Режисьорът Веселка Кунчева пред Lupa.bg: Човечеството върви към самоунищожение

Режисьорът Веселка Кунчева стои зад знакови театрални спектакли, които не оставят зрителя безразличен. Те грабват с творческа дълбочина, с модерна визия, с оригиналност и с актуалност на проблемите, които поставят и разглеждат и най-вече с дълбинното изследване на човешката душа. И както сама сподели талантливата режисьорка пред Lupa.bg: "Какво е едно тяло без душа, какво е едно човечество без изкуство, без култура? То е завинаги загубено."

Една от темите, която особено вълнува Веселка Кунчева, е библейската. "За мен тя е основното, върху което се крепи човечеството като духовност, като вяра, като същност извън т.нар. съществуване", каза режисьорката. Друга тема, която тя изследва в творчеството си е посредствеността, която със своята циничност и безпардонност мачка таланта. "Посредствеността винаги е била много по-властна и по-нахална", коментира пред Lupa.bg Веселка Кунчева. Тя е от творците, които обръщат особено внимание на сънищата, опитват се да ги разтълкуват и дори да ги вплетат в спектаклите си. Умело съчетава в постановките си похвати и от кукления, и от драматичния театър.

Веселка Кунчева е родена в Плевен, учила е оперно пеене в Нов български университет, завършва магистратура по режисура за куклен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, а по-късно специализира филмова и телевизионна режисура. Тя е режисьор и съавтор на редица успешни постановки в страната и чужбина. Сред тях са: „Пинокио забранено за деца” и „Голямото Кихотене” на Столичен куклен театър, „В тъмното“ и „Дъх“ на Младежки театър Суботица, „По ръба на небето”, „Вграждане” и „Дама Пика“ на Държавен куклен театър-Пловдив, „Страх“ и „Живота Бяс“ на Държавен куклен театър-Стара Загора, “Момо“ в Младежки театър „Николай Бинев“, „Последното изкушение“ в Народен театър “Иван Вазов“, „Нос“ в Театър 199 „Валентин Стойчев“, на "Полетът на къртицата" в Столичния куклен театър.

През 2014 г. съвместно със сценографа Мариета Голомехова основават театралната компания „Пъпетс лаб“ ("Puppets lab"), чиято цел е да изследват и търсят нови театрални способи и форми. Първият спектакъл на компанията е „Аз, Сизиф“, реализиран на сцената на Пловдивския куклен театър, с който пътуват на десетки международни фестивали извън страната.

Режисьорката и нейният творчески екип са носители на няколко награди "Икар" на Съюза на българските артисти  - за спектаклите “Малкият Цахес, наречен Цинобър”, “По ръба на небето” и “Вграждане”. Тандемът Веселка Кунчева и Ина Божидарова спечелиха и "Икар" 2015 за кукления спектакъл "Страх". Постановката бе отличена и за майсторско техническо осъществяване на спектакъла.

През 2019 г. в Кукления театър в Стара Загора Веселка Кунчева поставя "Последният човек" по романа на Джордж Оруел "1984", в който изследва властта. Спектакълът бе избран за участие в тазгодишното издание на театралния фестивал в Пловдив "Сцена на кръстопът" и може да бъде гледан на 15 септември в Драматичния театър в Пловдив.

Преди това известната режисьорка ще отправи поредното си предизвикателство към зрителите - на 2 и 3 септември на магичната сцена на Античния театър в Пловдив ще постави легендарната рок опера "Исус Христос суперзвезда". Вероятно това е най-изстраданият спектакъл на Веселка Кунчева, тъй като неговото случване продължи доста дълго време, а премиерата, насрочена за фаталния петък 13-ти март 2020 г., бе отложена заради пандемията. 

Постановката, която ни пренася в постапокалиптичното бъдеще, се оказа пророческа по много причини, които самата режисьорка разкрива в интервюто за Lupa.bg. Официалната премиера на "Исус Христос суперзвезда" в Пловдивската опера бе през ноември м.г., а сега Исус ще "възкръсне" и на древния римски форум в Пловдив. Защо тази постановка е по-специална от творческа и емоционална гледна точка, какво вълнува днес Веселка Кунчева и над какви проекти работи през последната година - по тези теми разговаряме с даровитата режисьорка. 

Снимка: Агнес Методиева

- Веселка, в началото на септември в Античния театър в Пловдив ще бъде представен спектакълът ви „Исус Христос суперзвезда“. Вие като режисьор имате особен афинитет към визуалната среда. Римският форум ще даде ли още по-голяма енергия на тази постановка и ще бъде ли тя по-специална за вас на това древно място?

