Режисьорът Яна Лекарска пред Lupa.bg: Иска ми се „Защото обичам лошото време“ да стопли душата на зрителите

Мечтаех Неда Спасова и Владо Михайлов да играят в главните роли, а срещата с Боряна Пунчева ме провокира да променя един от образите специално за нея

Култура
15:00 - 29 Февруари 2024
9524
Режисьорът Яна Лекарска пред Lupa.bg: Иска ми се „Защото обичам лошото време“ да стопли душата на зрителите

Дебютният пълнометражен игрален филм на режисьора Яна Лекарска „Защото обичам лошото време“ тръгва по кината в цялата страна от 5 април. В главните роли са обичаните от зрителите Неда Спасова и Владимир Михайлов. Участват и други прекрасни актьори като Боряна Пунчева, Елени Декидис, Иван Бърнев и Веселин Ранков. 

Съдбата или пък не, събира след 20 години героите на Неда Спасова (Ирина) и Владимир Михайлов (Борис) в крайморското градче, в което са прекарвали ваканциите си като деца. Сега обаче не е слънчево и горещо лято, а дъждовна и ветровита пролет. Прогнозите на синоптиците са за бури. Ще намерят ли Ирина и Борис сили да примирят миналото и настоящето си, за да променят бъдещето си? Ще заобичат ли лошото време и ще ги сближи ли то? И ще пламне ли между Ирина и Борис искрата на любовта?

Сценарист и режисьор на филма е Яна Лекарска, която завършва кинорежисура в Нов български университет, а след това – и в университета „Чунг-анг“ в Сеул, Южна Корея. "Защото обичам лошото време" е първият ѝ проект от такъв мащаб в България, а корейското влияние се усеща във визията на всеки кадър. Участник е в „Берлинале талънтс – 2020“, „Сараево талънтс – 2018“, „Токио талънтс – 2017“, „Филм+ 2019“ и др. Режисьор е на филмите "Пробуждане", "Като захарен памук", "Намнам букньо",  "Ефектът на доминото", "Ноември ще бъде май", "Тук и сега".

„Защото обичам лошото време“ е заснет с подкрепата на Националния филмов център и ще се състезава в Международния конкурс на 28-ия София Филм Фест, който стартира в средата на март. Екипът ще представи филма и на специални прожекции в страната.

Какво провокира и вдъхновява талантливата режисьорка Яна Лекарска да напише сценария за "Защото обичам лошото време" и какви изненади крие лошото време във филма? Защо тя държи да снимат на българското Черноморие и защо във филма звучи българска музика? По какъв начин съдбата я среща с актьорите от филма и защо пише роли специално за някои от тях? Как времето предизвика екипа по време на снимките през май и юни м.г.? И защо лошото време всъщност не е толкова лошо нещо? Яна Лекарска разкри пред Lupa.bg интересни детайли около създаването на "Защото обичам лошото време" и за влиянието на Южна Корея върху нейното възприятие за света и за киното.

Неда Спасова, Яна Лекарска, Боряна Пунчева и Владимир Михайлов по време на снимките на "Защото обичам лошото време"

- Яна, какво те провокира да напишеш сценария за „Защото обичам лошото време?“

- „Защото обичам лошото време” е продължение и надграждане на предишните ми късометражни филми. Още от най-първия - „Пробуждане”, който снимах, докато учех в майсторския клас на проф. Георги Дюлгеров в Нов български университет, се опитвам да се занимавам с теми, които са близки на всеки човек – за изборите, които правим в живота, от какво се влияем, когато правим избор, за това дали имаме възможност да променим нещо, дали пътят ни е предначертан. Във филмите ми тези теми са съпътствани и с доза хумор. Затова първият ми пълнометражен игрален филм дойде някак си естествено и продължих да се занимавам с тези въпроси.

Забелязала съм, че когато сядаме с приятели да си говорим, в един момент винаги стигаме до тези теми и все някой казва: „Аз съм на толкова години, не съм направил това или онова.“

Всеки носи в себе си нещо, което му тежи – един ще каже, че не се е оженил, друг ще каже, че няма деца, трети - че не работи това, което иска, четвърти - че не живее там, където иска. И така изниква въпросът: „Не е ли късно да направиш това, което искаш или за което мечтаеш?” Не, не е късно! Винаги можеш да промениш нещо и да направиш някаква крачка.

