Професор от Станфорд: Трета световна война? Забравете!

Моят отговор на новината, че е убит иранския генерал и сочен за глава на външното разузнаване на Техеран Касем Солеймани бе: "Така, освободихме се. И сега какво?" Въпросите са много повече от отговорите, но не бива да се бърза в анализите и прогнозите. Така професорът от Станфордския университет Найъл Фъргюсън коментира пред престижното издание "Бостън Глоуб" кризата в американско-иранските отношения след елиминирането на Солеймани. Според него Трета световна война не се задава. 

"Ясно е, че сълзи заради смъртта на Солеймани не трябва да се леят. Като мозък на множеството ирански проксита, разположени отвъд пределите на Ислямската република, ръцете му са изцапани с кръвта на безброй души, включително и на стотици американски войници, загинали в Ирак и Сирия от залповете на шиитските милиции, които лично той е обучавал и финансирал през годините. Солеймани бе инсталиран да олицетворява безмислостния и кръвожаден дух на режима в Иран в целия регион. Какви обаче ще са последствията от ликвидирането му за света? 

По-разумно е да поразсъждаваме отвъд паникьорското възклицание: "О, не! Унищожителят Тръмп натисна спусъка за началото на Третата световна война". В момент като този истинските анализатори не си позволяват подобни твърдения, а по-скоро биха се поровили в историята за аналог. Точно такъв някои намират с убийството на Франц Фердинанд в Сараево през юни 1914 г., смятано за основен катализатор на Първата световна война. 

Но и Солеймани не е Фердинанд. Първо, босненско-сръбските терористи, подкрепени от сръбското военно разузнаване, извършват удара върху законния наследник на австро-унгарския императорски престол. А и кариерата на Солеймани като спонсор на тероризма го приближава по-скоро до убиеца в Сараево Гаврило Принцип, отколкото до неговата жертва.

Второ, Близкият изток през януари 2020 г. не е Европа през юни 1914 г. Тогава Великите сили са доста по-равномерно разпределени; и всяка от тях допуска грешката да смята, че може да спечели от пълномащабна европейска война. За разлика от тогава, днес в Иран лидерите не хранят никакви подобни илюзии, защото не могат да си позволят война срещу САЩ, които ги превъзхождат значително. Още по-малко, ако се мисли и за най-богатата страна в региона - Саудитска Арабия в контекста на отличните отношения между Рияд и Вашингтон, а от друга страна - за военната мощ на Израел, която също е безапелационен партньор на САЩ. 

Може би по-добро сравнение с убийството на Солеймани може да се направи с ликвидирането на Рейнхард Хайдрих. Основателят на службата за сигурност на Третия райх, на геноцидния Айнзацгрупен, бруталният тиранин на разчленената Чехословакия, е смъртно ранен от обучени от британски агенти на чешкото правителство в изгнание през май 1942 г.

Решението на британското правителство да обучи специално убийците на Хайдрих е взето с пълното съзнание, че ще бъде последвано от изключително полюсни реакции. Каквото и се случва. Макар и погрешно смятано, че те са от Лидице и Лежаки, Хитлер решава да екзекутира всички мъже и жени над 16 години са екзекутирани в Лежаки, а в Лидице пълнолетни остават само дамите. Така общо 1300 чехи губят живота си в отмъщението за Хайдрих.

Чърчил, на когото е пределно ясно, че това е "мръсна война", нарежда изтребването на 3 германски села в отговор. Само останалите членове на военновременния кабинет успяват да го разубедят, при това доста трудно. 

По много подобен начин и американският президент Доналд Тръмп, и неговите съветници са наясно какво ще се случи, когато решават да пуснат ракетата върху кортежа на Солеймани. Е, ще има последствия, неизбежно е. В петък Аятолах Хаменей публикува в Туитър съобщение със заглавие "Жестоко Отмъщение". Въпросът на дневен ред сега е дали плюсовете от ликвидирането на Солеймани ще надвишат огромните загуби от агонията за Бог знае колко семейства, които косвено ще преживят агонията на военните действия, предстоящи в региона. 