- За мен със сигурност ще е по-специална, както и за целия екип. Античният театър е едно различно пространство, което трябва да усвоим така, че спектакълът да изглежда все едно е създаван за това място. Това е римски колизеум, който няма как да няма значение особено за „Исус Христос суперзвезда“. За нас това е огромно предизвикателство и целият екип на операта в Пловдив заедно с творческия екип сме се концентрирали спектакълът да бъде обособен максимално добре от този колизеум.

Скоро започваме репетиции, доста дълго време ще го възстановяваме, за да може рок операта да стои адекватно. Смятаме дори да изненадаме зрителите на „Исус Христос суперзвезда“ с нови решения специално за Античния театър. За мен самият спектакъл е изключително емоционален и ми се иска да използвам историята на този колизеум и да я вградя в нашия спектакъл, като се получи една симбиоза между пространство, идея и творчески екип.

Веселка Кунчева постави в Пловдивската опера рок операта на Андрю Лойд Уебър и Тим Райс "Исус Христос суперзвезда". Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Чувствате ли се донякъде като пророк заради това, което се случи в света през последните две години, тъй като вашият спектакъл, замислен много преди 2020 г., развива идеята за едно постапокалиптично общество?

- Ще ви разкажа една история от самия процес на случването на спектакъла. Още в началото на репетиционния период през 2019 г. сънувах много странен сън. Разказах го на всички от екипа и се шегувахме с него, докато наистина не дойде моментът, в който през март 2020 г. ни казаха „Сбогом, затваряме!“

Тогава осъзнахме, че това не е било просто сън. Сънят е бил едно пророчество.

В съня дяволът се появи в дома ми, аз се опитах да избягам от него и в мига, в който се обърнах, за да го погледна, той ми каза: „Предупреждавам те.“ И изчезна. И дори това го вкарах в спектакъла – когато Исус и Пилат си казват: „Предупреждавам те.“ Мислех си, че това ми се дава по-скоро като разработка между двамата персонажи, а се оказа, че е много повече, отколкото си мислех. Да, спектакълът се оказа наистина пророчество за ситуацията, в която бяхме, но аз лично не се смятам за пророк.

Появата на Никеца за ролята на Исус беше като магия, признава режисьорката. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Вашият сън ми звучи като история от „Майстора и Маргарита“, сякаш сте разговаряли с Воланд.

- Знаете ли дяволът ми се яви в лицето на Висоцки. (усмихва се) И се оказа, че в деня, в който съм го сънувала, той е имал рожден ден. Когато разказах съня си на диригента Константин Добройков, той ми се обади по-късно и ми каза, че всъщност днес, 25 януари, е роден Висоцки.

Имаше и още една ситуация, която беше изключително странна – някакъв човек, когото не познавам, ми писа във фейсбук, докато репетирахме: „Ти какво си мислиш? Това да не ти е театър!“ А всъщност истината е, че докато репетирахме с екипа, аз непрекъснато обяснявах, че за мен това не е театър, а това е истина, която ние трябва да възкресим по най-чистия и по най-верния начин спрямо нашето виждане и нашия век.

И някак си да кажем на света, че ако не спре да се самоунищожава и ако не приеме саможертвата вътре в себе си ние наистина ще се самоунищожим.

Имаше доста интересни знаци, които съпътстваха създаването на спектакъла.

Владимир Михайлов ни грабна от раз за ролята на Юда, споделя Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Има ли проекция на Христовата жертва в съвремието ни и според вас жертва ли е Исус на предателство или неговата роля в историята е била предопределена? И всъщност не прави ли Юда по-голяма саможертва, като вовеки над него тегне клеймото „предател“?

- Това, което смислово извадихме и това, което смятам, че Тим Райс и Андрю Лойд Уебър залагат в рок операта е, че Юда не е предател, а Юда е извършил това нещо, за да се превърне Исус в саможертва и за да спаси човечеството. Саможертвата на Юда за мен е много по-голямата саможертва. Защото ти оставаш във вечността като предателя. Това е много по-голяма саможертва от човешка гледна точка. Все пак трактовката на историята на Исус в „Исус Христос суперзвезда“ е от човешка гледна точка.

