Радев откри паметник на 11-а пехотна Македонска дивизия
Преди повече от век, водени от свещения идеал за обединена и независима България, хиляди български доброволци от Македония се вляха в редиците на 11-а пехотна Македонска дивизия, за да вдигнат оръжие в защита на родните земи. Склоновете на красивата Беласица приютиха в земите си мнозина от тях. Още тогава техните бойни другари белязаха пътя на дивизията и лобните места на героите с паметници, мемориални чешми и кръстове, включително в района на връх Тумба, където днес участвах в откриването на паметника на падналите герои от 11-а пехотна Македонска дивизия. Така президентът Румен Радев откри паметника край връх Тумба.
"За съжаление, повратностите на времето и не една злонамерена ръка варварски заличиха много от тези места. Но окуражаващо е, че днес все по-категорично преоткриваме своя дълг към предците ни, отърсваме се от дългогодишни заблуди и свенливост, които оставиха на произвола твърде много български войнишки гробове и паметни знаци. Затова искам да изразя своята дълбока признателност към всички, с чието родолюбие, участие и съдействие този паметник е изграден", каза държавният глава в словото си там.
И призова: "Най-голямата отплата за саможертвата е тя да не бъде забравена. Убеден съм, че паметникът край връх Тумба ще надживее всички предизвикателства на времето, защото ще събира потомците, които изразяват своята заслужена признателност към онези, които влязоха в неравен бой за обединена, независима и горда България, за нашето достойнство. Те ни завещаха своя урок, че националната памет и достойнство не се наследяват, а се отстояват всеки ден. И нека ние днес продължаваме да отстояваме заветите на тези, които дадоха живота си за България", добави държавният глава.
Дивизията е създадена през 1915 година по идея на ръководството на старата ВМОРО около полковник Александър Протогеров. Още през януари 1915 година майор Петър Дървингов представя пред военното министерство доклад по използването на Македоно-одринското опълчение, в който твърди, че повторното формиране на опълчението може да се наложи и оправдае главно, ако то получи задача да заеме Македония.
Първоначалният план е да се сформира около 25 000-на армия от македонски бежанци, която под формата на чети да нахлуе в окупираната от Сърбия Вардарска Македония и да предизвика въстание в тила на сражаващите се на север с австро-унгарците сръбски части. За да се постиге тази цел опълчението трябва да е голяма военна сила, способна самостоятелно да води бой и да управлява завоюваната територия. Тази идея не е осъществена поради бързата намеса на България във войната.