Второ, какво означава късно? Кой задава тези рамки? Аман от хора, които ни казват какво да правим. Не бива да взимаме решения само, защото хората са казали така. Всяко нещо, което е по-различно, го забелязваме и е много трудно да си по-различен. Веднага изпъкваш. А реално, като се замислим, ние наистина сме различни – една съдба с друга не е еднаква.  

Режисьорката заедно с оператора на "Защото обичам лошото време" Младен Минев

- Кога написа сценария и какви теми те вълнуваха, докато създаваше историята и изграждаше характера на героите във филма?

- Разработих първоначално сценария за пълнометражен филм през 2018 г. и кандидатствахме в Националния филмов център за развитие на идея. Спечелихме от първия път и благодарение на тази подкрепа имахме един трамплин, който да ни даде увереност, че този проект не вълнува само мен, продуцента ни Калин Калинов и хората, с които сме споделяли идеята, но и по-широк кръг от хора. Тогава вече започнах да разработвам сценария по-подробно като отделни сюжетни линии. Имаше много неща, които се промениха.

Когато се запознах с Боряна Пунчева, тя ми направи толкова силно впечатление, че поисках Боряна да играе в моя филм. Затова промених някои неща в образа на героинята госпожица Теменуга, така че да паснат на таланта на самата Боряна Пунчева.

Този образ беше заложен в сценария, но така, както беше написан до този момент, не ме удовлетворяваше. И когато се запознах с Боряна, той изкристализира какъв трябва да бъде и какво тя ще успее по най-добър начин да пресъздаде. За мен никой друг не би могъл да изиграе тази роля по начина, по който Боряна го направи.

Неда, Яна и Владо заобичаха лошото време 

- С какво те впечатлиха Неда Спасова и Владимир Михайлов и какво по-специално видя в тях като актьори, така че да ги поканиш за главните роли на Ирина и Борис?

- За ролите на Ирина и Борис нямаше кастинг. Много вярвам на усещането си. За мен Неда и Владо бяха точните хора. Преди това ги бях гледала, бях слушала и техни интервюта, слушала съм и музиката на Владо и някак си постепенно в съзнанието ми изкристализира, че това са те. И в един момент просто им дадох сценария и ги поканих.

- Лесно ли ги убеди да участват?

- Нямаше нужда от убеждаване. На Владо му дадох сценария, след като приключиха снимките на друг български игрален филм - притча, в който аз бях част от продуцентската група - „Оста на живота” на режисьора Атанас Христосков. През цялото време на снимачния процес аз трябваше да си мълча, защото не беше редно да казвам на Владо, че съм го избрала, докато снима друг филм. След като свършиха снимките и приключихме ангажиментите към „Оста на живота”, аз отидох при Владо и му казах: „Владе, искам да ти дам да прочетеш един сценарий”. Той го прочете, обади ми се и попита: „Ти откъде знаеш, че аз говоря френски и откъде знаеш, че аз мога да рисувам?”

В сценария има няколко съвпадения с биографията на Владо. Това обаче не е било нарочно и аз наистина не знаех, че той говори френски и че е рисувал. Не знаех и че родителите му са зъболекари, а родителите на неговия герой Борис също са зъболекари. И си помислих, че така е трябвало да се случи. Беше готино. Парчетата от пъзела просто се подредиха. Аз се опитвам да оставям нещата да се случват.

Владо ме попита коя актриса ще играе Ирина, аз му казах, че искам да е Неда Спасова и го помолих да ми даде неин телефон. Той много се зарадва, че съм се спряла на нея и каза: „Да, супер.” Най-хубавото беше, че и двамата попитаха дали съм сигурна, че искам именно те да играят и дори предложиха: „Дай да направим проби.”

Но аз бях абсолютно сигурна в Неда и във Владо и им казах: „Вярвам, че сте вие.” В нито един момент не съм съжалявала за избора си. И съм им много благодарна за всичко.

Яна заедно с Елени Декидис, която влиза в ролята на симпатичната бременна магазинерка Мария

- Как се спря на Елени Декидис, на Иван Бърнев и на Веселин Ранков – и тях ли предварително видя в образите на твоите герои?

- С Елени се познаваме още от 2018 г., когато се върнах от Корея. При Елени още от самото началото тръгна да се пише ролята като за нея. Освен че сме приятелки, аз много исках да работим заедно. Тя има уникално излъчване и присъствие пред камерата. Щастлива съм, че всеки от екипа е точно на мястото си. Когато разработвах образа на Разказвача си представях Иван Бърнев. Аз съм почитател на Иван Бърнев и на съпругата му Маргита Гошева още от гимназията. Обожавах да ходя да ги гледам, докато играеха в НАТФИЗ.