И за мен това е много по-любопитно, защото когато се погледне на Исус като човеко-бог или като част от Бога и от Света Троица за мен лично се принизяват неговите избори и неговите жертви. Това наистина са тежки избори, които взимат и тримата – и Пилат, и Юда, и Исус, за да може човечеството да бъде спасено, да бъде преродено, да му се даде шанс да продължи напред чисто.

В съвремието не мога да кажа дали има човек, когото мога да дам за пример като саможертва, защото виждаме, че светът става изключително комерсиален, насочен към материалното, което е доста тъжно и се надявам, че чрез изкуството ние ще подаваме този сигнал, че трябва да се върнем към духовното, че това е единственото, което ни държи към човещината в нас.

Днес човек може да бъде обявен за светец и само след няколко часа да бъде абсолютно низвертнат от всички, смята Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Малка ли е крачката от „Осанна“ до „Разпни го“, особено днес?

- Да, в момента разликата буквално може да е два часа. Светът в момента е точно това – „Осанна“ – „Разпни го“. За съжаление вървим в едни много сгъстени времена - човек може да бъде обявен за светец и няколко часа по-късно да бъде абсолютно низвергнат от цялото човечество.

Виждаме как се толерира ловът на вещици, колко талантливи хора бяха спрени от възможността да творят и да се изявяват само на базата на слухове, без никакви доказателства. Това е изключително плашещо.

Виждаме какво става в света на киното и изобщо в творческия свят - хора изчезват от картата, защото някой пуска клюки. Знаем какво се случи с Джони Деп и с Кевин Спейси. Това са тъжни неща, защото някак си законът отпада. При Джони Деп имаше процес, доказателства, слава Богу го оправдаха. А с Кевин Спейси какво се случи – нищо не се доказа, но човекът просто изчезна.

Юлия Йорданова - Керана беше безапелационна в нещата, които търсихме за нашата Мария Магдалена, споделя режисьорката на "Исус Христос суперзвезда". Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Смятате ли, че чрез рок операта зрителят много по-дълбоко може да преосмисли цялата история около т.нар. предателство на Юда, за месиите и тяхното бързо въздигане и низвергване?

- Всичко тръгва от „Тайното евангелие“, в което се обяснява, че Юда е най-близкият приятел на Исус и че той помага на Христос. Юда е помолен от Исус да го предаде и това е най-тежкото решение, което взима Юда. Разбира се, ние не можем да налагаме наша гледна точка. За мен от човешка гледна точка това е вярната страна, но всеки има право да избере своята.

Църквите на основните вариации на християнската религия – православие и католицизъм много трудно биха приели такъв поглед. Но не мисля, че това е важно. Това е срещу каноните, но все пак това е изкуство. Ние не оспорваме каноните, а просто казваме нашата гледна точка.

За мен важното е, че човек наистина трябва да се вгледа в себе си - какво прави и да прави избори, а да не върви по стадото.

Всяко нещо трябва да е избор в живота и тогава вече няма значение дали вярваш, че Юда е предател или не. Това е личен избор. По-скоро спектакълът е за това да правим лични избори, да се вглеждаме в себе си, да жертваме собствените си егоизми и намерения, които са в ущърб на останалите.

В спектакъла поставихме Исус в едно постапокалиптично бъдеще, искахме да си представим какво би се случило, ако се появи отново Христос, разкри режисьорската си концепция Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Смятате ли, че донякъде в основата на лова на вещици са и посредствеността и завистта и тяхното неистово желание да смачкат таланта?

- Посредствеността е наша тема от мига, в който започнахме преди 21 години да поставяме спектакли с Мариета Голомехова. Това беше първата тема, с която се занимавахме. Работихме по „Малкият Цахес, наречен Цинобър“ по Хофман и досега това е тема, която искаме или не искаме много силно ни вълнува и преминава периодично през нашите спектакли.

Посредствеността винаги е била много по-силна и винаги е била много по-властна, защото тя е по-нахална, по-безпардонна, по-цинична. Тя мачка и няма проблем да унищожи човек, изкуство или история.

Не знам дали можем да преборим посредствеността, но знам, че можем да се борим с нея. Тя е видима. И когато я видим и в самите себе си, би трябвало да кажем: „Стоп!“ Най-важното е борбата със собствената ни посредственост, не може само да сочим с пръст, че е в другите. Първо трябва да тръгнем от себе си.

Мария Магдалена за мен е част от Исус, той не би могъл да продължи по пътя си без нея, тя е една невидима опора, казва Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Кое беше първото, от което тръгнахте към „Исус Христос суперзвезда“?

