Режисьорът на „Случаят Кюри“ и „Случаят Тесла“ Андрей Хадживасилев пред Lupa.bg: Да се снимат детски филми в България е голямо приключение

Общуването с деца е приятно и зареждащо

Култура
21:41 - 18 Май 2023
6825
Режисьорът на „Случаят Кюри“ и „Случаят Тесла“ Андрей Хадживасилев пред Lupa.bg: Да се снимат детски филми в България е голямо приключение

Два български игрални филма от последните години на режисьора Андрей Хадживасилев – „Случаят Кюри“ (2018) и „Случаят Тесла“ (2022) върнаха добрата практика и традиции на българското детско игрално кино. Главният герой Тони (в главната роля е Мартин Паунов) е запалено по науката хлапе с мечта да стане велик учен, детската му стая е истинска лаборатория, а опитната му мишка носи името на откривателката на радиацията Мария Кюри.

Четири години по-късно като обещаващ млад “изобретател”, Тони разработва уред за синтез на безжично електричество, вдъхновен от ексцентричния учен Никола Тесла. Тони силно вярва, че откритието му ще разреши световната енергийна криза. „Случаят Кюри“ и „Случаят Тесла“ са сюжетно свързани в поредица, но могат да бъдат гледани напълно самостоятелно един от друг. За режисьора на филма Андрей Хадживасилев, както и за екипа, най-важното е да се запази позитивният поглед към науката, като отличителен образователен сюжетен елемент.

Премиерата на „Случаят Тесла“ бе в началото на пролетта, филмът бе показан в много кина в страната, като екипът и децата актьори взеха дейно участие в прожекциите през пролетната ваканция. Lupa.bg разговаря с режисьора Андрей Хадживасилев за провокацията и емоцията да снимаш филми с деца и за деца. 

Андрей Хадживасилев е завършил Националната професионална гимназия по полиграфия и фотография. Учил е кино, телевизионна режисура и операторско майсторство в Нов български университет. През 2008 г. ректорът на НБУ проф. Сергей Игнатов го отличава с годишната си награда „Най-добър студент на годината“ за изявена индивидуалност и инициативност. Специализирал е режисура и продуцентство в Киноакадемията FAMU в Прага и в Университета „Фалмут“ във Великобритания.

Режисьор е и на първия български 3D документален филм „Стъпки в огъня“. Лентата прави зрителите съпричастни с един от най-българските обичаи – нестинарството, идващо от малкото село Българи, разположено в Странджа планина. Андрей е режисьор и на на документалните филми „Паркур – начин на живот“, „Целувка за лека нощ“, на късометражния „Тони“.

- Андрей, бихте ли разказали как се роди идеята за двата ви игрални филма „Случаят Кюри“ и „Случаят Тесла“? Какво ви провокира да се насочите към детското кино?

- Двата филма са инспирирани от моята любов към децата и към детските филми и като професионалист режисьор, и като зрител. Аз самият, още от по-младите си години, преди да започна да се занимавам професионално с филмово изкуство, винаги съм обичал да гледам детски филми, както българските златни класики, така и европейско и американско детско кино.

Обичам да гледам и анимация, но моите пристрастия и любов са към детското игрално кино, към всички филми, чийто фокус са детските персонажи и децата актьори. Обичам да гледам и филми, които са с деца в главната роля, но като тематика не са детски.

През последните години в България пропуснахме традицията да се правят детски игрални филми и затова реших, че е време да се впуснем в това приключение. Така се зароди първата идея за „Случаят Кюри“.

Реших, че първо ще направим един късометражен филм с две дечица, като задължително исках да има и едно животно – мишка, защото това е малко животинче, с което лесно може да се работи. Децата харесват мишките, защото са им симпатични, възрастните обаче изпитват неприязън и не ги харесват. Впоследствие филмът стана по-голям, хареса се от публиката, видя се, че има глад за такова кино и благодарение на добрите отзиви от „Случаят Кюри“ историята продължи със „Случаят Тесла“.

Втората част не беше планирана, но тайно си представях, че ще направим такава поредица с много деца и с положителен поглед към науката.

Според мен науката трябва да се рекламира на детската публика като нещо позитивно. Така се родиха двата филма. Имаше идея и да са три, но за жалост в България темпото е по-бавно и главният ми герой порасна. Но вече работим по тийнейджърски филми.

