РЕТРО СКАНДАЛ! Димитър Луджев слугуваше на мафията

Димитър Луджев слугуваше на мафията. Бившият вицепремиер в правителството на Димитър Попов и министър на отбраната в кабинета на Филип Димитров, слугуваше на мафията. Един от основателите на СДС бил и съдружник на Илия Павлов срещу синята партия и се настанил по върховете на политиката благодарение на Андрей Луканов.

Ретро скандалът гръмна от пост на един от малкото истински дисиденти Петър Бояджиев, който разказа прелюбопитни неща на стената си във фейсбук.

Ето какво пише политзатворникът, спасил се от лапите на ДС с бягство във Франция:

„Чувам Димитър Луджев да казва при Петър Волгин, че най-голямата грешка след 1989 година била даването на път на ЗАДКУЛИСИЕТО. Това вече е гавра с историята на човек, който е историк.

Ами основоположниците на ЗАДКУЛИСИЕТО бяха Желев със своят кръг, към който принадлежеше Луджев, и Луканов. Ами Митко Луджев много добре знае как сме се били с него зад кулисите, защото със задкулисието не можеш да се бориш без да влезеш зад кулисите.

Да, и аз бях зад кулисите, но аз от едната страна на барикадата, а Митко и Желю от другата. Ама той забрави ли, че пише в книгите си МИРЕН и ДОГОВОРЕН ПРЕХОД.

Ами нали той беше част от тези договорки зад кулисите, а на сцената говореха съвсем друго. Денем едно да палят главите на хората, а нощем в дипломатическия клуб всички заедно да си разпределят ролите на сцената за следващият ден.

С Митко Луджев много добре се знаем от сблъсъците точно зад кулисите. Ако трябва да му припомня как артистично дори плака пред мен там на обяд в този прословут дипломатически клуб.

Същият този Митко Луджев признава в книгите си, че този, лошият Петър Бояджиев, преди 10 ноември е настоявал за координация между клубът на Желев и Дружеството на Илия Минев.

И точно Митко Луджев и Желев отказаха, защото тези от дружеството биле лошите политзатворници, а те, галените и отглеждани от режима мъдри интелектуалци, отидоха на сговор с Луканов.

Те бяха избраниците на Луканов. Митко Луджев забравя, че беше в съдружие с Илия Павлов срещу СДС и за нашите с него кавги по този въпрос.

Абе, ние все още сме живи и те така нагло лъжат, а какво остава да очакваме по адрес на Илия Минев, който и докато беше жив нямаше възможност да си каже думата си.

Не можем да започнем да говорим за 10 ноември с друго, освен с точната фраза изречена от Вагенщайн на 18 ноември 1989 година към Илия Минев.

Първият митинг, организиран от извършилите партийният преврат преди 8 дена. Илия се приближава до трибуната, около него има група от бивши политзатворници и активисти на Дружеството за правата на човека, с наивните думички: дайте и аз да кажа няколко думи нали вече идва ДЕМОКРАЦИЯТА.

Една група гавази скачат да преградят пътя на Илия, а Вагенщайн със неистова омраза произнася – ТАЗИ ДЕМОКРАЦИЯ НЕ Е ЗА ТЕБ.

Тези няколко думи определят целия тъй наречен преход и до днес. Можем много да анализираме, можем да изговорим камари от думички, но в тези думи се съдържа голямата историческа ИСТИНА.

Превратът беше извършен от съветското политбюро. Събитията в България до московския преврат през август 1991 година до голяма степен бяха под контрола на техните съветниците от КГБ.

Изтеглиха се едва малко преди краят на 1991 година. Не се ли разберат тези прости истини, нищо не може да се разбере. И тук да добавим, Илия е наричан от комунистите с най-страшните епитети, а не е извършил нищо, освен да е защитавал идеи, основно в областта на ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА.

Вагенщайн е автор на доказани терористични действия. Та така е, митковци така говорят сега, защото бяха употребени да свършат мръсната работа и после бяха изхвърлени като употребена носна кърпичка. Вашата, на тъй наречените перестройчици, слугинска роля в услуга на това, което днес и ти, Митко, наричаш мафия, тепърва ще бъде осветявана от историците.

Ти бе, Митко, нима забрави, че стана министър в правителството на Филип от квотата на Доган. Нима забрави, че ти, Желев и Доган играехте в един отбор под свирката на Бриго Аспарухов, който беше шеф на разузнаването поставен там от Луканов, а формално с подписът на Желев”, завършва поста свидетелят на бурните събития от първите години на т.нар. демокрация.