Проф. Искра Баева написа книга за Доган, Луканов, Лилов и Желю Желев

Най-новата книга на историка проф. Искра Баева „Личностите, които определиха нашата съдба“ на издателство „Захарий Стоянов“ излезе от печат преди дни.

В книгата са събрани 6 по-кратки и по-пространни биографии на политици и други дейци от епохата на социализма: Георги Димитров, Тодор Живков, Антон Югов, Станко Тодоров, Иван Башев, Георги Трайков; както и 6 на някои от основните фигури от началото на българския преход: Петър Младенов, Андрей Луканов, Александър Лилов, Желю Желев, Ахмед Доган и Благовест Сендов.

„Изборът на личностите в някои случаи е съвсем преднамерен, а в други по-скоро случаен, породен от различни обстоятелства. Тези хора са били на различни позиции, играли са различни роли: като се тръгне от комунистите, които съдействат за налагането на съветската система на държавен социализъм в България, мине се през фигурите, участващи в изграждането на социализма в различни периоди, и се стигне до онези, които започват трансформациите от социализъм към капитализъм с напразната надежда, че ще могат да ги контролират, и до другите, които искат разграждането на социализма или се възползват от неговото рухване.

Тъй като историята е процес, при който границите между епохите са плавни и често размити, то действията на повечето от включените в книгата политици се развиват не само в една, а в две епохи“, казва Искра Баева в предговора на книгата.

Преподавателката в Софийския университет изразява съжалението си, че между 12-те политически портрета няма нито един женски: „То е, защото в съвременната българска история продължава да действа патриархалният принцип, изразен ясно от бащата на един от моите герои: че ролята на жената е да ражда деца, а на мъжа – да носи парите в семейството.“

Проф. Баева уточни пред БТА, че повечето от тези биографии не са нови, писани са в различни години. „Предложението да ги събера заедно дойде от директора на издателство „Захарий Стоянов“ Иван Гранитски. Обогатих и актуализирах написаното.

Наложи се да дописвам най-много в текста за Ахмед Доган – той е единственият все още жив сред дванадесетте. Важно ми е да имам обратна връзка от него след като излезе книгата.“

Искра Баева каза, че в годините на прехода е трудно да се отсява истината от неистината: „Няма такъв проблем за предишния период, въпреки че там представените в медиите образи са разкрасявани, но поне не са изопачени.“

Авторката допълни, че когато се пишат биографии е за предпочитане да няма лично познанство: „От представените личности имах такова само с Лилов и донякъде с Луканов, но се постарах да бъда максимално обективна. Историята е субективна – тя се прави от хора, всеки от които има свои чувства и цели, пише се хора, които имат своите симпатии и антипатии към историческите фигури, а накрая се и чете от хора, всеки от които иска да види своята представа за събитията от миналото.

А основният ми мотив за тази книга е надеждата да съчетая дълбоко субективния характер на историческия процес с важния не само за марксизма въпрос за ролята на личността в историята.“

А съвременната политическа ситуация в страната и личностите, които я движат проф. Баева коментира така: „Страхувам се, че се въртим в кръг и не можем да излезем от този омагьосан кръг на балкански нрави, в лошия смисъл на това понятие.“