Росен Петров: Защо не си рекламираме историята?

Знае ли светът за историята на земите ни? Този въпрос задава бивият политик и тв водещ Росен Петров и зове да обърнем повече внимание на популяризирането на родното културно наследство.

През 2009 г. един журналист дава златен шанс на България, от който тя не се възползва и до ден днешен. Името му е Джон Нобъл Уилфорд. Той публикува голяма статия в „Ню Йорк Таймс”, озаглавена „Изгубена европейска култура, изтръгната от неизвестността”. В нея описва археологическите открития от праисторията на Балканите и по течението на Дунав, акцентирайки основно на България и Румъния.

Уилфорд пише: „Преди да изгрее славата на Гърция и Рим, дори преди появата на първите градове в Месопотамия, или храмовете край река Нил, в Долнодунавската равнина и в подножието на Балкана са живели хора, които са изпреварили времето си по отношение на изкуство, технологии и търговия”. По-точно и ясно не може да се напише.

Едно уточнение. Джон Уилфорд е буквално „иконата” на научната журналистика в Америка, носител на наградата „Пулицър”, станал световноизвестен още със своите репортажи за кацането на „Аполо” на Луната. Да го обясня така: когато ние кажем, че златното съкровище от Варна е най-старото обработено злато в света, звучи по един начин, когато го напише Уилфорд, става съвсем друго.

Друга личност, направила много за популяризирането на земите ни като център на цивилизация, е немският културолог и езиковед проф. Харалд Харман, автор на книги като „Загадката на Дунавската цивилизация. Откриването на най-старата високоразвита култура в Европа” и „Кой цивилизова древните гърци”. Опирайки се на работи на учени като Гордън Чайлд и Мария Гимбутас, той въвежда термина „Дунавска цивилизация” и твърди, че тя е родила „най-древната писменост” в света (става дума за артефакти като плочката от Градешница и др.) и че е „цивилизовала древните елини”.

До тук добре. Ето уж два примера, че светът е понаучил нещичко. Само че те са спорадични и отдавна са потънали в безбрежното море от информация. Какво е направила държавата ни с тези публикации? Отговорът е нищо. Още говорим за „дунавската цивилизация” под сурдинка. Сякаш ни е неудобно да кажем, че по днешните ни земи вероятно е имало древна цивилизация, по-стара от Шумер и Акад, Елада и Рим.

И нещо друго. Излиза, че един немски културолог прави повече за популяризирането на културно-историческото наследство по земите ни от цялото министерство на културата. Питал съм някои академични фактори: „А защо не дадете един „доктор хонорис кауза” на този Харалд Харман? Или пък държавата, ако не орден, поне една значка да му връчи?”. И отговорът беше: „Ами, хубаво пише той, но книгите му са академично дискусионни, пък и той ги пише, за да се продават. Ние има далеч по-големи и сериозни учени”.

Същата е и историята с американския журналист Уилфорд. Значи, мега звезда на научната журналистика пише за наследството по земите ни в най-авторитетния американски вестник (особено навремето), а поканихте ли го тук? Едно благодаря поне пратихте ли? Човекът е на 91 години (надявам се да е жив и здрав), може пък да се трогне дори от една старовремска грамота.

На въпроса защо не „обгрижваме” такива хора, както се правеше преди 1989 г., се отговаря така: „Нямаме пари и хора за мурафетите на Людмила Живкова. Времената са други”. Така стоят нещата. Понеже за „старите мурафети” няма пари и хора, а за „новите мурафети” няма знания и умения, последният български обект е вкаран в ЮНЕСКО като световно наследство през далечната 1988 г., а светът, вместо да знае все повече за историята на земите ни, знае все по-малко.