Мартин Паунов, който играе главния герой Тони (в средата) заедно с част от другите деца актьори, с режисьора Андрей Хадживасилев, Неда Спасова и Мартин Гяуров

- Лесно или трудно се снима с деца?

- Марти, който изпълнява главната роля и в двата филма, съм си го подбрал от много отдавна. С него сме си обещали да работим дълго и занапред и да снимам с него и по-сериозни филми, не само с детска тематика. Кастингите за деца са трудни, отнемат много време, за да се намерят подходящите персонажи и те да може да си взаимодействат добре. На мен ми е по-леко и по-приятно да работя с деца актьори, дори да не са актьори.

Някои от децата, с които съм снимал, имат професионален опит, учили са в детски театрални школи и оттам съм ги избрал. Други са натурчици и не са имали нищо общо с киното, но играта пред камера просто им се отдава.

Самото общуване с деца ми е изключително приятно. Децата усещат дали отношението ни към тях е искрено. Гледам снимачният и творчески процес да върви леко и да няма много репетиции, гледам нещата да са по-непринудени, за да може да стават и реалистични.

Екипът на "Случаят Тесла"

- Дадохте ли свобода на децата да импровизират извън сценария?

- О, да, много от репликите още на ниво сценарий бяха написани чрез импровизации. Дадох задача на главните герои дори да пренапишат репликите, за да звучат по-реалистично и по-достоверно от гледна точка на детския език. Някои от репликите влязоха и по време на снимките. Например в „Случаят Тесла“ Фани Узунова предложи стихотворението „В цъфналата ръж“ да го рецитира на френски, тъй като тя учи френски и то много й допада.

Близнаците Деан и Йоан Стойкови пък си бяха разработили разни неща, когато са на заден план. Така например в „Случаят Тесла“ участват 31 деца и работихме много общи планове. В тези общи планове децата бяха много активни и всеки имаше някакви задачи.

Режисьорът Андрей Хадживасилев и операторът Божидар Симеонов заедно с част от екипа на продукцията

Случваха се интересни неща и на заден план. Близнаците Деян и Йоан Стойкови бяха направили разни комедийни ситуации и някои неща забелязахме, че са се случили чак по време на монтажа, тъй като докато снимаме аз много често съм фокусиран предимно върху диалога и главното действие, а на втори план се случват много интересни работи.

По време на финала на снимките Поли Иванова пък предложи да е по-драматично и да не се разкрива веднага щастливият хепиенд. Обичам да получавам творчески идеи отвсякъде, ясна ми е идеята от самото начало още при писането на сценария – и двата филма са по моя идея, но съм работил с професионални сценаристи драматурзи Виктория Пенкова и Пламена Велковски за развитието им. Но обичам и оператора Божидар Симеонов да ми предлага идеи, толерантен съм и когато имаме време пробваме няколко варианта.

Първата премиера на "Случаят Тесла" бе по време на Фестивала на българския игрален филм "Златна роза" във Варна, където и спечели първата си награда – тази на публиката на Фестивала 

- Как подбрахте децата за ролите? Имахте ли предварителна идея кой от професионалните актьори да поканите за ролите на учителите или решихте да заложите изцяло на кастинг пробите?

- Кастингът за децата беше много тежък. Прослушах 500 деца за 15 роли – за съучениците на Тони, а за другите 15 детски роли - скаутите направихме специален кастинг във Варна и в Шумен. Продуцентът Пламен Йорданов ме попита: „Няма ли скаути в София, че търсим във Варна и в Шумен?“ Но там скаутите „Мадарски конник – Шумен“ и „Компас“ във Варна са много автентични и активни и затова държах да са от тях. На кастинга дойдоха около 200 деца, от които подбрах 13.

За ролите на учителите бях поканил няколко различни двойки актьори и целта ни беше да са по-млади и не толкова експонирани в чужди продукции. Исках свежи лица да са във филма.

На Мартин Гяуров му беше дебют в пълнометражен игрален филм, Неда Спасова за пръв път игра комедийна роля и за всеки от професионалните актьори имаше предизвикателство. Тъй като и ние все още се броим за млад екип, аз държа да има много млада енергия в детските филми и да има повече ентусиазъм.