Първият ми късометражен филм от Корея “Като захарен памук” беше селектиран за конкурсната програма за български късометражен филм  на София филм фест. С Маргита се запознахме на закриването на фестивала. Тя дойде при мен и ме попита дали аз съм Яна Лекарска и след това извика Иван Бърнев и двамата споделиха, че са почитатели на моя късометражен филм. Но аз им казах: “Не, не, аз съм ваш почитател.” Обожавам ги и двамата, те са страхотни хора и страхотни професионалисти и мечтая да имам възможност да работя в един момент и с Маргита. Благодарна съм и на Веселин Ранков, че прие ролята на бохема Димо. Веселин съчетава и излъчва хем топлина, хем стабилност. Той успява да предаде и мекотата, и твърдостта на образа.

- Къде край морето снимахте филма? Май доста валя, докато снимахте през късната пролет миналата година.

- Времето беше с нас. Когато трябваше да вали – валеше, когато не трябваше – не валеше.

Времето беше с нас, споделя с усмивка режисьорът и сценарист на "Защото обичам лошото време" Яна Лекарска

- Тоест и в буквален, и в преносен смисъл обичате лошото време, иначе ако не валеше трябваше да използвате водоноска.

- Имаме някои сцени, в които сме използвали специална дъждовална система. Макар да снимахме сцени с дъжд, понякога за нас беше по-добре да не вали, за да можем да контролираме нещата и тогава използвахме дъждовалната система. Но иначе, да, валя ни доста дъжд.

Аз много обичам българското Черноморие и много ми се искаше да покажем неговата красота. Местата около Варвара, Ахтопол, Синеморец, на плажа “Перла” край Приморско са свързани до голяма степен с обучението ми в Нов български университет. Там ходехме на практика и затова познавам част от района.

Екипът на филма снима край Синеморец

- Тези места са и много символни за българското кино. Там в миналото са снимани много стойностни български филми.

- Да, и ние неслучайно също снимахме там. В “Защото обичам лошото време” има леки препратки към български филми от миналото. Ние за да сме това, което сме, стъпваме на това, което са направили творците преди нас. И е хубаво да има някаква приемственост. Например, сцената със свещите в “Защото обичам лошото време” е вдъхновена от прекрасния филм “Отклонение”.

Владимир Михайлов и Неда Спасова влизат в образите на Борис и Ирина - приятели, които не са се срещали от 20 години, а сега случайно се озовават по едно и също време в малко крайморско градче, където са прекарвали летата си заедно като деца. Ще пламне ли искрата на любовта между тях?

- Във вашия филм има и симпатична закачка с “Дами канят”, в който участва и Боряна Пунчева.

- Да, това е търсено. Ясно е, че чуждестранната публика няма да усети тези детайли, но “Защото обичам лошото време” е правен за българската публика. За нас, за целия екип е изключително важно хората да влязат в киното и да им е хубаво и да им се стопли душата. И да си кажат, че в този живот има и хубави неща.

- Във филма всъщност има много слънце и оптимизъм и много позитивни послания.

- Това е идеята ми във всички филми досега. Идеята за това, че животът е такъв, какъвто е. Да, има много тежки моменти, всеки от нас е преминал или преминава през тях. Въпросът е по някакъв начин да се опитаме да видим хубавото, да погледнем напред и нещо да ни зареди по някакъв начин. Заради това ми се искаше да разкажа такава история. Определено не заявявам: “Животът е само прекрасен” и не гледам на него през розови очила. Знам, че има хора с много тежка съдба и всички знаем какво се случва в момента по света, но това е филм за всеки от нас. Това е филм, в който ми се иска да си кажем, че от всяко нещо можеш да видиш и хубавото.

Всичко, което се случва в живота по някакъв начин ти носи нещо и въпросът е да използваш това нещо градивно. Затова и филмът носи името “Защото обичам лошото време”. Осъзнах закачката с криминалния роман на Богомил Райнов, едва след като се бях спряла на това заглавие. Да, окей, вали, студено е, киша е, но това е положението, а после изгрява слънце. Но пък за някои хора с определени професии слънцето и хубавото време не им изнася. Както във всичко хубаво някой може да намери нещо лошо, така и обратното. Това е и идеята на филма и заглавието – да се опитаме да потърсим светлинката, хубавото, романтичното в живота.

