Разликата в заплатите стана почти двойна , най-бързо растат в Русе и Пазарджик

Почти двойна е разликата в заплатите между областите в страната. В София средната през третото тримесечие на 2023 г. доближава 2700 лв., докато възнагражденията във Видин, Кюстендил, Благоевград, Силистра и Хасково са около 1300 лв. на месец. Това показват данните от новото издание на регионалните профили на развитие, които се изготвят вече 10 години от Института за пазарна икономика (ИПИ).

Относително високо – около 1800 лв. месечно, е заплащането в София-област, Варна, Стара Загора и Враца, като в последните две значителна роля за това има енергийният сектор.

Областите с най-висок ръст на годишна база са по-скоро със средно заплащане. Такива са Русе, където средната заплата има годишен ръст от 16%, и Пазарджик, където е 14%. Единствените изключения в случая са Габрово, където годишното повишение е 6%, и Силистра, където средните заплати са пораснали с 4% на годишна база и на практика са почти равни на годишната инфлация за същия период, показват данните.

Като цяло обаче в България се наблюдава възстановяване на регионалните пазари на труда през 2022 г., които се подобряват с бързи темпове след шока по време на пандемията. В 24 от 28-те области се наблюдава увеличаване на коефициента на заетост на хората в активна възраст.

В няколко области например заетостта вече надвишава и нивата от предкризисната 2019 година, която беше рекордна за развитието на пазара на труда. В столицата например заетостта в момента достига 77,9%, във Варна – 77,2%, в Стара Загора – 75%. Варна отбелязва и най-голямото повишение на заетостта спрямо 2019 г. – с цели 7,6 пункта, като за разлика от повечето области при нея нямаше и видими спадове в хода на пандемията и локдауните

С над 70% заетост вече са и областите Велико Търново, Габрово, Кюстендил, Русе и София-област. Заетостта в икономически по-слабо развитите области обаче остава ниска – в Монтана и Силистра тя е 56% сред населението в трудоспособна възраст, в Разрад – 60%, в Сливен и Враца – 61%.

Предишното издание на регионалните профили, а и изследването за икономическите центрове показаха огромната мобилност на работната сила в България. В един от областните градове – Перник, почти около 40% от активното население работи в столицата.

От сегашното издание обаче се вижда, че тази голяма трудова миграция има и своята обратна страна. Перник например е един от малкото областни центрове в страната, в които се наблюдава спад на заетостта. През 2022 г. тя е била с 2 процентни пункта по-ниска в сравнение с 2021 г. Същият тренд се наблюдава и в Сливен, където спадът е с 1,9 пункта, и във Велико Търново, където е 1 пункт.

Много по-значителни неравенства обаче съществуват по отношение на образованието и уменията, които са ключови фактори за пазара на труда, а оттам и за икономическото развитие.

Абсолютен лидер от гледна точка на дела на висшистите е столицата, където

те са 58% от населението в активна възраст, а това е с над 20 пункта повече от Варна, която се нарежда на второ място, и с над 40 пункта повече от областта с най-малко висшисти като например Ловеч.

Прави впечатление, че последна по този показател е София-област, което за пореден път подчертава близката взаимовръзка на столицата с непосредствената ѝ периферия. В периферията водеща роля има населението със средно образование, което достига 71% през 2022 година.

От гледна точка на разширяването на заетостта делът на хората с основно и по-ниско образование често е по-важен, тъй като работните места, подходящи за тях, стават все по-малко.

Има области, в които те са значителна част: в Сливен – цели 38%, в Разград – 31%, в Търговище – 30%. Това от своя страна означава, че подобряването на образованието и уменията, а често и на грамотността е сред основните предизвикателства за по-нататъшното икономическо развитие на тези области.

В годините след пандемията се наблюдава и повишаване на дела на повтарящите ученици, като те са 3,6% от всички ученици в Сливен, 2,5% в Добрич и по 2% в Ловеч, Монтана и Пазарджик. Тези индикатори говорят за по-ограничен успех на мерките за задържане на учениците в икономически по-слабо развитите и по-бедни части на страната.