"Ревизор" празнува 150 пъти на сцената на Театър "София"

На 1 март екипът на спектакъла "Ревизор", който от 14 години се играе в Театър "София" при пълни салони празнува представление №150. Тази вечер Калин Врачански, Сава Пиперов, Невена Калудова, Пламен Манасиев, Михаил Милчев, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Йорданка Любенова, Милена Живкова, Неда Спасова, Владимир Матеев, Николай Димитров, Юлиян Рачков и Мария Сапунджиева отново ще изиграят вечното, повторяемото, смешното и тъжното в живота, описано така хубаво от Гогол.

Със своите разнолики герои, актьорите и пиесата са удивително съвременни. Това е едно корумпирано общество, което изражда героя Хлестаков. А той много добре знае как да се възползва от ситуациите и хората. Със замах и неподправеност Калин Врачански става център на настаналата суматоха, защото се предполага, че именно той е ревизорът, пристигнал в града - човекът, който може да разбере за всички прикрити нередности. Някой ще помисли, че Хлестаков е измамник и манипулатор, но той е просто симпатичен развейпрах, върху когото обществото проектира собствените си страхове и пороци.

Премиерата на "Ревизор" на именития режисьор Бойко Богданов бе на 15 май 2008 г. на сцената на Театър "София". Класическият заживя с ритъма на днешния ни ден, за да нарисува вечното, повторяемото, смешното и тъжното в живота.

"Ревизор” на Гогол днес е удивително съвременен. Нравственият упадък в налудничавия ни обществен живот е стигнал дотам, че на върха на пирамидата на всяка йерархична структура може да кацне някой фантастичен Хлестаков - пройдоха и празноглавец, и безоблачно да си я управлява и дои", споделя Бойко Богданов.

"На тоя фон не ме тревожи толкова безочието и наглостта на един или друг престъпник, на класически самозабравили се овластени идиоти, а готовността, с която обществото им се самоподчинява, сключвайки чрез това си поведение негласен договор за взаимно безобразничене.

Плаши ме мълчанието и дори инициативността, с която уж затваряйки очи легализираме, утвърждаваме, бетонираме моделите на манипулацията, на хамелеонщината, на корупцията, на раболепието и в крайна сметка безнаказаността на злото…То е наше общо дело и като не му се опълчваме, няма защо да се вайкаме, че животът ни е станал несправедлив и отвратителен - ние сме авторите му. Вплетени в обща паяжина, ние се създаваме взаимно. Затова: На кого се смеем? На себе си се смеем. Заради кого плачем? Заради себе си плачем…", разсъждава
режисьорът.

"Всички ние сме излезли изпод шинела на Гогол", отбелязва друг голям руски класик Фьодор Достоевски.

Н.В. Гогол (1 април 1809 – 4 март 1852 ) написва комедията “Ревизор” по идея на Пушкин за по-малко от два месеца. Пиесата е поставена веднага на сцените на най-големите руски театри в Петербург и в Москва. Тогава авторът е на 27 години. Средата на април 1836 г. Жителите на Петербург спират пред новия афиш на Александринския театър и четат: “В неделя, 19 април, за първи път ще се представи от руските придворни артисти “Ревизор”, оригинална комедия в пет действия, съчинена от Н.Гогол….”

Зрителите, присъствали на премиерата през 1836 г., едва ли си представят, че ще станат свидетели на едно от най-знаменателните театрални представления. Храповицки, инспектор на трупата, е записал: “Негово величество императорът, заедно с престолонаследника внезапно благоволиха да присъстват, и той беше много доволен, смя се от сърце”.

Друг летописец на петербургските театри - А. Волф, потвърждава: “Успехът е колосален. Публиката се смя до припадък и остана много доволна от изпълнението. Отивайки си, императорът каза: “Тук всички си изпатиха, но най-много аз!” Само след десетина дни Гогол пише на своя приятел, знаменития артист М.Шчепкин ( 29.04.1836): “Правете каквото искате с моята пиеса, аз няма да се занимавам с нея. Самата тя ми омръзна толкова, колкото и грижите по нея. Въздействието, което оказа, беше голямо и шумно.

Всички са против мен. Ругаят, нападат пиесата и ходят да я гледат, няма билети за четвъртото представление. Ако не беше височайшето застъпничество на императора, пиесата ми нямаше за нищо на света да види сцена и вече се намериха хора, които правят необходимото за нейната забрана. Сега виждам какво значи да бъдеш комичен писател – най-малката доза истина и срещу теб се надигат, при това не един човек, а цели съсловия."

Гогол заминава за чужбина, без да подозира, че само след седмици в Москва неочаквано ще се издигне глас в негова защита – излиза статия в седмичното издание “Мълва”, която се превръща в истинско предизвикателство към официалната преса и е назована “Рупор на мнения по поръчка”…. -....”

В “Ревизор” аз реших да събера на едно място всичко лошо в Русия, което познавах по онова време, всички неправди, които се вършат по онези места и в онези случаи, когато от човека се изисква най-вече справедливост и наведнъж да се надсмея над всичко. Но това, както се знае, имаше потресаващо въздействие. През смеха, който още никога не беше прозвучавал в мен с такава сила, читателят долови скръб. Самият аз почувствах, че смехът ми вече не е такъв, какъвто беше дотогава и че самата необходимост да се развличам с невинни, безгрижни сцени е свършила заедно с младостта” – споделя Гогол.

“Както и да говорим – пише М. Шчепкин – страшен е не Хлестаков, а оня ревизор, който ни чака пред вратите на гроба. Този ревизор е нашата пробудила се съвест. По-добре да направим ревизията на това, което имаме у нас в началото на живота, а не в края. Печалният финал е нежелателен, че и животът, който сме свикнали по малко да смятаме за комедия, може да има същия печално-трагичен завършек….”

Най-необичайният поет и прозаик от всички, които е раждала Русия – Н.В.Гогол – най-великият ревизор на мъртви души в човешката история, умира от крайно физическо изтощение в резултат на гладуване (за да надмогне дявола в себе си в пристъп на меланхолия). Напуска този свят, лекуван от двойка енергични лекари, които го възприемат като луд и се опитват да постигнат прелом в душевната му болест с кръвопускане и силни слабителни…