Проф. Петър Стоянович за 6 май: Майката кълне: „Аман с тия военщини“, бащата казва: „Аз си спомням какво беше“

„6 май не е обикновен празник. Той съчетава няколко неща, които винаги са били от изключителна важност за българската нация. Първо идва пролетта – никога не трябва да го забравяме това нещо. Второ празникът е свързан с храбростта – едно от качествата, които българинът не само притежава, или поне е притежавал в голяма степен в своята история, но е и абсолютно убеден, че го притежава даже когато не му достига понякога. И трето – той е утвърден като празник, на който армията се представлява – тя се показва“.

Това коментира в специалното студио на Би Ти Ви историкът проф. Петър Стоянович.

„Българите си обичат армията. Те си се радват като на един почти семеен празник. Бащите носят децата. Майката кълне, вика „аман с тия военщини“, обаче бащата казва „Аз си спомням какво беше“. То е една смесица от възторг, носталгия и какво следва после“, смята историкът.

„Не можем постоянно да си връщаме филма назад. Трябва да започнем да правим филми, които показват бъдещето на храбростта, на армията и на стратегическото място на България в световния ред“, заяви проф. Стоянович.

По думите му след Освобождаването на България като с много по-голяма важност са се празнували дни като имения и рождения ден на владетеля. А всяка една от големите войскови части е имала свой собствен празник. Със сигурност в средата на 30-те години, с известния парад на цар Борис Трети, с който се отхвърлят клаузите на Ньойския договор, с неговата пищност, се празнува десетилетия“, посочи историкът.

„Ние днес не можем да обясним на онази странносексуална голяма част от българските младежи какво означава в едно българско село, че ти не можеш да се ожениш, ако не си служил. Ходете го обяснете на онези, които въртят розовото синджирче цял ден с „имам да взимам, нямам да давам“, коментира още той.