Съдът в Страсбург: Налице са скандални злоупотреби със СРС-та в България

Законите в България, които уреждат подслушването и следенето, не са качествени и не могат да гарантират, че намесата в личния живот на гражданите отговаря на критериите в едно демократично общество.

Тази констатация прави Европейският съд по правата на човека в свое решение не само за законодателството у нас, но и за практиките за използване на специални разузнавателни средства (СРС), съобщи "Лекс". Решението е наситено с примери за скандали и злоупотреби със СРС от последните 10 г. А след като е направил преглед на Закона за СРС и на Закона за електронните съобщения, съдът в Страсбург стига до унищожителното за страната ни заключение, че "законите, уреждащи тайното наблюдение в България, прилагани на практика, все още не отговарят на минималните гаранции срещу произвол и злоупотреба".

Делото пред ЕСПЧ заведоха двама адвокати – Михаил Екимджиев (заедно с Асоциацията за европейска интеграция и права на човека) и Александър Кашъмов (Програма достъп до информация). Това е вторият път, в който Екимджиев се обръща към съда в Страсбург заради злоупотребите с подслушването и следенето у нас. През 2007 г. по негова жалба ЕСПЧ констатира сериозни проблеми при съхранението на данните, събрани със СРС, както и липсата на механизъм човек да установи дали е бил незаконно подслушван или следен. Именно заради това първо решение след дълги перипетии бе създадено Бюрото за контрол на СРС.

Сега Екимджиев и Кашъмов поискаха от съда да направи преглед на целия процес – от нормативната му уредба, през исканията за използване на СРС, разрешенията на съдилищата до проверката на Бюрото за контрол на СРС и възможността за търсене на обезщетение в случаите на незаконно подслушване.

Според изводите на съда в Страсбург прекомерната продължителност на първоначалното разрешение за наблюдение от съображения за защита на националната сигурност – две години, значително отслабва съдебния контрол, на който е подложено такова наблюдение. Освен това процедурата за даване на разрешение за използване на СРС не е в състояние да гарантира, че се прибягва до наблюдение само когато е „необходимо в едно демократично общество“.

"Съществуват редица пропуски в законовите разпоредби, уреждащи съхраняването, достъпа, проверката, използването, съобщаването и унищожаването на данни от СРС. Системата за надзор, както е организирана в момента, не отговаря на изискванията за достатъчна независимост, компетентност и правомощия", констатират още в Страсбург. Според Европейския съд условията за уведомяване на гражданите, че спрямо тях са използвани СРС, са твърде тесни, а специалното средство за защита – искът по чл. 2, ал. 1, т. 7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, на практика не може да се приложи във всички възможни сценарии, не гарантира проверка на обосновката на всеки случай на употреба на СРС , не е отворен за юридически лица и е ограничен по отношение на обезвредата.

„Тези недостатъци в правния режим изглежда са оказали действително въздействие върху функционирането на системата за тайно наблюдение в България. Повтарящите се скандали, свързани с тайното наблюдение предполагат съществуването на злоупотреби, които изглежда поне частично се дължат на неадекватните правни гаранции“, заявява ЕСПЧ в решението си.

„Това решение е изключително важно и навременно. Самият ЕСПЧ посочва, че то е от първа степен на важност, което означава, че са необходими дълбоки структурни и устойчиви промени в законодателството и в практиката, свързани с употребата на СРС, съхранението и унищожаването на събраната чрез тях информация, както и с достъпа до трафичните данни, съхранявани от доставчиците на комуникационни услуги.

Само при добра воля от страна на властите може да бъде преодоляно констатираното от ЕСПЧ драматично влошаване на ситуацията, свързана със защитата на правото на личен живот и с неприкосновеността на кореспонденцията, заради която всяко физическо и юридическо лице под юрисдикцията на България може да бъде жертва на злоупотреби със СРС. Изключително навременни са и изводите, и критиката на ЕСПЧ към практиката на специализираните съдилища за безконтролно разрешаване на СРС, както и за заслугата на бившия главен прокурор Сотир Цацаров за обезличаването и лишаването от ефективност на Бюрото за контрол на СРС“, коментира решението адвокат Екимджиев. Последните му думи, визират констатацията на съда в Страсбург, че след указания на Цацаров силно е ограничен достъпът на бюрото до данните в преписките на прокуратурата, за да може действително да преценява дали искането за използването на СРС е било единственият възможен начин за събиране на доказателства.

В решението си ЕСПЧ напомня, че сега под надзора на Комитета на министрите на Съвета на Европа България трябва да избере генералните мерки, които ще предприеме, за да бъде преустановено погазването на неприкосновеността на личния и живот и на кореспонденцията, които допускат законодателството и практиката у нас.