Съдът окончателно: Няма виновни за ада в завод "Миджур", погубил 15 души

Няма виновни за смъртта на 15 души във военния завод "Миджур" през 2014 г. Състав на Върховния касационен съд (ВКС) остави в сила решението на Софийския апелативен съд (САС). То е окончателно.

При аварията в завода край Горни Лом загинаха 13 мъже и две жени. Подсъдими бяха собственикът на завода за утилизация Валери Митков чийто син също е сред загиналите, както и Ивелина Бахчеванова, бивш служител на Министерството на икономиката, Божидар Василев - бивш служител на отдел "Контрол на общоопасните средства" в МВР и Палма Иванова- бивша служителка в „Миджур” с ангажимент към безопасните условия на труд.

Делото във ВКС беше образувано по протест и по жалба от частен обвинител срещу решението на САС, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд – Видин. С нея всички подсъдими за взрива през 2014 г. при утилизация на противопехотни мини в завод „Миджур“ (собственост на „Видекс“ АД), причинил смъртта на 15 души, са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите им обвинения.

Върховните съдии не приемат доводите за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектиращи върху правата на прокурора, с отказа за уважаване на негови искания за назначаване на две допълнителни експертизи, както и неоснователно игнориране на заключението на седморна взриво-техническа експертиза.

В мотивите пише: „Не всяко отклоняване на искане за събиране на доказателства от страна в процеса априори води до ограничаване на нейните права, а само това, което препятства установяването на  факти от предмета на доказване. 

Всъщност прокурорът е депозирал искане за назначаване на една, а не както се твърди в протеста – две експертизи. Тя е отхвърлена от съда поради достатъчна попълненост на доказателствата  по делото с информация и даване на отговори в изготвени вече експертни заключения в рамките на обективните установености по делото.

"Неудовлетворяеми са и претенциите на протестиращия прокурор, представляващи по своята същност декларации, за неоснователно игнориране от страна на въззивния съд на част от заключението на комплексната взриво-техническа експертиза поради несъгласие със заключението за констатирани редица пропуски в част „Технологична“ на инвестиционния проект на строежа на завод „Миджур“", се посочва в мотивите.

Според върховните съдии САС правилно е възприел, че афишираните от експертите пропуски в тази част на проекта, не се основават на ясни критерии, обективни данни по делото или на нормативни изисквания, а представляват тяхна професионална позиция, която не би могла да обвърже съда и то в ситуация, в която не се базира или не съответства на доказателства по делото.

"Както правилно е отбелязал апелативният съд, в обвинителния акт прокурорът не излага факти относно причината за възникване на взрива и съответно дали той произхожда от нечие действие или бездействие, за да бъде възможно изследване на въпроса налице ли е причинна връзка между дейността на подсъдимите Иванова и Митков и резултата. Такава причина не би могла да бъде и описана, тъй като никой от експертите по делото не дава и не би могъл да даде отговор на този въпрос въпреки детайлното изследване от тях на всички възможни обективно установими обстоятелства по делото", посочват съдиите.

„Факт е, че всички присъстващи по време на експлозията на 01.10.2014 г. лица са загинали, а поради мощността на детонацията не са налице и останали предметни свидетелства след нея. Тези разсъждения идват да покажат както обективния подход на съда при третиране на този доказателствен способ, така и правилността на отказа му да назначи допълнителни задачи към експертите, тъй като всички търсени от прокурора отговори биха били единствено в сферата на хипотезите, на каквито не може да почива един съдебен акт“, категоричен е тричленният състав на ВКС.

В мотивите се казва още, че в атакуваното решение неколкократно съдът е упрекнал прокуратурата за действията u по структуриране на обвинението и при описание на деятелността на всеки от подсъдимите в обвинителния акт, но изрично е посочил, че оправдателният характер на присъдата санира тези действия и не води до връщане на делото за ново разглеждане на съда, а още по-малко в досъдебната фаза на процеса, за да бъде дадена възможност на държавното обвинение да формулира коректно обвинения.