Проф. Татяна Дронзина пред Lupa.bg: Дугина бе убита вместо баща си от недоволстващ руски политически елит

Проф. Татяна Дронзина, доктор на политологичните науки, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е в Съвета на Европа в Страсбург, Международния университет по човешките права Rene Casin във Франция, Централен европейски университет в Будапеща, Бирмингамския университет, Международния център за решаване на конфликти и подготовка на мисии на OCCF в  Австрия и Центъра за приложни изследвания на преговорите CASIN в Швейцария. Гост преподавател в университети в Казахстан и Испания. От 2011 г. е член на Обществото за изследване на тероризма.

Автор е на дузина книги, сред които „Женският самоубийствен тероризъм“ и „Управление и решаване на конфликтни ситуации в училищата“.

- Проф. Дронзина, има ли причина убийството на Даря Дугина, дъщеря на Александър Дугин, да се случи точно сега?

- Ако говорим за предпоставка, която би накарала украинците да го направят, мисля, че там положението е нула. Първо, защото, каквито и да са прегрешенията на Дугина, тя, както и никой друг човек не заслужава да умре по този начин. Това е терористичен акт. Второ на Украйна в момента най-малко са й нужни подозрения в извършване на терористичен акт. Сега страната се нуждае от цялата международна помощ и не би рискувала с такова действие. Още повече че Даря Дугина не е кой знае колко известна журналистка.

Най-известна е с това, че е дъщеря на Александър Дугин, чието влияние над Кремъл според мен твърде много се преувеличава. Първоначално се смяташе, че Дугин е едва ли не мозъкът на Путин, после се оказа, че не е точно така.

След това самият Дугин обяви за разрив в отношенията с Путин, после отношенията пак им се онрмализираха. Но някакви особено влияние на Дугин върху процеса на вземане на политическо решение в момента не виждам.

- Тогава къде да търсим причината за акта срещу Дугина?

- По-скоро следва да търсим причината в дълбоката криза сред руските политически елити, защото сред тях със сигурност има такива, които са губещи от сегашната ситуация. Най-вероятно те няма да стоят със скръстени ръце. Освен това аз твърдо вярвам, че този атентат е бил срещу Дугин. Защо срещу него? Той реално е най-малко защитен, той не е в бункер.

Ако Шойгу се намира в бункер, ако Герасимов и Песков се намират скрити някъде дълбоко в противобомбени убежища, Дугин, който се прави на проповедник не може просто да се скрие. Проповедникът трябва да е сред хората и да проповядва. Неслучайно цялата тази история се случи след участието му във фестивала „Традиция“, където той е държал сказка. Така че той е най-незащитен и най-лесно мишена.

- Има хора, които имат интерес да твърдят, че зад акта стои Украйна, даже бяха обявили конкретна извършителка на убийството.

- Да, беше посочена украинка за извършител на акта, даже беше съобщено, че е открита мъртва в Австрия. Но никакви сериозни доказателства за това не бяха намерени. Освен това, ако се върнем към деня след убийството, ще видим, че Путин не каза нищо по повод това убийство и като цяло е пестелив по темата.

Ако действително имаше доказателства, че Украйна стои зад това убийство, представете си руснаците какво щяха да направят предвид това, че (дез)информационната им война е оръжие, на което много разчитат.

- Какво знаем за Националната републиканска армия, която обяви, че стои зад атентата?

- Почти нищо не се знае за тази армия. Изучавайки историята на тероризма, едно нещо мога да кажа- всеки, който няма подкрепата на народа, в крайна сметка бързо изчезва. При 70% подкрепящо Путин население, къде ще се скрие тази армия? Няма къде да отиде.

Освен това много внимателно прерових руската преса, за да видя някаква информация за въпросната организация, но тя бе спомената еднократно и после изчезна.

Видях много български читатели, които се зарадваха на тази антипутиновска формация, но не бих споделила техния ентусиазъм. Малко доказателства имаме, че тя наистина съществува.

- Има ли особен смисъл да се рови в този атентат повече?

- Аз не виждам смисъл. Този акт реално не оказа някакво влияние върху хода на войната.

- Очаквате ли оттук нататък да има граждански размирици в Русия?

- Не, не очаквам. Иска ни се на всички да кажем, че антивоенното движение набира сила, но това не е така. Ако бяхме чели по-внимателно социологическите изследвания, може би нямаше да останем толкова изненадани от позицията на Путин. Щяхме да знаем, че в продължение на години, той подготвяше руснаците за такава война, той спечели хибридната война срещу собствения си народ. Така, че всякакви антивоенни действия там са само наша сладка мечта.

- Преди дни в чуждестранен анализ по темата беше споменато, че реално спиране на войната би имало в два случая- при смърт на Путин или при икономически колапс на Русия. Споделяте ли това мнение?

- Кончината на Путин- физическа или политическа би била добре дошла при тази ситуация. Но има още една опция, която за мен е по-реална- победа на Украйна. В момента Русия воюва срещу целия свят и това е изключително трудно. В същото време Украйна преживява едно своеобразно национално възраждане. Вече има емигранти, които бяха у нас и вече се връщат удома.

Според мен трябва да се обединим около това как да помогнем на Украйна в нейната победа. Тук дори не става въпрос за военна победа, защото съвременната война е много различна от това, което ние знаем като за войната въобще. Един фалит на Русия би бил много тежък сценарий за милиони хора. Освен това, той не в интерес и на света - все пак някой трябва да плаща за разрушенията в Украйна.

Според мен Русия я чака дълго и продължително плащане на репарации след войната. Какво послание отправяме към света, ако позволим на един агресор да влезе да в друга страна, да разруши градовете ѝ, да избивацивилни и после да си излезе все едно нищо не се е случило.

- Когато започна войната в Украйна имаше притеснения дали това няма да даде карт бланш на други държави за претенции. Например Китай към Тайван.

- Има такива опасения. Въпреки външнополитическата си позиция, получила подходящото название „проруски неутралитет“, китайските цивилни и военни лидери внимателно следят хода на войната, в която Русия се стреми да покори съсед, с който има обща граница. Тайван обаче не е Украйна.

Той е двадесет и втората икономика в света и е ключова част от световната високотехнологична верига за доставки, каквато Украйна не е.

Ако Китай избере да нахлуе в Тайван, той трябва да разположи много повече военни части и кораби в протока и да неутрализира колкото се може по-бързо тайванската противовъздушна отбрана, така че специалните му десантно-парашутни части да могат да се отзоват на място за наземни операции, което не може да не предизвика глобална реакция, особено на големите западни демокрации.

Нахлуването в Украйна бе сравнително лесно - страната е географски съседна на Русия, споделяйки дълга сухопътна граница и ако не се вземе предвид сезонната разпутица – калта, предизвикана от топенето на снеговете пролет и отдъждовте есен – релефът не е труден за придвижване. Китай, от друга страна, ще трябва да проведе успешно десантна операция срещу планински остров и може да се окаже уязвим, докато преминава през Тайванския проток.

Тайван има 358 върхове с височина над 3000 метра, следователно, цялата военна техника трябва да бъде високо проходима.

Тайван е скрит зад естествената бариера на Тайванския проток; нахлуването в него е много сложно упражнение – успешната кампания изисква внимателно планиране и координирано изпълнение между въздушните, военноморските и сухопътните сили. Това ще включва десанти, градска война и операции в пресечен планински терен. Подобна задача е предизвикателство за армия като китайската, която от 1979 година не е участвалав реални бойни действия.