- Първото нещо, което коментирахме с Мариета (Мариета Голомехова - сценограф), когато обсъждахме как бихме искали да изглежда спектакълът, беше апокалипсисът.

Говорихме, че бихме искали да поставим Исус в едно постапокалиптично бъдеще, защото наблюдавахме, че светът върви към самоунищожение. Искахме да си представим какво би се случило, ако се появи отново Исус и ни спаси отново - дали бихме се променили, дали би имало надежда за света.

Оттам тръгнаха идеите как да бъде поставен спектакълът – костюми, декор чрез едно полуунищожено пространство. Разбира се връзката Исус – Мария – Пилат – Юда беше изключително важна. Като Мария за мен е част от Исус, той не би могъл да продължи по пътя си без нея. Тя е една невидима опора. Тя е плътно до него, върви незабелязано, за да може, ако той прояви слабост или има нужда от нещо, тя да се появи, без да се натрапва, без да го блъска като Юда. Юда е по-експанзивен, той е разбойник, той е огнен човек. Това бяха първите неща, върху които стъпихме като идеи и в последствие много внимателно започнахме разработки по текстовете, по музиката. Това беше един дълъг, красив процес.

Веселка Кунчева смята, че Цвети Пеняшки (вдясно) като Пилат показва най-доброто от себе си. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Още в началото на този творчески процес явно се е получил синхронът между вас, сценографа Мариета Голомехова, диригента Константин Добройков и хореографа Явор Кунчев, а след това и с артистите и с целия екип.

- Искам да изразя своята любов към Операта в Пловдив – от сценичния работник през осветителите, хора, балета, солистите, администрацията. Голяма рядкост е, когато в такава огромна структура всички работят заедно. За да се случи този проект те отдават сърцето си, отдават душата си, отдават уменията си, таланта си. За мен това е изключително и съм много щастлива, че съм част от екипа на Опера-Пловдив.

Владимир Михайлов като Юда, Владимир Ников като Каяфа и Константин Кацаров като Анна са уникални в своите роли, не пести суперлативи и благодарности към артистите Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Труден ли беше изборът на солистите?

- В рок операта участват както солисти от Пловдивската опера, така и гост-солисти.

Най-труден беше изборът на Исус. Даже си признавам, че седмица преди да започнем, ние нямахме Исус, защото никой от хората, които се явяваха на кастинг не отговаряше на нашето виждане. И неговата поява бе като магия.

Появи се Никеца и ние му казахме: „Ти си!“. Той се колебаеше: „Не съм сигурен, че съм аз.“ Но ние му казахме: „Ти си! Ти си!“ За нас той е нашият Исус.

Силно е и превъплъщението на Август Методиев като Петър. Снимка: Александър Богдан Томпсън

Цвети Пеняшки, който играе Пилат, е актьор, с когото работя от преди. Към него имаше леко недоверие от страна на Косьо (Константин Добройков - диригент), защото Цвети е куклен актьор и диригентът не беше убеден, че той ще се справи с тази сериозна роля. Но в мига, в който Косьо го видя как действа на сцената и как пее, всички съмнения изцяло изчезнаха.

С Юлия (Юлия Йорданова-Керана) беше много интересен кастингът, защото имаше голяма конкуренция и имахме леко разминаване с Косьо във вижданията си за Мария. За мен тя е бореща се жена, въобще не е, както е зададена по либретото, че е една кротка жена. Всеки един от четиримата персонажи – Исус, Юда, Пилат и Мария има битка с Бога. Всеки от тях казва: „Защо аз и мога ли аз“. Юлия беше безапелационна в нещата, които търсихме. С Косьо успяхме да се убедим, че това е нашата Мария.

Юда е помолен от Исус да го предаде и това е най-тежкото решение, което взима Юда, саможертвата на Юда е по-голямата саможертва, вярва режисьорката на спектакъла в Пловдивската опера. Снимка: Александър Богдан Томпсън

Влади (Михайлов) като Юда ни грабна още в мига, в който се появи. Там просто нямаше какво да коментираме. Фантастичен. Коцето (Константин Кацаров) също беше уникален за Анна със своя глас и със своя ръст. Евгений (Арабаджиев) като цар Ирод също е великолепен, Марк (Фаулър) е много талантлив като Симон, много добър е и Август Методиев като Петър. Влади (Ников), който е Каяфа, също е уникален. С него работя още в „Мария от Буенос Айрес“.

