РИА Новости: „Бунтът на паразитите: Бившите соцстрани са готови да разрушат ЕС“

Днес лидерите на държавите от Европейския съюз ще се съберат на извънредна среща на върха за обсъждане на бюджета за следващите седем години. Заради Брекзит ЕС е заплашен от остра финансова криза. Водещите държави предлагат да се оптимизират разходите, а бедните настояват основните донори да увеличат вноските си в общи бюджет. 

Как могат да завършат тези дискусии – в материала на РИА Новости, представен от Агенция “Фокус” без редакторска намеса.

Пари нема – дръжте се

Дискусиите за бюджета на Европейския съюз винаги са ожесточени, тъй като става въпрос за това колко ще трябва да се сложи от собствения джоб в общ котел и по-важното кой ще получи тези пари и колко.

Но тази година, според председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, преговорите обещават да бъдат „най-трудните в цялата история на Европейския съюз“, защото възникна нов проблем: Великобритания напусна ЕС и следователно вече не плаща никакви такси.

Получената финансова дупка се оценява на 80 милиарда евро за седем години. И трябва да се реши как се компенсират загубите.

Необходимостта от затягане на коланите рязко изостри противоречията между страните донори, за чиято сметка основно се формира бюджетът на ЕС, и „бедните роднини“, чиято икономика е критично зависима от финансовата помощ на Брюксел.

Донорите настояват за намаляване на разходите и за преразглеждане на финансовите приоритети. Така наречената „спестелива петица“ - Австрия, Германия, Холандия, Швеция и Дания - изискват ограничаване на вноските до един процент от брутния национален доход (БНД) (сега 1.067%). Австрийският канцлер Себастиан Курц, холандският премиер Марк Руте, датският премиер Мете Фредериксен и шведският премиер Стефан Льовен представиха своите аргументи в съвместна статия, публикувана от Financial Times. „Сега просто трябва да осъзнаем лимита на нашите възможности“, пишат те. „Бюджетните вноски трябва да останат стабилни на ниво един процент от брутния национален доход“.

Авторите на статията посочват, че разходите на донорите непрекъснато растат. „Финансовата тежест в Европейския съюз все повече се поема от по-малък брой държави,“ подчертават те. „Всъщност нашите четири страни плюс Германия осигуряват 75% от плащанията в бюджета на ЕС“.

Освен това водещите държави настояват за преразглеждане на приоритетите в бюджетната политика на Европейския съюз. „Наложително е много по-голям дял от бюджета да се съсредоточи върху днешните предизвикателства - насърчаване на иновативна и конкурентна икономика, борба с изменението на климата, миграция и сигурност“, заявиха лидерите на Австрия, Дания, Швеция и Холандия.

За решаването на новите проблеми те предлагат намаляване на разходите на ЕС за „кохезионната политика“, тоест за финансиране на икономическото развитие на най-изостаналите страни на общността и програмата за подкрепа на селскостопанските производители.

Ограби заграбеното

На „спестовната петица“ се противопоставя блок от бедните държави от ЕС, наричайки себе си „приятели на кохезията“. Това са всички бивши социалистически страни, както и Испания, Гърция, Португалия, Кипър и Малта.

На първи февруари „приятелите на кохезията“ на среща в Португалия се договориха да се противопоставят на предложенията на „спестовната петорка“. „Тези инициативи лишават страните ни от възможността за устойчиво икономическо развитие“, се казва в тяхната декларация. „Финансирането на кохезионните политики за 2021-2027 трябва да бъдат на нивото на бюджета за 2014-2020 в реално изражение. Нито една държава не трябва да се сблъсква с резки съкращения на помощта в рамките на кохезионния бюджет“.

Що се отнася до новите проблеми, според „приятелите на кохезията“ те не трябва да се решават чрез намаляване на съществуващите програми, а чрез увеличаване на националните вноски в бюджета на ЕС с почти една трета - до 1,3% от БНД.

Реакцията последва незабавно: Себастиан Курц заплаши, че ще наложи вето, като подчерта, че е „неприемливо“ страната му да дава повече от един процент от БНД в бюджета на ЕС.

Миналата седмица председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предложи компромисен вариант - увеличаване на националните вноски до 1,1% от БНД. Предлага се събирането на липсващите средства чрез нови данъци - върху пластмасата, цифровите монополи, емисиите на парникови газове и др.

Мишел предупреди: намаляване на програмите за подпомагане на сближаването и селскостопанските дейности е неизбежно. Той препоръчва да се намали кохезионният фонд с 12% и финансирането на Европейския фонд за земеделие - с 14%.

Европейският парламент, който трябва да одобри бюджета, вече отхвърли всичко това. Мнозинство в него са бедните страни. „Европейският парламент няма да се съгласи с бюджет, който ще намали ключовите програми. Това може да доведе Европа да изостава от страни като Китай и САЩ“, заяви председателят Давид Сасоли. „Това е много далеч от необходимото“. Той уточни, че парламентаристите ще се съгласят само с увеличение на националните вноски до 1,3 процента от БВП. „Нуждаем се от амбициозна бюджетна програма на ЕС“, добави той.

Екзистенциална криза

В днешните дискусии за бюджета всъщност става дума не дори за пари, а за смисъла и целите на Европейския съюз.

За стара Европа основното е благополучието на нейните граждани. „Отговорен подход в тази ситуация е да се даде приоритет на интересите на данъкоплатците“, подчертават лидерите на Австрия, Дания, Швеция и Холандия.

Бившите социалистически страни се опитват да наложат на обединена Европа нещо друго – сдържане на Русия. И постоянно искат пари за различни проекти, които нямат икономически смисъл, но демонстрират своята независимост от Москва, като Балтийската железница или изграждането на терминали за втечнен природен газ.

За такива приключения „приятелите на кохезията“ нямат нищо против, при условие че Брюксел плаща разходите. Търпението на страните донори обаче вече е на границата.

Европейската комисия трябва да одобри новия бюджет единодушно, което, предвид твърдата позиция на противниците, все още е нереалистично. И дори ако „спестовната петица“ и „приятелите на скохезията“ намерят някакъв компромис, той трябва да мине през Европейския парламент. А там не искат да чуят за някакви отстъпки.

Така че, най-вероятно, Европейският съюз ще влезе в новия бюджетен цикъл без съгласуван финансов закон. Това означава, че страните донори ще поддържат вноски на нива, които те считат за справедливи.

А за „приятелите на кохезията“ е предвидена ролята на бедните, борещи се помежду си за монета, хвърлена от богатия господар. Какво ще остане от духа на сътрудничество и европейските идеали след това е трудно да се каже.