"Оркестър без име" превзема Античния театър в Пловдив

Всеки от нас мечтае да полети на крилете на нещо, което обича да прави, дори то да не е неговата професия, споделя режисьорът Борис Панкин

Култура
11:22 - 27 Юли 2022
5239
"Оркестър без име" превзема Античния театър в Пловдив

Мюзикълът "Оркестър без име" на Държавна опера - Варна под режисурата на Борис Панкин ще бъде представен на сцената на Античния театър в Пловдив на 1 август от 21 часа, 40 години след като хитовият български филм излиза на екран, научи Lupa.bg.

Ролята на Велко е поверена на Мариан Бачев, младата надежда на българския мюзикъл Борислав Веженов ще е Филип, Гошето ще изиграе Йоан Попов, а в образа на Павката ще се превъплъти Николай Дограмаджиев.

Красивата и талантлива певица и актриса Волена Апостолова достойно ще замести Катето Евро в образа на Рени, а Димитрина Германова ще е нежната и чувствителна Ваня.

16 златни български хита на Васил Найденов, "Тангра", "Щурците", "Сигнал", "ФСБ", "LZ" и Силвия Кацарова, "Кукери", "Контрол" и "Тоника", както и песента "Оставаме" на Борис Карадимчев, с която завършва филмът, ще прозвучат в първия августовски ден в града под тепетата.

Мюзикълът е адаптация по филмовия сценарий на Станислав Стратиев за едноименния култов филм на режисьора Людмил Кирков от 1982 г. През януари тази година се навършиха 40 години, откакто на екран излиза любимият на милиони българи филм. Някои от неговите диалози и реплики вече са се превърнали в крилати фрази, като  репликата на певицата Рени: "В следващата песен се пее за любов, раздяла и още нещо…" На пробни снимки за филмовата роля се явяват около 30 актриси от ВИТИЗ, но  Катерина Евро печели безапелационно ролята, с която продължаваме да я свързваме и днес. 

"Всеки от нас мечтае да полети на крилете на нещо, което обича да прави, дори то да не е неговата професия. Като израз на лоялност към общността и Варненската опера, реших да подаря някои от ярките, но не толкова големи, роли в "Оркестър без име" на хора от оркестъра и от техническия екип. Фактически нашият състав е комбинация от артисти, осветители, реквизитори и помощници, сценични работници, музиканти. Нито един от оркестрантите - монтьор, касиер, продавачка, не е музикант, но всички те имат една и съща мечта - искат да полетят на крилете на музиката", разказва режисьорът на мюзикъла Борис Панкин.

Според него няма нищо по-хубаво от това да следваш мечтата си, а когато си повярваш, че можеш, ти вероятно наистина можеш. "Ето защо "Оркестър без име" е толкова близък до българската душевност", смята той.

Сценографските и костюмографските решения на Петър Митев и хореографията на Анастасия Неделчева пресъздават 70-те години на миналия век у нас. Със соцепохата са съобразени също музикалните инструменти и дори чуждестранните песни, които звучат във филма. И, за разлика от филмовите оркестранти, артистите в мюзикъла наистина пеят.

"Оркестър без име" е джу бокс мюзикъл с готови песни. Без да се намесва в оригиналния аранжимент, диригентът маестро Страцимир Павлов е адаптирал този рок и поп мюзикъл за оркестър с класически и поп музиканти. 

Различен от филма е финалът на мюзикъла. Решен със съвременни визуални средства, той създава асоциация за един сюрреалистичен преход от пустинния плаж на Алепу, подчинен на идеята за мечтата. "И когато Гошето казва: "Аз оставам", идва един интересен и несъществуващ във филма финал, подчинен на идеята за мечтата. Тя може да трае 9 минути, както се оказва в края на спектакъла, но тези 9 минути си струват целия живот", разсъждава Борис Панкин.

Режисьорът сподели, че наследниците на големия писател и сценарист Станислав Стратиев са дали правото филмовият сценарий да бъде претворен на сцена. "В годините вариантите на сценария се измениха, но това, което зрителите ще видят сега, са автентичните диалози от филма с онези култови фрази, които всички българи знаят.

Както се казва във филма: "Това е една история за море, любов и още нещо". Така че отговорът на твоя въпрос е лесен. Българите обичат "Оркестър без име", защото Станислав Стратиев, може и да изглежда тъжен човек, но притежава невероятно чувство за хумор, което много остроумно влага във всички персонажи", добавя Борис Панкин.