- Морето също е много силен символ - действа пречистващо и зареждащо.

- Морето за мен като метафора е много силно с това, че водата е в едно постоянно движение и в постоянно неспокойство, точно както и е животът ни. Времето тече, ти не може да го спреш и няма секунда със секунда, която да е еднаква. Така че да се наслаждаваш на всичко, което те заобикаля.

- Както е казал Хераклит: „Всичко тече, всичко се променя“ и „Човек никога не стъпва два пъти в една и съща река, защото реката вече не е същата и човекът вече не е същият.“

- Точно това е и нашата идея. Затова нека да се радваме на живота и да се движим напред. С приятели често си говорим колко е трудно да се движиш напред. Влезеш ли в едно русло е много трудно да се покатериш през ръба му. Изисква се наистина много сила. Това е другата тема в нашия филм – да успееш да преодолееш собствената си вътрешна съпротива от промяната. Знаем колко плашеща е промяната. Хората казват „По-добре познатото зло“, което обаче е ужасно и е грешно като мислене. Само защото промяната ни плаши. Но нека се замислим, че зад ъгъла може да ни чака нещо хубаво.

Трябва да съберем сили, ако искаме нещо, да успеем да преодолеем и собствената си съпротива срещу промяната и тази на обществото.

Защото натискът е много силен и непрекъснато се влияем от това какво ще кажат хората. Много лесно съдим и много лесно приемаме мнение, без да сме се осведомили достатъчно. Това е едно от нещата, които много ме притесняват – че прочитаме едно заглавие някъде и си правим изводи и имаме мнение.

Като човек, който е снимал филми, знам колко е различно това, което е пред камерата и това, което заобикаля камерата. А хората не виждат това, което е направено зад камерата, за да изглеждат нещата пред камерата по този начин. Да не говорим пък, че после те се променят и при монтажа. Затова винаги давам пример с „Ефекта на Кулешов“ (Лев Кулешов – съветски режисьор, актьор, теоретик на киното, б.а.). Това е внушението – един и същи човек с едно и също лице - в мига, в който пред него поставяш различни неща, ти си мислиш, че той изразява различни емоции. Така че трябва да сме малко по-критични и по-любознателни, когато заемаме някаква позиция.

- Във филма главните герои Ирина и Борис се връщат към детството. Ти с какво асоциираш детството си?

- Имам прекрасни спомени от това как играехме в квартала, карахме колелета, строяхме си къщички в двора. Бяхме една тайфа хлапета и по цял ден играехме навън. През лятната ваканция между 2 и 4 часа следобед трябваше да пазим тишина и всъщност тогава трябваше да учим. Баба ми, Бог да я прости, ме караше или да преписвам текстове от един сборник с диктовки или пък да решавам задачи по математика. Но все пак ваканциите бяха чудни. Обичах да ходя и на морето – и на Южното, и на Северното Черноморие и да играя с много деца.

- В „Защото обичам лошото време” звучи прекрасна българска рок и поп музика – „Любовта, без която не можем“ на „Тангра“, „Моя любов“ на Богдана Карадочева, „В някой час“ на Маргарита Хранова, “Един миг от рая“ на Веселин Маринов, както и песента на Владо Михайлов и група REWIND! „Луд по теб“. Ти ли подбра музикалния фон и защо се спря именно на тези песни?

- След като гледа мой късометражен филм, Борис Карадимчев ми каза, че иска да напише музиката за първия ми пълнометражен проект. За съжаление, той си отиде от този свят, но благодарение на дъщеря му Боряна Карадимчева музиката му звучи в нашия филм. В подбора на песните ми помогна и Владо Трифонов, Бог да го прости. Той ми даде съвети и списък с песни, написани от Борис Карадимчев, за да подбера. Седях и слушах песните и тези, които са избрани в момента, те са част от повествованието. „Любовта, без която не можем“ беше песента, която със сигурност исках да звучи във филма. За мен албумът на „Тангра“ „Нашият град“ е първият български албум, който имам съзнателен спомен, че съм слушала. Вкъщи имахме тази плоча, тя стигна до мен и споменът ми е как аз седя и уча песните.

