Прости ли Сърбия на НАТО за бомбардировките? (ОБЗОР)

Точно преди 20 години НАТО започна да бомбардира бивша Югославия. Първият ракетен обстрел срещу Сърбия е в нощта на 24 срещу 25 март 1999 г. Алиансът предприе военната кампания без съгласието на ООН, за да спре конфликта между сръбските сили на Слободан Милошевич и албанските сепаратисти в Косово.

До бомбардировките на Алианса срещу Сърбия, продължили 11 седмици, до средата на юни, се стигна на първата година след фактическото начало на конфликта в Косово и след неуспеха да се намери дипломатическо решение за него. Кодовото название на офанзивата е операция „Съюзна сила“, а в американския щаб тя е известна като операция „Благородна наковалня“. Официалната причина за бомбардировките е югославската операция "Подкова", която цели етническо прочистване на Косово.

По данни на Северноатлантическия пакт самолетите му изпълняват 38 000 полета над тогавашна Югославия, 10 000 от които за бомбардировки, като на прицел са военни и инфраструктурни обекти. В някои случаи обаче ракетите попадаха в граждански цели, като броят на убитите цивилни е между 500 и 2500 по различни оценки.

Бомбардировките спират, след като на 10 юни 1999 г. президентът на Съюзна република Югославия Слободан Милошевич изтегля сръбските сили от Косово, където в рамките на бойните действия умират около 13 000 души, повечето албанци. Самият Милошевич не падна в резултат на натовските атаки, а година по-късно след като загуби президентските избори и в резултат на масови протести.

В неделя в Белград по повод 20-та годишнина от бомбардировките управляващи и опозиция почетоха паметта на загиналите сърби  като запалиха свещи.

Политическите противници обаче са единни в едно – че Сърбия несправедливо е била ударена от НАТО.

„НАТО извърши престъпление, когато бомбардира Сърбия и тя никога няма да се присъедини към Алианса”, заяви в неделя сръбският президент Александър Вучич. Той подчерта, че смъртта на 2500 цивилни, загинали по време на бомбардировките и щетите за десетки милиарди долари винаги ще бъдат престъпление за сърбите. 

"Това беше една агресия от страна на НАТО. Бяхме сами срещу най-голямата военна сила в света. Целта им бе да ни победят и унижат, а след това да дадат част от нашата територия на другиго", заяви Вучич на церемония в град Ниш, на която присъстваха около 20 000 души. 

Лидерът на националистическата Сръбска радикална партия Воислав Шешел пък запали в центъра на Белград знамената на ЕС, САЩ и НАТО.

Вчера политическата формация проведе протестен митинг в сръбската столица по повод 20-ата годишнина от началото на въздушните удари на НАТО срещу бивша Югославия.

Пред своите привърженици Шешел отбеляза, че Сърбия няма какво да търси в Европейския съюз, в който, по думите му, „са се събрали всички най-големи врагове на страната“ и които  в продължение на векове са се опитвали да я унищожат. Според Шешел единственият път на Белград е на изток - към Русия и към доминираната от Москва Организация на Договора за колективна сигурност.

Преди година националистът бе признат за виновен и осъден на 10 г. лишаване от свобода от Международния наказателен съд в Хага, но не влезе в затвора, тъй като вече бе прекарал в ареста над 11 години.

Вук Драшкович, бивш вицепремиер в Съюзна република Югославия и бивш външен министър на държавната общност Сърбия и Черна гора, лидер на Сръбското движение за обновление, заяви днес, че войната с НАТО през 1999 г. безспорно би била избегната, ако бе подписан договорът в Рамбуйе за Косово.

В интервю за сръбския вестник "Блиц" по повод 20-ата годишнина от въздушните нападения на НАТО срещу тогавашна СР Югославия Драшкович казва, че ако президентът Слободан Милошевич бе приел първата версия на предложения договор, "албанците щяха да бъдат притискани от Запада, докато не го приемат. Но Милошевич отхвърли договора".

Драшкович казва, че косовските албанци отстъпили, тъй като не искали "да бъдат пречка за бомбардирането", след което в Белград дошъл американският дипломат Ричард Холбрук, който предлагал на Милошевич "писмени гаранции, че Косово ще остане в Сърбия". "Той отхвърли това, след което Холбрук го попита: знаете ли какво следва? Милошевич хладнокръвно му отговори: знам, ще ни бомбардирате", напомня Драшкович.

Според него Милошевич не искал да бъде постигнат договор, а "само се правел, че го иска". Бившият югославски външен министър прави оценката, че до нападенията на НАТО нямало да се стигне, ако договорът в Рамбуйе бе подписан. "Едно е сигурно - нямаше да има бомбардировки на НАТО и вероятно днес Косово щеше да има статут на автономия, а не на независима държава", убеден е Драшкович.

Запитан научил ли е по-късно нещо за този период и за войната, което не е знаел по онова време, Драшкович отговаря, че не знаел, че са убивани албански цивилни и телата им били "пренасяни тайно в Сърбия и тайно погребвани в полицейски бази в Белград, в реки и езера".

Същевременно косовският премиер Рамуш Харадинай уволни днес заместник-министърка на правосъдието от сръбското етническо малцинство, след като тя нарече бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г. „планиран геноцид”.

Весна Микич е част от сръбското население, което е около 5% от общо 1,8 млн. граждани на Косово. „НАТО извърши умишлено планиран геноцид срещу суверенна страна,, която се бореше с албанския тероризъм в собствените си граници“, написа тя във Фейсбук в неделя, когато бе отбелязана 20-годишнината от офанзивата на алианса.