"Оплачи се на арменския поп" - ето откъде идва изразът
Има няколко истории, някои звучащи доста правдоподобно
Кой е арменският поп, на който да се оплачем? Почти всички сме чували този израз, но всъщност той си има произход.
Историята гласи, че един арменски архиепископ е бил много близък със султана и се бил застъпил за българи, които били заточени и осъдени на смърт на територията на Диарбекир. Има различни интерпретации за това колко пъти е защитил българите, колко са били те на брой и т.н.
Арменската общност в България пък се позовава на исторически факт, който обаче не се обвързва изцяло с тази история. Това е, защото Ботев на страниците на вестник “Знаме” е отправил публични благодарности на арменския владика от Диарбекир за добрите му християнски дела. Тази история обаче е по-скоро част от фолклорната митология, отколкото приближена до фактологията - както и предишната.
В историята на арменците тяхната патриаршия в Цариград просъществува от 1461 година и е създадена по заповед на султан Мехмед II. Дотогава гръцкото духовенство не е разрешавало на арменците да имат своя патриаршия, понеже двете църкви взаимно се обвиняват в ерес.
След като Константинопол пада, султанът дава своето разрешение на Цариградската патриаршия да се запази в града, но дава позволение и на арменците да създадат своя собствена. Така се признават всички религиозни общества в рамките на града.
И от цялата тази история се изземат някои моменти и се създава “приказката” за близостта на арменския духовник със султана.
Борбите ни за църковна независимост започват от 60-те години и продължават до признаването на българската църква, а от това и до създаването на Българска екзархия. И може би много от вас си мислят, че турците са били в основата на тази пречка, но всъщност това са били гърците.
А от другата страна, арменската патриаршия е била зад нашия гръб. Оттук също може да се каже, че произлиза изразът, тъй като гърците тогава са насочвали българите да се обръщат за помощ към арменския папас, а не към тях.