Разбира се не подценявам утвърдените актьори, но проектът беше такъв, че беше по-подходящо да се търсят именно по-млади и свежи таланти.

Режисьорът и продуцент Андрей Хадживасилев заедно с другия продуцент на филма Пламен Йорданов 

- След премиерата на „Случаят Тесла“, която беше в края на март, направихте голямо турне из страната с филма. Как реагира детската публика на историята и доволен ли сте от реакцията на зрителите? Какво бихте казали за техните впечатления?

- Много беше зареждащо. Това турне, което направихме се оказа, че е най-мащабното филмово турне и среща с публиката на съвременен български игрален филм за толкова кратко време – посетихме 16 различни кина в цяла България за 7 дни. Изминахме 1800 км през пролетната ваканция на децата и в някои дни участвахме на две-три прожекции. Пристигахме за края на прожекцията и тълпи от деца ни чакаха за автографи и за въпроси.

Направи ми впечатление например, че някои от децата не знаеха, че ще има такава среща и излизайки от киното и виждайки актьорите, строени на фона на нашите плакати, така им се оцъкляха очите, че не можеха да повярват, че виждат актьорите на живо.

И родителите, и децата споделяха много мили думи за филма и за актьорите. В един от градовете една майка каза: „Много хубаво, че дойдохте, особено в по-малките градове“.

Родители споделиха и че тези срещи са били много вдъхновяващи за децата, които виждайки български деца актьори могат да мечтаят и че утре и те могат да бъдат на тяхно място. Децата се забавляваха по време на турнето. Филмът е приключенски, някои хора очакват, че в него има образователно-научни уроци, но най-важното е, че децата разбират кой е Никола Тесла.

В момента предимно го свързват с марка автомобил, а не го свързват с откривателя и учения Никола Тесла, на когото дължим почти всичко съвременно технически, което ни заобикаля. Общо в страната направихме 16 събития като турне през пролетната ваканция и имахме още няколко специални събития.

На 19 май в Парк Витоша, където снимахме филма, ще имаме детски кино празник с прожекции на двата филма. На детския еко стационар „Белите брези“ съвместно с Главна дирекция на Парк „Витоша“ и Частното училище „Цар Симеон Велики“ правим този празник, както и с подкрепата на Столична община – програма „Култура”. 

Ще има и лесовъдски игри на поляната. Децата ще може да се видят с екипа на филма и да видят къде е заснета филмовата продукция. Ще има песни, танци и с това 20-то поред събитие ще закрием официално кампанията на филма. Откъдето започнахме там и ще приключим, но разбира се филмът ще продължава да се прожектира по кината.

Очакваме през лятото да бъде показван и в летните кина и по морето. Ще имаме още една специална прожекция, на която сме гости. На 29 май от 18 часа със „Случаят Тесла“ ще закрием Европейско кино за учащи в Дома на киното.

- Какъв е фестивалният живот на филма?

- През юни ще участваме в най-стария чешки фестивал за детско и младежко кино в Злин (63-о издание). След това отивам директно на детски филмов фестивал Kinolub в Полша, а през юли на BIKY в Пусан, в Южна Корея, който е град на киното на ЮНЕСКО. Там също участваме във фестивал за детско кино. През септември и октомври ни очакват детският кинофестивал в Испания и детският кинофестивал в Ереван, Армения. Към момента имаме десет международни селекции за фестивали за детска и младежка публика.

- Вас какво ви привлече в киното, какво ви мотивира да снимате филми и да се потопите в магията на киното?

- Аз завърших Гимназията по фотография и някак си спонтанно се преместих в киното. Бях решил да продължа с фотографията, но технологичното развитие на киното, а може би и защото не намерих подходящи преподаватели, за да продължа с фотографията ме провокираха да продължа с киното.

Като кандидат-студент бях кандидатствал едновременно фотография и режисура и в последния момент избрах режисурата, тъй като киното е по-динамична професия, всеки проект е много различен. Първият ми голям проект, още като студент, беше документалният филм „Паркур – начин на живот“. Паркур е физическа и умствена дисциплина, която се фокусира върху ефективно и плавно движение през градски и естествени препятствия, използвайки само човешкото тяло. Това е вид спорт, който включва скачане, бягане, въртене, обръщане и много други. Радвам се, че филмът постигна широк успех. Сега съм се фокусирал върху детското кино.