Разследване на Lupa.bg: След избирането на Арсений за митрополит спряха обирите на отец Иван Янков в Сливен

За 2 месеца църквата „Света Троица" е ограбвана 4 пъти

Крими
17:00 - 14 Юни 2024
4961
Разследване на Lupa.bg: След избирането на Арсений за митрополит спряха обирите на отец Иван Янков в Сливен

След избора на епископ Арсений за сливенски митрополит спряха набезите в църквата „Света Троица", стопанисвана от отец Иван Янков в квартал „Речица". Докато свещеникът стачкуваше против касирането на епархийските избори за нов владика, той беше обиран цели 4 пъти. Първият път е бил в първия ден от протеста му, а последния - при въвеждането на новия митрополит Арсений.

В рамките на месец 3 пъти бе разбита църквата в сливенския квартал „Речица". При всичките случаи богохулниците са влизали през прозореца.

„От 18 март до 18 април три обира. Един месец от моя протест, гладна стачка и протест против неправдите, които се получиха в Сливенска епархия при избора на Сливенски митрополит. Дали е символна датата, дали е поредно сплашване, дали е прост обир, няма как да знам. Но, знам, че Бог ще накаже тези хора", каза преди 2 месеца свещеникът.

Криминалисти коментираха пред Lupa.bg, че почеркът на обирите е един и същ, което говори за умисъл. Крадат се малки суми пари, тъй като църквата не е богата. Ако са търсили състояние, нямаше да ударят храма св. „Света Троица", смятат разследващите.

Навръх своя 53-ти рожден ден сливенският свещеник Иван Янков обяви безсрочна гладна стачка заради касирания избор на нов Сливенски митрополит, в подкрепа на номинирания за поста епископ Йеротей от Епархийския съвет. 

Пред медиите той обяви мотивите си:  

 „ Мили хора, събрах ви, за да кажа, че в Българската православна църква нищо не е наред и не е така, както се опитват да ни го представят. И понеже е твърде дълго да го обяснявам докрай, ще дам един пример, който да е разбираем за абсолютно всички хора: Това е шише. Запушено е. На него има етикет и надпис, че съдържа вода. Но като го отворим, виждаме, че е празно и в него има само няколко капки вода... Православната ни Църква в момента представляваме това шише. Има етикет с това, което трябва да бъде – вяра, любов, надежда, мир, разбирателство, братство. Но тия всички неща вътре ги няма. Ако има жадуващ за правда, за християнски добродетели, за вяра, надежда и любов, тук е само етикетът на тези неща. Този етикет управлява сега Църквата, която е изпразнена от съдържание.

Аз съм от 30 години свещеник и от 50 - в Църквата, защото съм попски син. От началото си мислех, че нещата могат да се променят с работа, като се стремиш да направиш добро, но виждам, че това е невъзможно. Лека-полека нещата в нашия православен клир стигнаха дотам, че от преобладаващо добри, станаха преобладаващо зли. Архиереите ни в момента са разделени 4 на 9. Слава Богу, че има такива, които мислят различно от тия 9.

Днес започвам подписка "за" и "против" Иеротей. За тези, които въобще се вълнуват от това нещо кой ще е бъдещият митрополит на Църквата. За мен то е безкрайно важно, защото, ако началникът е лош, това следва и за всички негови подчинени. Сам съм. 

Изправих се и казвам, че царят е гол. Нещо в църквата ни не е нормално 

Съвсем съзнателно го правя в първия ден на Великия пост. Аз самият започвам да тримиря /доброволен тридневен отказ от вода и храна – б. ред./, както съм правил много години досега и надявам се да не е последно. Но този път ще продължа и след трите дни. В дните напред ще прекратя, ако владиците проявят благоразумие и касират окончателно своята касация на избора на сливенски митрополит. Ще гладувам и жадувам или докато те се откажат, или докато умра.

И понеже това е личен избор, който засяга много хора – на първо място семейството ми, на второ място енориашите ми, на трето място приятелите ми и моите познати, хвърлям това предизвикателство към всички тях. Ако животът ми не е пълен с безразличие и ако моят живот значи нещо за тях – митрополити, свещеници, миряни, роднини, приятели – направете нещо, за да спасите живота ми. Ако ли не, животът ми, изпълнен с отвращение и без това, все някога ще свърши.

Това е гладна стачка и затваряне на църквата. Аз излязох оттам и моите служители решиха, че щом го няма свещеникът, те няма какво да правят там. Предполагам, че са я затворили по своя си воля. Върша това нещо без благословението на дядо Йоан и против волята на Светия синод, също както те вършиха своите избори и най-нагло ни отговориха: Няма да ви дадем митрополита, който желалете! Защо?! Защото тъй!

Който сее вятър, жъне бури. Капката на личното ми търпение преля. Не съм заплашван. Дядо Йоан /временно оглавяващ Сливенската митрополия – бел. Ред./ се опита да ме откаже да правя това, което съм решил. Не се и страхувам. Защото ако човек е решил, че може да умре утре, той не се страхува от смъртта.

