Преди върха - Томас Ман в 11 разказа и новели

Единайсет разказа и новели на Томас Ман излизат за първи път на български език в нов сборник в превод на Любомир Илиев, излязъл с логото на издателство „Лист”. Текстовете, писани между 1894 и 1930 г., проследяват пътя на писателя от ранния му декадентски период до зрелите произведения, предшестващи шедьовъра му „Вълшебната планина” и след това.

Изданието предлага рядката възможност да се види как се ражда един литературен класик, защото тъкмо в кратката проза се оформят основните теми, образи и стилови решения, които по-късно ще намерят монументален израз в романите му.

Роден през 1875 г. в Любек в заможно бюргерско семейство, Томас Ман напуска града след ранната смърт на баща си и се установява в Мюнхен, където започва пътят му в литературата. Още в първите си разкази изследва кризата на буржоазния свят, разрива между изкуство и живот, както и съдбата на чувствителната, естетически настроена личност, неспособна да се впише в нормите на обществото.

Най-ранният текст в сборника – „Пропадналата” (1894) – е написан, когато авторът е само на деветнайсет години, но още в него личи характерния за него интерес към моралното падение, социалната изолация и вътрешната обреченост.

През втората половина на 90-те години Ман публикува „Воля за щастие” (1896), „Дребният господин Фридеман” (1897) и „Палячото” (1897) – произведения, в които се откроява конфликтът между телесното и духовното, между конвенционалното щастие и болезнената саморефлексия. Тези разкази предхождат големия му пробив с романа „Буденброкови” (1901), но вече ясно показват стилистичната му зрялост и ироничния поглед към буржоазния морал.

Началото на ХХ век е представено с „Луизка” (1900) и Gladius Dei (1902), а кулминация на този период са новелите „Тристан” и „Тонио Крьогер” (1903) – ключови текстове за разбирането на Ман като автор. В тях образът на художника като трагично раздвоена фигура между изкуството и живота придобива програмно значение. Именно тук се оформя интелектуалният и естетически хоризонт, който по-късно ще бъде разширен и философски задълбочен във „Вълшебната планина”.

„Смърт във Венеция“ (1911) и „Как се биха Япе и До Ескобар” (1911) са писани в годините непосредствено преди Първата световна война и предшестват дългия творчески процес по „Вълшебната планина”, върху която Ман работи между 1912 и 1924 г.

Темите за болестта, еротичното влечение, времето и разпада, централни за романа, вече са отчетливо формулирани в „Смърт във Венеция”. Последният текст в настоящия сборник – „Марио и фокусникът” (1930) – е създаден след публикуването на „Вълшебната планина” и след присъждането на Нобеловата награда за литература през 1929 г., и представлява алегорична критика на масовата психоза, харизматичната манипулация и възхода на авторитарната власт в Европа.

Всички произведения, включени в този сборник, са написани в Европа и принадлежат към периода преди окончателната емиграция на Томас Ман. След идването на националсоциалистите на власт през 1933 г. писателят напуска Германия по политически и морални причини.

Корицата на книгата е дело на дизайнерката Милена Вълнарова

Публичната му позиция срещу нацизма, защитата на демократичните ценности и отказът му да се приспособи към новия режим го превръщат в нежелана фигура в Третия райх. След кратък престой в Швейцария, през 1938 г. Ман се установява в Съединените щати, където продължава активната си литературна и публицистична дейност и се утвърждава като един от най-значимите гласове на германската антинацистка емиграция.

Сборникът не представя единствено завършени шедьоври, а по-скоро цялостната творческа лаборатория на Томас Ман. Наред с безспорни класически текстове като „Смърт във Венеция”, „Тонио Крьогер” и „Марио и фокусникът”, в него присъстват и ранни произведения, които рядко се определят като самостоятелни шедьоври, но са канонични за развитието на автора.

Не всички разкази са шедьоври – но без тях нямаше да има шедьоври. Именно чрез тези текстове може да се проследи как се формират стилът, тематичният кръг и интелектуалната чувствителност, без които по-късните големи романи, включително „Вълшебната планина”, не биха били възможни.

Преводът на Любомир Илиев предлага прецизно и съвременно звучене на тези разкази и новели, като съхранява сложния синтаксис, ироничната дистанция и философската многопластовост на Ман.

Сборникът е значимо културно събитие и запълва съществена празнина в българското литературно пространство, представяйки Томас Ман в цялото богатство на неговата новелистична проза – като хроникьор на европейския дух в момент на дълбока историческа и морална трансформация. Освен това издание, в каталога на „Лист” присъства и романът „Избраникът”, излязъл преди няколко години също в превод на Любомир Илиев.