Разпитват шофьора на автобуса, в който нападнаха момче
Цялата сцена се разиграва за около минута, обясни Стилян Манолов от "Столичен автотранспорт"
Шофьорът на автобуса от градския транспорт, в който 14-годишно момче беше нападнато и съблечено до кръста, днес ще даде официални обяснения по случая.
Водачът е с 19-годишен стаж и е един от най-добрите шофьори. Това коментира пред БНТ Стилян Манолов, директор на "Столичен автотранспорт" - Дружба.
Камерите в автобуса показват, че четирима души на около 20 години се качват от последната врата на автобус по линия 404, след което влизат в конфликт с момчето и свалят тениската и суитчъра му, обясни Манолов.
"Има саморазправа, свалени са дрехите на момчето, след което то се придвижва към шофьора. Когато автобусът спира на червен светофар, нападателите отварят насила третата врата и слизат", коментира директорът на "Столичен автотранспорт" - Дружба.
"Ние разговаряхме с шофьора, цялата сцена се разиграва за около минута, първоначално той дори не е разбрал какво се случва. Не е отворил вратите на светофара, нападателите насилствено ги отварят и слизат", допълни Манолов.
По думите на водача, той не е помолен за помощ от момчето, а констатацията "това е България" е на база насилственото отваряне на вратата.
След като е видял голото момче да се приближава към него, шофьорът е разбрал за ситуацията и е реагирал по възможно най-бързия начин, като е уведомил диспечерите, обясни още Манолов.
Случаят предизвика остри реакции на възмущение в обществото и в социалните мрежи.
Темата коментира и психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова.
"За мен водеща в този случай е апатията. Страхът е разбираема човешка реакция и да - в България да се противопостави на насилник, на психопат, има сериозни рискове да бъдеш нападнат агресивно", посочи тя.
Въпросът е някой да реагира, да си помисли какво следва, ако в случая това е неговото дете, или самият той. За децата е разбираемо да живеят във виртуалната реалност, но все повече възрастни го правят и този инцидент е показателен за това. На нас българите все по-чужда ни става емпатията, състрадателността. Това, че не реагираме, ни прави съучастници, допълни д-р Гълъбова.