Всеки от тези хора е толкова точно на мястото си, толкова красиво и талантливо стоящ в ролята си. Няма човек, който да не е дал всичко от себе си, за да се случи този спектакъл, тази рок опера.

Режисьорът и актьорът трябва да имат много силна връзка - и емоционална, и логическа, това изповядва Веселка Кунчева. На снимката режисьорката е по време на репетиции на "Исус Христос суперзвезда" заедно с оперния бас Евгений Арабаджиев, който по думите й е великолепен в ролята на цар Ирод. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Доколко зрителите са част от спектаклите, които създавате и интересува ли ви мнението на публиката?

- Аз съм театрален артист и разбира се, че мнението на публиката ме интересува. Публиката е част от нашата работа. Ако няма кой да гледа това, което правим, няма смисъл да го правим.

Специално за „Исус“ провокацията е във връзка с това, което говоря на артистите – че това не е театър и искам публиката да е част от това случване.

Снимка: Александър Богдан Томпсън

И затова премахнах четвъртата стена в много от решенията си. Така е, когато войниците стрелят в публиката и когато сценични работници влизат на сцената преди Юда да направи избора си да се самоубие, за да видят как ще го направи. Има доста решения, в които се чупи четвъртата стена и това е абсолютно целенасочено. Идеята е, че това не е измислица, това е истина. Това, което се случва, се случва сега.

Участвайте вътре, преживейте го вътре! Защото това е истина, ние не сме защитени и това не е приказка.

Екипът на "Исус Христос суперзвезда" приема овации по време на премиерата през ноември 2021 г. В центъра са хореографът Явор Кунчев, режисьорът Веселка Кунчева, актьорът и певец Владимир Михайлов и диригентът Константин Добройков. Снимка: Марина Чертова

- Вие споделяте, че изкуството първо е емоция, а после разум. Смятате, че зрителят първо получава един емоционален шамар, условно казано, от сцената, а след това го преосмисля?

- Да, вярвам, че ако зрителят е отворен към това, което му представяме, би се съгласил да тръгне с нас в това случване. Не бих казала приключение, тъй като не е приключение.

За мен това е нещо много истинско и много сакрално. И досега зрителите отговарят по същия начин на любовта, която им даваме.

Марк Фаулър е много талантлив като Симон, убедена е Веселка Кунчева. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Споделих с артисти от екипа на „Исус Христос суперзвезда“, че има моменти в спектакъла, в които ти се иска да ги аплодираш, защото това, което правят на сцената наистина е фантастично и би искал да ги поздравиш за превъплъщението. Но сърце не ти дава да го направиш, за да не разрушиш тази сакралност в края на някои техни арии.

- Затова сме имали много разговори и с Косьо, и с артистите. Има много места, на които ние веднага натискаме и започва следващото действие, за да не се наруши сакралността. И Косьо (Константин Добройков), и Влади (Владимир Михайлов) ми казваха: „Разбери, че зрителите тук ще ръкопляскат.“ Но аз им отговарях, че ако ние сме си свършили добре работата няма да ръкопляскат. Това са известни арии, които се изпълняват по фантастичен начин от солистите, но ако ние правилно сме изразили това, което се случва, би трябвало да останеш вътре в историята и да не искаш да го разрушиш.

Исус изкачва своята Голгота. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- За втори път се обръщате към Исус и Юда. Преди време поставихте в Народния театър „Последното изкушение“ по Никос Казандзакис. Защо библейската тема ви вдъхновява?

- Според мен всеки човек се вълнува от тази тема, защото за мен тя е основното, върху което се крепи човечеството като духовност, като вяра, като същност извън т.нар. съществуване.

Защото какво е едно тяло без душа, какво е едно човечество без изкуство, без култура? То е завинаги загубено.

Не съм сигурна, че съм единственият творец, който се вълнува от тази тема. По-скоро би ли възможно човек да не се вълнува от това. И в „Мария от Буенос Айрес“ разглеждам тази тема - Мария като поредния Исус, който спасява тангото и го възражда.

Веселка Кунчева по време на репетиции на танго операта "Мария от Буенос Айрес". Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Човешките демони и злото ли са ви по-интересни като творец от доброто и честността?

- Демоните, бесовете са нещо, с което се борим. Знаем, че когато човек притежава нещо той не го оценява. Но когато се бори с нещо енергията му изцяло отива в тази битка. Освен това справедливостта, честността, искреността са толкова рядко срещани неща. Някак си битката с демоните е доста по-важна според мен.

