Ресторантьор: Скъпо ти е кафето от 2,50 евро? Отиваш на машината

"Скъпо ти е кафето за 2,50 евро - не си го поръчваш, а отиваш до машината“, заяви председателят на Сдружението на заведенията в България Емил Коларов. С думите си той се включи в разгорещения летен спор за цените по Българското Черноморие, където отделни касови бележки и менюта предизвикват остри реакции в социалните мрежи.

Според Коларов клиентът плаща не само напитката или храната, а и мястото, персонала и конкретната услуга. Ако кафето бъде донесено директно до шезлонга, цената няма как да се сравнява с тази на напитка от автомат.

Председателят на браншовата организация обясни, че всеки собственик сам определя стойността на предложенията си според разходите и клиентите, към които е насочено заведението. По думите му през последните години нагоре са тръгнали цените на горивата, доставките, продуктите и труда, което се отразява върху крайната сметка. Коларов не приема автоматично всяка по-висока цена като необосновано поскъпване. Според него пазарът оставя избора на клиента - ресторантът предлага конкретна услуга, а посетителят решава дали тя отговаря на бюджета му.

Дискусията за цените се засили през активния сезон след примери за таратор за 9 или 10 евро, хот-дог за 14 евро и други предложения от високия ценови сегмент. В същото време проверки на менюта по Южното Черноморие показват огромни разлики дори между заведения, разположени в един и същ курорт. На едно място туристът плаща няколко евро за обяд, а на друго сметката достига стойности, характерни за премиум ресторантите. Затова една скъпа оферта трудно описва целия туристически пазар по морето.

Самият Коларов отхвърли твърденията, че сезонът е слаб, като посочи Созопол като пример. По негови наблюдения заведенията в Стария град са пълни, а по улиците има толкова хора, че на места туристите трудно се разминават. Това е личната му оценка за ситуацията в курорта, а не обобщена статистика за цялото Черноморие. Само няколко седмици по-рано той самият отбеляза друга тенденция - част от масовите туристи ограничават ресторантите, пазаруват от супермаркети и носят храна на плажа.

Двете наблюдения не си противоречат непременно. Един курорт има пълни улици и посещавани заведения, докато друга част от гостите следят всяко евро и подбират къде да харчат. Именно тази разлика стои зад спора дали морето е станало скъпо - цената сама по себе си не показва какво получава клиентът срещу нея. За един турист 2,50 евро за кафе на шезлонга е нормална услуга, а за друг същата сума е причина да избере автомат или магазин.

Последните сравнителни данни на Евростат поставят България сред най-достъпните държави в ЕС по общо ценово равнище. При ресторантите и хотелите индексът за страната е 52 при средно 100 за Европейския съюз, което означава ниво с около 48% под европейското средно. Това сравнение е важно за чуждестранния турист, но не решава въпроса колко достъпна е една ресторантска сметка спрямо доходите на българските домакинства. Именно разминаването между международната ценова конкурентоспособност и личния бюджет поддържа спора всяко лято.

Коларов коментира и друг спорен въпрос - присъствието на български продукти в ресторантските менюта. Той заяви, че лично предпочита родна продукция, когато доставчиците осигуряват нужното количество и постоянно качество. Според него идеята заведенията с преобладаващо български продукти да получават специално обозначение е добра, но правилата за подобна маркировка още не са достатъчно ясни. Преди да се поставят изисквания към ресторантите, държавата според него трябва да помогне на местните производители да увеличат капацитета и да поддържат стабилни доставки.

Така спорът за кафето от 2,50 евро се оказва част от по-големия разговор за това какво плаща туристът и какво очаква срещу парите си. Ресторантьорите сочат по-високи разходи за персонал, доставки и продукти, докато клиентите сравняват крайната сметка с Гърция, други курорти и собствените си доходи. Пазарът вече показва и двете реакции - пълни ресторанти в определени места и препълнени супермаркети на няколко улици разстояние. Репликата на Коларов поставя избора директно в ръцете на клиента - ако цената не му харесва, той търси друга маса, друг магазин или друга чаша кафе.