Проф. Тодор Кантарджиев пред Lupa.bg: Месоядната бактерия, която сее смърт в Япония, е минала през България

Маймунската шарка подобаващо се появи у нас преди София прайд на 22 юни. Колегите на Запад смениха името на заразата, защото някои хора с нежни души се обиждат от наименованието й. Вече се казва М- шарка или М-вариола, или на български трябва да се казва Мариола. Мисля, че това име много ще се хареса на нашите ръководители. Това обясни в интервю за Lupa.bg микробиологът проф. д-р Тодор Кантарджиев.

- Проф. Кантарджиев, как да избегнем заразяването с маймунска шарка?

- Може да се появи при близък контакт и непроверен партньор, особено който е ходил на международни събирания. Шарката стана актуална, когато започнаха по 100 хиляди души да се събират. След коронавируса хората махнаха спирачката на поведението си.

- Властите у нас успяха ли да се преборят с тигровия комар или продължава да бъде заплаха?

- Преди повече от 10 години тигровият комар беше внесен в нашата страна с декоративни растения – с така наречения щастлив бамбук. Появи се първо в Созопол. Въпреки взетите веднага мерки за ограничение той намери подходящ климат и в рамките на 5 години в почти всички места по нашето Черноморие се появи. За 7 години тигровите комари обхванаха почти всички периферии на страната, особено населените места, които са с височина по-малка от 300 м. При нашите географски условия тигровият комар не издържа през зимата, когато тя е студена. За съжаление последната зима беше топла и сега се появиха много големи възможности за развитието на комарите. Ако наистина властите искат да се преборят с тях, трябва да вземат мерки в края на март или началото на април преди да се разлистят дърветата. Има нещо, което може би не знаят младите общинари – над листата са пчелите, а под тях са комарите.

Тигровият комар пренася тропически трески – денга, чикунгуня, зика. Преди 15 г. в една област на Италия първата година се появяват 7 случая на чикунгуня. Не се обръща внимание, както правят и нашите здравни власти. Следващата година случаите са 700, а по-следващата – 7000. Чикунгунята е много тежка треска, която е с много силни ставни прояви – болки в ставите и намалени движения. Нещата не са безобидни и смешни. Ако допуснем автохтонно разпространяване на нашенски комари да се насмучат от хора, дошли от чужбина и да се зарази популацията на комарите в нашата страна с денга, ще се изразходват милиони левове за лечение и изплащане на временна нетрудоспособност. 

- През март денга беше установена и у нас. Имаме ли нови случаи?

- В София има регистрирани 5 случая на денга. Всички са внос. Предишните случаи бяха в период, когато нямаше комари и това спомогна да се спре разпространението.

- Опасната месоядна бактерия, която убива хора до 48 часа в Япония, има ли риск да достигне България?

- Streptococcus pyogenes е микробът, който преди въвеждането на лечението с антибиотици, причинява една от най-опасните инфекции. Имайте предвид, че повечето вътреболнични инфекции са стрептококови. Слава Богу, въведените през 50-те години пеницилинови антибиотици ликвидираха опасността от стрептококи.  За да се излекуват пациентите, лекарите трябва да имат познания и правилно да се използват антибиотиците. Тъй като са много евтини пеницилиновите антибиотици, те се избягват, а са най-доброто средство срещу стрептококите. На 5-6 години се появяват случаи със стрептококови инфекции, за които се говори, че са със страшна вирулентност, с м- протеини.

Когато станах национален консултант по микробиология преди повече от четвърт век, един от първите случаи беше в една от най-големите столични болници – жени починаха от стрептококова инфекция. Те бяха в една стая след операция на гърдата и умряха от така наречения некротичен фасциит. Заразата тръгва по обвивките на мускулите и се получава сепсис, който води до смърт. Така че ние познаваме тази месоядна бактерия, от която се умира за 48 часа в Япония. Същият микроб причинява и скарлатината. Последната седмица имаме случаи на скарлатина, точно толкова, колкото бяха миналата година. Това ме плаши и виждам, че не се вземат достатъчно мерки. Скарлатината не си отива.

- През лятото от какво още да се пазим?

- Салмонели, шигели, пилобактери ни дебнат. Всички стомашно-чревни разстройства през лятото се причиняват от бактерии. Трябва да се поддържа добра хигиена на ръцете, да се използват кърпички на хлорна основа, тези със спирт са за зимата.