Дядо Йоан каза, че не е дядо Иоаникий и няма да можем да му сложим трънен венец. Демек, той е силният на деня и той ще ни пръсне, а не ние да променим неговото мнение. Виждам, че дядо Йоан се е запътил към патриаршеската офикия и се опитва да застане с духовната си величина до духовната величина на дядо Неофит. Но и виждам, че оная величина – на дядо Неофит, е духовна. Великан. Обаче виждам около него джуджета. Ако те имат тоя кураж и това лъжливо свое самомнение, че са достойни, то поне в моите очи не е така.

Откривам подписка "за" и "против", защото като най-обикновен човек подозирам, че може и да не съм прав.

Може хората, които не мислят като мен, да са повече. Давам им възможност да се подпишат против. И призовавам  всички отвратени свещеници и миряни в Българската църква, не само в Сливен, да дойдат и да се подпишат.

Понеже е седмица на прошки, очаквам от тях да дойдат и да кажат: Отец Иване, простено, прости! Защото аз се чувствам обиден от тяхното държание. Очаквам да ми поискат прошка и ще им я дам със същите думи: Простено да ви е, простете, ако аз съм ви обидил. Ако ли не, техен е изборът.

Ще гладувам, докато касират собствената си касация и приемат онова, което Сливен избра. И докато съжалят за онова, което правят с Църквата ни. Тя не се управлява добре. Тя се сви. В момента в повечето околни села се построиха църкви. Но в тях няма свещеници. Е, аз затворих и тази на „Речица“ – един голям квартал. Защото не искам да работя по този начин, по който те ни казват, че трябва да работим. Не съм съгласен.

Бих приел с тях всякакъв разговор – без кавга, без бунт и революция. Ако някой желае, да дойде да се изплюе на кръста, който нарисувах. Ако иска – да застане под него. Защото кръстът е дървен. Кръстът е възвисяването на човека до Бога през страданието и разпятието на страстите ни. А нашите висши духовници превърнаха кръста в лъскави украшения, които носят на гърдите си. Включително и миряните. Това не е онова, което е Кръстът за нас, християните.

Започнах с това, че Църквата е изпразнена от съдържание, защото я изпразниха от съдържание тези, които ни управляват. А не защото в нея го няма онова, което трябва да бъде вътре.

Сливен избра с 26 гласа на първи тур своя избраник. Всичко друго е постановка от тях. Защо трябва да ни дадат този, който ние не искаме?! Защо трябва да провеждаме отново избор?! Аз подозирам какво ще направят. Ще заплащат, ще подкупят и следващият избор няма да е така, както беше първият. Осъзнавам дори, че дядо Иеротей може изобщо да не бъде включен. Когато ни представиха листата, някой от избирателите ми каза:

Половината не отговарят на условията. И въпреки това са били в списъка. Ето сега, ще избираме патриарх. Има няколко условия. На дядо Серафим не му достигат два месеца по възраст. И той няма да бъде изобщо кандидат. Друг няма да бъде по друга причина. И ще се наредят пак тия същите, които за мен направиха ОПГ – организирана престъпна група в Светия синод. Станаха 9. Не им стига един човек до 10. И по всяка вероятност или ще си го постигнат, или би трябвало да се откажат... На нищо не се надявам. Като християнин, заявявам отвращението и срама си от онова, което показват на всички нас със своите решения и постъпки. Срамувам се от това. Киприан, говорителят на Светия синод, да излезе с мазна усмивка в знак на презрение към всички, които стояхме там и тихо пеехме молебствия, и да каже в прав текст: Всичко, което желаете, няма да се случи. Засега даваме назад за наредбата и окончателно касираме избора на епископ Иеротей. Защо? Защото тъй! Това не е отговор за хора, които не са в първи клас.

И ножът, и хлябът е в техни ръце. Могат да си направят абсолютно каквото пожелаят и никой не може да ги спре...Затова предприемам последния ход, за да спра това, което искат да направят.

По-рано казах, че ще се изправя и ще кажа „Недостоен“ на този, който ни наложат, но вече ще бъде късно. Явно непременно не трябва да бъде Иеротей. Не знам какво им пречи тоя човек, но всички тия усилия, които полагат – законни и незакони, за да не бъде той, ми говорят, че явно е по-достоен от останалите и си заслужава да бъде защитен. Той е безпомощен в момента. Мълчи и наблюдава отстрани как бива очернен и заплюван...  Разбира се, че решението ми е в противовес с каноните, но какво му остава на един човек?

На Великомъченик Димитър какво му пречеше да си бъде градоначалник на Солун? Защо раздаде имота си и отиде да бъде убит? Защото не можеше да търпи неправдата и избиването на хиляди християни без съд и присъда. Той направи морален акт и каза на своите събратя: Не съм съгласен с това, което правите. Така направи и свети Георги, така направиха и ред други светии. Свети Трифон имаше време да избяга, но се предаде, беше мъчен и беше убит. Защо? От любов към смъртта? Това престъпление ли е? Мисля, че ще е престъпление другото. Ако те допуснат аз да умра, това ще бъде убийство, не самоубийство."