Много харесвам въпросите, които задава Александър Петров с текста, който е написал за песента. Интересно е всеки да се замисли над думите. А и текстът е в унисон с това, което се опитваме да кажем – че всеки е различен, пътят на всеки е различен, и както пита в началото на филма Иван Бърнев – „Дали любовта, без която не можем, е една и съща за всички или всеки от нас има своя?“

На финала на „Защото обичам лошото време“ звучи българският вариант на песента на Владо Михайлов и REWIND! „Луд по теб“. В английската версия на филма песента на Владо ще звучи на английски, а там пък българските песни ще са със субтитри. Това е по идея на Владо, за да може чуждестранният зрител да усети текста. Иначе в кината в България ще звучи само българска музика. 

- Яна, учила си режисура в Южна Корея. Доколко според теб отношенията и традициите в корейското общество промениха твоето възприятие за света?

- Моята връзка с Корея е много особена и необяснима. Още първия път, когато отидох там като турист и не знаех корейски, едно от първите неща, които научих беше, че в Корея корейците гледат корейско кино. И корейското кино побеждава в бокс офиса холивудски блокбастери. И аз си казах: „Искам и при нас да е така.“ Тогава завършвах в Нов български университет и получих възможност да кандидатствам за стипендия и да продължа да уча в Южна Корея. Тя ме зарежда по един особен начин като място, като хора и култура. Много харесвам корейското кино – от техните мейнстрийм филми до фестивалното независимо кино. Имат страшно стойностни сериали.

Шапка свалям на южнокорейците, че от 90-те години досега успяха да превърнат тяхната култура в световен фактор. Наясно съм, че това са неща, които са обусловени от икономическото положение там и от това как е структуриран бизнесът. Демографски те са много повече от нас. Но има някои неща, които можем да вземем за пример и да се опитаме да ги приложим. Докато бях в Южна Корея, имах късмета да се срещна с чудесни хора, които ми помагаха във всяка крачка, която съм правила и да заснема късометражните филми, които направих там. Беше страхотна школа.

Аз вече знаех корейски на някакво ниво, макар че в момента съм далеч от мисълта да кажа, че владея отлично езика. Докато бях там, ходех на всеки възможен фестивал и гледах по цял ден корейско кино. Бях наясно каква е корейската актьорска игра – всеки език и всяка нация си има своите специфики. И да разбереш мелодиката на гласа дали звучи фалшиво, или не.

Да снимам пълнометражен филм в Корея сигурно ще е страхотно предизвикателство, но с удоволствие бих го направила. В днешно време, когато светът е толкова достъпен, за мен най-важното е да сме отворени към другите, към различните и да се опитваме да се опознаваме. Ако има нещо, на което ме научи престоят в Южна Корея е, че имаме различия по отношение на култура, традиции, възпитание, но основният стремеж на човека да бъде щастлив и да сбъдва мечтите си е валиден за всички. В крайна сметка всички сме хора.

Неда Спасова в кадър от филма на брега на морето

- Смяташ ли, че азиатската култура ти е повлияла при създаването на „Защото обичам лошото време”? Във филма ми направиха впечатление дългите кадри с особена дълбочина, които вероятно са повлияни от корейското кино.

- За тази визия сме работили специално с оператора Младен Минев и с осветителя ни Никола Лиловски. Искахме да покажем и красивата ни родина и когато филмът се прожектира навън, чужденците да видят тази красота.

- Сега, когато предстои премиерата на филма, предполагам, че много се вълнуваш - както ти, така и целият екип. С какви емоции е свързан за теб първият ти пълнометражен игрален филм?

- Щастлива съм, че ние сме един екип – хората пред и зад камерата. „Защото обичам лошото време“ е нашият филм. Затова накрая на филма сложихме посвещение: „На любимите ни хора.“ Защото то е за всички нас – всеки от нас е загубил хора, които са му близки, и в същото време любимите ни хора също са част от тези, с които трябва да се „преборим“, за да променим нещо. С много любов.

Целият екип нямаме търпение да се срещнем с публиката – и Владо, и Неда, и Елени, и Боряна, и аз. Защото всички обичаме лошото време. Надявам се хората да изпитат същата обнадежденост, когато гледат филма ни и която ние имахме, докато го правихме. Да имат същото хубаво чувство, което и ние имахме, докато го създавахме. Да не се страхуват от промяната. И да обичат и лошото време.

Снимки: Личен архив


Ето и специалните прожекции на филма през март,
на които зрителите може да се срещнат с екипа: