Бандите на Одеса в ново издание

Хамали, крадци, бакалски синове, стари вдовици, улични музиканти и дребни търговци са героите на Исак Бабел в легендарния сборник „Одески разкази”. Той излезе в ново издание в добре познатия превод на Лиляна Минкова. В тези произведения, писани преди век, Одеса не е просто град, а огромна сцена, на която всички персонажи играят своите роли с темперамента, находчивостта и чудатата мъдрост, които правят одеския свят неповторим.

Място на действието е еврейският квартал „Молдаванка”, където животът пулсира с хумор и пареща смесица от бедност, надежда и безразсъдство. Там смешното се смесва със страшното и ежедневието пулсира с бруталния ритъм на политическото насилие в годините на революцията в Русия. Бабел познава отвътре този град-свят – всичките му улици, складове и запуснати дворове, защото е роден и израснал в него. Тъкмо там човек може да срещне и нежност, и жестокост, а смехът често звучи по-силно от отчаянието.

Литературната вселена на „Одески разкази” е изтъкана от бързи диалози, неочаквани обрати и образи, които се запечатват в паметта.

Беня Крик – Краля, например, не е просто главатар на банда, а своеобразен одески Робин Худ, който нарушава закона с елегантност и хладнокръвие, но същевременно пази някакъв собствен, почти рицарски кодекс. До него вървят мечтатели, страхливци, измамници, добряци и мрачни фигури, всеки от които носи своята малка драма, тайна и чувство за чест. Бабел не осъжда, нито идеализира героите си – просто ги наблюдава с остро око и с необикновена способност да извлича поезия от най-обикновеното ежедневие.

Именно тази смесица от суров реализъм и деликатна лиричност прави прозата му толкова разпознаваема и жива и днес.

Преводът на Лиляна Минкова запазва ритъма и блясъка на авторовия стил, неговата мемориална краткост и образност.

Читателят усеща аромата на черен хляб и риба, прахоляка от пристанището, шумните пазарни улици, както и онзи особен одески хумор, в който самоиронията е по-силна от всяка обида.

Днес „Одески разкази” са свидетелства за едно време, когато различни езици, култури и нрави се срещат, сблъскват се и се преплитат в едно от най-колоритните мултикултурни пространства на Европа.

„Одески разкази” е книга, към която човек се връща не само заради сюжета, а заради усещането, че всяко нейно изречение носи частица от някогашния свят, който днес може да се възроди единствено чрез литературата. Това ново издание напомня защо Бабел остава сред най-големите майстори на кратката проза: защото умее да разкаже една цяла съдба само с няколко щриха, да внесе светлина в най-тъмното кътче и да превърне дори престъпника или просяка в герой, достоен за внимание и съчувствие. Тази книга е покана към читателя да влезе в един свят, в който границите между добро и зло са размити, но границите на човешкото състрадание и въображение – безкрайни.

Исак Бабел (1894 – 1940) е руски писател, драматург и сценарист. Роден е в еврейския квартал на Одеса, който вдъхновява и неговите „Одески разкази“ с автобиографичен елемент. Следва икономика в Киев, а през есента на 1917 г. няколко месеца е на фронта.

След Октомврийската революция е репортер и преводач в тайната полиция ЧК. Цикълът му от разкази „Конармия“, отразяващ опита му като военен кореспондент за Полско-съветската война, му носи литературна слава, но и го бележи като опасен за съветската власт. Това, наред с романтичната му афера с жената на бившия началник на НКВД, е сред причините за ареста му през 1939 г. Осъден е на смърт, а заповедта за разстрела му е подписана лично от Сталин.