С Мариета започнахме да си даваме сметка, че осъзнаваме краткостта на човешкия живот и че ако направим едни прости изчисления - на година може да правим по два, максимум три спектакъла. Като изчислим годините, то ние трябва да сме много отговорни със спектаклите, които правим. Защото това, което казваме трябва да е важно за нас, трябва да е важно за зрителите и не можем да преминаваме през живота просто така. Важно е да имаме какво да споделим, важно е какво ни вълнува, важно е какво казваме сега.

Снимка: Агнес Методиева

- Според вас вярно ли е, че колкото по-бурно е едно историческо време, толкова по-голямо вдъхновение намира творецът да създава изкуство?

- Няма как да не е вярно, защото всички тези неща събуждат инстинктите на твореца за справедливост, за честност, за красота, за искреност, за вяра, за всички неща, които са устои на изкуството.

- Как избирате текстовете, които поставяте на сцена?

- Първото нещо е темата силно да ме вълнува и да имам нужда да я споделя. Впоследствие идва изборът на текста, чрез който бихме могли да се изразим. Мариета е абсолютно неразделна част от самата мен. На места се губи границата кой е сценограф и кой е режисьор. И започва един доста интензивен, болезнено-щастлив процес.

Веселка Кунчева е автор на стиховете и режисьор на моноспектакъла на талантливата актриса Полина Христова "Полетът на къртицата". Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Помага ли ви опитът като куклен режисьор при работата с актьорите?

- Кукленият театър ми е дал много от гледна точка на фантазия, от гледна точка на това, че няма невъзможни неща.

Когато кажа на един актьор да лети примерно, той няма как да полети, освен ако театърът не ми даде възможността  да го обезпеча технически. Докато куклата просто я повдигаш леко и тя полита и прави каквото поискаш. Затова обучението в кукленото изкуство е доста по-богато от гледна точка на въображение. В никакъв случай не искам да ги съпоставям. Просто казвам, че това е по-различно. Драматичният театър е много по-дълбок в интерпретации на текстове, на разработки. Съвсем други са му акцентите. Докато основното в кукления театър е въображението. То за мен е голямо спасение.

Авторското куклено представление на актрисата Полина Христова, под режисурата на Веселка Кунчева, беше номинирано за награда "Аскеер 2022" за моноспектакъл. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Има ли куклата душа?

- Куклата има душа, даже понякога може да има много повече изразителност от актьора.

Първо знаем, че когато се създава една кукла, тя се създава, за да има едни възможности отвъд човешките, което е смисълът на това да ползваш кукла. Процесът при кукловода е много любопитен, защото при актьора в драматичния театър за него тялото и емоциите са неговата кукла, докато тук ти трябва да синтезираш през куклата това, което искаш да кажеш. То е по-интересно и по-сложно като процес и доста по-любопитно за мен лично като творец.

Снимка: Агнес Методиева

- Сънищата ли ви провокират да изследвате тънката граница между реалността и съня и както вие казвате онова междинно състояние, в което Духът се чувства свободен?

- За мен сънищата са изключително важно нещо не, защото трябва да ги вкарвам в спектаклите си, а по-скоро защото те са част от самия ни живот. Те са една много по-дълбока връзка с живота, със света.

Аз вярвам, че цялото човечество сме свързани по някакъв начин и тази информация, познание, усещане, които ни се дават чрез сънищата не е нещо фройдистко, а се отнася до много по-дълбоки неща. Така че внимателно се вслушвам и вглеждам в сънищата си, независимо дали те имат значение за спектакъла, който правя, макар че обикновено имат огромно значение.

Понякога са просто страхове. Страховете също сериозно контролират сънищата.

Концертът-спектакъл „Невидимо дете“ беше изключително преживяване за всички нас, споделя Веселка Кунчева. Снимка: Теодора Тодорова

- Какво преживяване бе за вас като режисьор концертът-спектакъл „Невидимо дете“, вдъхновен от песните на P.I.F.?

- „Невидимо дете“ беше изключително преживяване за всички нас. АКТ-УНИМА (Асоциацията на куклените театри УНИМА) ни покани да направим уъркшоп в Кукления театър в Стара Загора, за което съм много благодарна. С Мариета предложихме идеята за „Невидимо дете“, след като разговаряхме с P.I.F. и със съпругата на Димо – Люба. И те, и Влади Михайлов и Керана приеха идеята с отворени обятия. Този уъркшоп беше много мощно емоционално преживяване.