Бенджамин Дизраели, първият министър-председател на Англия от еврейски произход, в отговор на убийството на президента Ейбрахам Линкълн казва: "едно убийство никога не може да промени хода на световната история". Но греши. В едно от най-значимите си изследвания, Бенджамин Джоунс и Бенджамин Олкън, на всичките 298 политически убийства на национални лидери от 1875 до 2004 г., изводът, до който достигат, е един: "когато един автократ е убит, вероятността страната да преживее демократичен преход нараства". 

Лошото е, че елиминирането на Солеймани ще доведе до взрив в Ирак. Освободената от тиранията на Саддам Хюсеин страна при инвазията на САЩ през 2003 г., започна да постига някои демократични промени, макар и с подкрепата на Щатите, а не сама. С навлизането на шиитските милиции и разширяването на обхвата на иранските власти във вътрешната политика, Ирак все повече започва да прилича на васална на Техеран. Опасно много. Не е случайно и че иракският премиер Адил Абдул-Махди, първи заклейми военния удар срещу Солеймани - защото той ще доведе до гражданска война. 

Всъщност това убийство не прави нищо, за да разреши проблема, създаден от предшественика на Тръмп - Барак Обама, когато той реши да прекрати американското присъствие в Ирак като го обяви за излишен разход. 

Може би един от плюсовете Солеймани вече да го няма е, че ще бъде разобличен големият блъф на Иран за мощта й и ще лъсне действителната й уязвимост - така че всички в региона да я видят. 

Иран е в тежка икономическа криза, до голяма степен заради американските санкции, които администрацията на Тръмп разшири още повече миналата година. Нефтеново производство се е свило почти наполовина, в сравнение с първото тримесечие на 2018 г. Международният валутен фонд изчислява, че икономиката на страната се е свила с цели 9,5 % през 2019 г., а Националният статистически институт отчита инфлация от близо 50 на сто. Ръстът от над 200 на сто на цената на горивата вдигна на масови протести 2/3 от иранските провинции, а по време на демонстрациите загинаха над 1000 цивилни и 200 представители на полицейските и военните сили. Режимът беше принуден да спре достъпът до интернет два пъти, за да се опита да възпре размириците, организирани предимно там. А властимащите си мислят, че могат да се освободят от американската примка с прилагането на още повече сила, като вярват, че Тръмп не би рискувал да подеме война в изборна за САЩ година. Грешат.

Освен това Ирак може да е подвластен на Иран, но в самия Иран се вихрят доста антирежимни настроения. Да не забравяме и че както по върха на Багдад осъдиха ликвидирането на Солеймани, така по улиците на столицата стотици ликуваха за смъртта му.

През юли миналата година Израел нанесе удар Ирански цели в Ирак, където се смята, че Иран има складирани ракети. През септември беше ред на Хизбула, основните "клиенти" на Иран в Ливан. Израелците също нанасят удари по силите на Иран в Сирия. На 18 декември израелският министър на отбраната Нафтали Бенет заплаши, че ще превърне Сирия в „Ирански Виетнам“. В същото време, с изключение на Катар, арабските държави са еднакво враждебни към Техеран.

Междувременно европейците все по-трудно поддържат съвместния всеобхватен план за действие през 2015 г., тъй като своеволията на режима в Иран стават все по-явни. Що се отнася до останалите основни играчи в региона - Русия и Турция - те стават все по-антагонистично настроени към Иран. И като цяло всичко се свежда до изводът, че гражданска война в Ирак е на прага на избухването. Трета световна? Забравете.

Въпросът без отговор е какво може да се направи, за да се обърне най-голямата тенденция за последното десетилетие, която е Русия да заеме мястото на САЩ като най-мощен брокер на ресурсите в Близкия Изток. Убийството на Касем Солеймани променя много неща. Но не променя американските сили в региона.

Найъл Фъргюсън е професор по история и член на Института Хувър в Станфордския университет. Заглавието е на "Бостън Глоуб", превод: Lupa.bg