Проф. Пламен Киров: Мораториумът ще падне в КС

"По принцип правителство в оставка трябва да се въздържа от назначаването на много постове в изпълнителната власт, но това, което направи парламентът, е прекалено. Приетият мораториум не засяга назначенията само от изпълнителната власт, а всички държавни органи. Практически нито ВСС може да назначава магистрати, нито Конституционният съд може, нито президентът – това не е нормално и най-вероятно Конституционният съд ще обяви решението за противозаконно." Това смята бившият конституционен съдия Пламен Киров, който беше гост в предаването "Тази сутрин" по Би Ти Ви.

Мораториумът може и сам да спре да действа, тъй като в решението на парламента е предвиден широк срок – ако бъде излъчено парламентарно или служебно правителство, мораториумът ще спре да действа.

Ако в двуседмичен срок не приключи процедурата по опитите за сформиране на правителство може да се получи луфт и президентът да трябва да назначи нов състав на ЦИК. Но президентът ще разпусне Народното събрание, ще насрочи предсрочни избори, ще назначи служебно правителство и след това ще назначи нов състав на ЦИК, поясни още проф. Киров.

Според неговите прогнози третият мандат за съставяне на правителство ще бъде връчен на БСП. Най-малката политическа сила в момента "Изправи се! Мутри, вън!" може да получи мандата, ако президентът иска да ускори процедурата по завъртането на рулетката, тъй като те имат най-малък шанс да съставят правителство, смята още той.

Конституционният съд подреди нещата както трябва да бъдат в една демократична и правова държава – той казва, че не може партиите да бъдат финансирани неограничено, без лимит от юридически и физически лица. Трябва да се въведе таван, защото иначе партиите са неравнопоставени, е мнението на проф. Киров.

В същото време това решение е много важно, защото казва: държавата е длъжна да предоставя субсидия за политическата дейност на политическите партии казва, тъй като в конституцията е предвидена тяхна функция да представят народа. Очевидно не може всички да получат еднакво държавно финансиране, в момента има около 300 регистрирани партии, някои от тях не участват в избори. Работа на законодателя е да въведе критерии за финансирането, допълни професорът.