Димо е мой колега, той е куклен актьор. Ние бяхме в един випуск и се засякохме няколко години заедно.

За мен музиката на P.I.F. е изключителна, тя е много вътрешно, много сакрално преживяване. Тя е част от моя живот, от моите спомени, от моите преживявания. Тя е изключително куклена музика, тя е театрална музика, защото в нея има страшно много въображение. И наистина, когато слушаш музиката на P.I.F., в теб вървят истории, раждат се цели светове.

Група P.I.F. - китаристът Иван Велков, барабанистът Мартин Профиров и басистът Христо Михалков се включиха сърцато в емоционалния спектакъл, в който звучи тяхната музика. Снимка: Теодора Тодорова

Силно се надяваме да имаме възможността АКТ-УНИМА заедно с Кукления театър в Стара Загора да продължат този уъркшоп и да гостуваме в други градове и да имаме още срещи с публиката. Великолепно беше по-близкото ми запознанство с P.I.F. Това са изключително всеотдайни професионалисти. Всяка стиковка с тях по отношение на това, което се случва на сцената стана бързо. Нямаше никакви претенции от тяхна страна и думи като „Музиката ни е точно толкова такта и няма да мръднем от нея.“ Напротив, те бяха толкова отворени, толкова всеотдайни в случването, че за мен този концерт-спектакъл е едно от най-силните ми емоционални преживявания на театрална сцена.

Керана и Влади Михайлов приеха идеята да участват в "Невидимо дете" с отворени обятия, каза режисьорката на спектакъла. Снимка: Теодора Тодорова

- Възстановихте на сцената на Кукления театър в Пловдив спектакълът „Дама пика“? Какво символизира Дама пика?

- Тръгнах от самата история по Пушкин. Там ме вълнуваха бесовете в нас и докъде човек може да се изкриви - каква е крачката, която преминаваме от Бога към дявола. Докато репетирахме успяхме да вкараме бесовете във всеки персонаж по различен начин. Защото един се стреми към власт, друг към пари, трети към това да бъде по-популярен. Но бесовете и изкушенията са навсякъде. Това, което ни вълнуваше с целия екип, беше къде е границата. Толкова ли е малка? И настина понякога тя е толкова невидима. Да прекосиш и да преминеш на другата страна и да не можеш да се върнеш – това, което се случва с главния персонаж – че няма връщане назад.

Веселка Кунчева започва всеки свой спектакъл с уъркшоп с артистите и ги провокира да импровизират и да бъдат сътворци на спектакъла. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Кое за вас е най-важното във връзката режисьор-актьор? Предполагам, че не сте от режисьорите диктатори.

- За мен актьорът е сътворец. Не съм диктатор и не вярвам в диктаторството, защото актьорът е душата на самия спектакъл и ако има диктатура между тяло и душа, знаем какви са резултатите. Това е нещо ужасно.

Аз вярвам, че режисьорът, сценографът, хореографът, мапинга това е нещо като костите, кожата, разума, сърцето, но душата – това са актьорите. Винаги много внимавам с актьорите. За мен те са съавтори в един път към Итака. Спектакълът винаги е едно неизвестно пространство, към което се тръгва и ти не знаеш дали ще го откриеш. Истината е, че когато ние рано или късно приключим това пътешествие и си тръгнем, единствено актьорите остават да съхранят този спектакъл и да държат душата му жива. За мен актьорът е изключително важен и вярвам, че трябва да имаме много силна връзка с него – имам предвид и емоционална, и логическа, така че спектакълът наистина да стане негов.

Снимка: Агнес Методиева

- Разчитате ли на актьорските импровизации и как ги приемате в случай, че те се окажат по-подходящи за някои сцени в спектакъла от вашата първоначална режисьорска концепция?

- Абсолютно да. Всички спектакли, които започваме са с един мини уъркшоп, който е около седмица или десет дни, зависи от това, което работим. Актьорите работят по задачи, изцяло импровизация и много често вътрешните ни решения са повлияни от това, което раждат актьорите. И има много сцени в спектаклите ми, които са родени от актьорска импровизация. Разбира се след това започва изчистването, разширяването, но основата е актьорската импровизация.

Хорът и балетът на Държавна опера-Пловдив взимат активно участие в "Исус Христос суперзвезда". Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Наскоро по кината бе показан и вашият късометражен филм „Мона Лиза“. Къде откривате красотата и има ли я всеки един от нас?

