков сам да направи назрялата решителна стъпка. "Отчитах и влошеното му здравословно състояние, за което проф. д-р Александър Чирков доверително ми съобщи. Имаше неколкократни подхвърляния от Тодор Живков и негово писмено заявление до Политбюро, че има намерение да се оттегли, да подаде оставка. Изключвах възможността въпреки проблемите в страната и ширещите се слухове за голяма предстояща промяна да се намерят смелчаци, които може да организират насилственото му сваляне от най-високия пост", коментира днес наследникът на Людмила Живкова в културата.

Тодор Живков по време на пленума на 10 ноември 1989 г. в резиденция "Бояна". На трибуната е тогавашният външен министър Петър Младенов, който наследява Първия на поста генерален секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет на НРБ. Между тях е министър-председателят Георги Атанасов

"И досега съм убеден, че Тодор Живков много по-рано можеше да приложи принципа на мандатността и към себе си. В книгата „Откровения“ публикувах докладната ми записка от 8 май 1986 г., в която му предлагам и у нас да се вселяват демократичните принципи за мандатност. Отначало той прие предложението, ала много скоро на заседание на Политбюро на ЦК на БКП заяви: „Най-напред ще пристъпим към мандатност на секретарите на първичните партийни организации. Последователно – и на партийните комитети. Що се отнася до генералния секретар, оттук нататък той трябва да изкара два мандата, което означава, че ще ме търпите до още два конгреса, т.е. до началото на следващия век.“ И приключи обсъждането на проблема с характерния си гърлест смях, спомня си Георги Йорданов.

В края на 70-те години Чирков получава покана от правителството на комунистическа България да се завърне в родината и да положи основите на модерната българска сърдечна хирургия. Първоначалната идея е на Людмила Живкова, която по това време е министър на културата и член на Политбюро и провежда политика на отваряне на социалистическата държава към Запада.

Дъщерята на Тодор Живков се опитва да върне в България успелите българи, за които е известно, че не се отнасят критично към режима. По време на своя визита във Федерална република Германия червената принцеса се среща на вечеря с Александър Чирков и го кани да се завърне в София. Уверява го, че нейният вуйчо – акад. Атанас Малеев, който по това време е зам.-министър на здравеопазването и е основател на Медицинска академия, ще направи всичко необходимо да създаде подходящи условия за работа на Чирков в България.

Кардиохирургът казва „да”, след което последва и официална покана от вицепремиера Георги Йорданов, който след смъртта на Людмила Живкова поема поста министър на културата и отговаря за българите в чужбина. Българското правителство сключва договор с Чирков за създаването на съвременна кардиологична болница, подобна на тези в Америка и Западна Европа. Професорът си идва в България през 1984 г. Живков му предлага месечна заплата от 40 000 марки – нещо нечувано за социалистическия блок. Медикът казва, че отказал огромните пари, но поискал да му разрешат да практикува на частно у нас. Така си докарвал по 70 000 марки, като половината давал във фонда за обучение на млади лекари, основан от него.

"С министъра на здравеопазването акад. Радой Попиванов и неговия първи заместник и ректор на Медицинската академия акад. Атанас Малеев започнахме да мислим как да привлечем даровития сънародник в помощ на българската кардиохирургия. Помолихме младия доцент, по-късно професор от Фрайбург Александър Чирков, да дойде с екипа си и да извърши показно сложни сърдечни операции. Впечатлихме се не само от неговото майсторство и грижа за болните, но и от организацията, която създаваше в лечебния процес. Поканихме го на работа в София. Той се колебаеше. А и неговата университетска клиника отказваше да се лиши от своя утвърден специалист. Това наложи няколко пъти да се обръщам с лична молба за съдействие към Лотар Шпеет - министър-председател на провинция Баден-Вюртемберг. С него бях в отлични колегиални и дружески връзки. Той препоръча на университетското ръководство временно да освободи проф. Чирков, за да прилага опит и знания в родината си", свидетелства в мемоарите си Георги Йорданов.