- Направих филма го, благодарение на ковид. (усмихва се) Това е единственият плюс на пандемията. Идеята беше, че красотата, сакралното се крие в абсолютно всяка жена и във всеки мъж. И във всеки човек има частица чисто изкуство, което е божествено изкуство. Не говоря за човешко изкуство, а за божествено и ако ние отворим очите си можем да го видим навсякъде. Това е идеята на филма. Мария Станкова е сценарист на този филм. Заснехме го преди десет години. Така се случи, че в мига, в който го заснехме започнах много усилено да работя в театъра, проект след проект.

Хората от филма ми се подиграваха, че монтирам на година по минута, включително и надписите. (смее се) Ковид беше времето, в което успях да намеря време филмът да оживее и да тръгне по света. Слава Богу пътят му е много хубав, започна да обикаля по фестивали, гледа се. Ние кръстихме филма „Мона Лиза“ сирачето, защото от заетост никой от екипа не можеше да защити нашето детенце на фестивалите – нито продуцентите, нито творческият екип. То се справя прекрасно, бори си се, достига до зрителя, което настина е най-важното.

Милица Гладнишка като Мона Лиза в едноименния късометражен филм на Веселка Кунчева

- Къде се чувствате най-свободна?

- Най-свободна като творец се чувствам в поезията, защото там границите на логиката, на разума са доста лични и не е задължително това нещо да е абсолютно смляно и преведено на езика на публиката. Затова за мен поезията е най-личното преживяване и ми носи най-много свобода.

Все пак, когато правя спектакъл аз не мога изцяло да го подчиня на моите усещания. Той трябва да достигне до зрителя, защото иначе би било егоистично. Иначе остава само за мен и за хората, с които го работя. А зрителят, както казах, е част от това преживяване.

- Къде се намира вашият остров на свободата? Къде бягате, когато искате да останете сама?

- В тишината. Тишината за мен е много релаксиращо нещо. Тишина, книги, филми и мълчание.

По думите на Веселка Кунчева и Пилат, и Исус, и Юда правят своя тежък избор, за да може човечеството да бъде спасено и да му се даде шанс да продължи напред чисто. Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Вашият път към Бога преминава през църквата или през изкуството, книгите, музиката, писането на стихове?

- Връзката ми с Бога преминава изцяло през изкуството. Тя е доста лична, доста си говорим. Човек се обръща към Бог, когато е по-нещастен, знаем този човешки егоизъм: „Когато съм добре, не се сещам за теб, но когато имам нужда от помощ се почва: Помогни ми! Помогни ми!“

Известната поп певица Люси Дяковска е Мария в танго операта "Мария от Буенос Айрес", която ще се играе на 14 септември на Античния театър в Пловдив. Снимка: Алексанър Богдан Томпсън

- Но очевидно имате и връзка с дявола, който ви провокира творчески.

-  Да, явно. (усмихва се) Ще ви споделя, че и при създаването на спектакъла „Мария от Буенос Айрес“ имаше интересни знаци. Те се появиха, когато все още не можех да разбера някои неща.

Режисьорското решение не е непроменливо, от него се стартира и се започва да се плува, да се търси, да се отваря, да се разширява, да се връща назад или да се прави крачка встрани. Това е една посока, която казва: „Тръгваме“, но крайният резултат не се знае.

И при „Мария от Буенос Айрес“ бях в търсене, когато много се чудех защо се случва това с нея и как тя помага на света и какво променя чрез тази саможертва. Тогава сънувах един много болезнен сън, в който едно дърво започваше да расте от диафрагмата ми, да пробива дробовете и сърцето ми и накрая проби цялото ми тяло. И в мига, в която усещах, че не мога повече да дишам, че ще умра от болка, изведнъж цялото това нещо се пръсна и в тези потоци, които то изгради, в тези артерии започна да тече бяла светлина. И изведнъж всичко в тялото ми се пречисти, изведнъж всичко в тялото ми стана чисто ново и тогава разбрах, че става въпрос за това да отдадеш душата си, тялото си, всичко от себе си, да се жертваш, за да се прочисти светът.

Снимка: Александър Богдан Томпсън

- Върху какъв проект работите в момента?

- Следващият ни проект е „Дон Кихот“, който ще поставя в Младежкия театър в София. Стартираме края на септември и се очаква в началото на декември да е премиерата. Разбира се ползваме произведението на Сервантес за основа, но искаме отново да кажем какво мислим за света, в който живеем чрез тази книга.