Сами избрахме да сме роби, заслужаваме си Проклятието на соца

ПРОФ. НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ

Като гледам източногерманците, унгарците, словаците, българите ... и си мисля - прав е бил Мойсей!

Робството не е социален статус - та щом вече не си в робство и значи вече не си роб.

Робството е ментален статус, то е манталитет, себеусещане, начин на живот, светоглед.

Животът след соца трябваше да бъде непрекъснато усилие да изстискаш соца от себе си.

Мнозинството не го направи, даже вече не го и прави.

Така ни се пада робството, защото пет пари не даваме, че соцът го е вградил в нашето ДНК. И явно трябва още дълго да блуждаем из пустинята на заблудите и илюзиите, на мисловния мързел и окаяното безволие.

Ние сме като перничаните, които толкова бяха свикнали с пушека, дима, саждите, прахта от табаните, че като се качваха на Витоша започваха да се задушават от чистия въздух и да викат - дайте малко пушек, малко дим, малко сажди, малко прах от табаните, че се задушаваме!

Така и ние, като се окажем малко на свобода, започваме да се задушаваме и да викаме - дайте малко несвобода, малко репресии, малко ограничения на правата, малко тоталитаризъм, малко Путин, че не се трае, не се търпи, не се понася, не се издържа!

И не разбираме, че несвободата, репресиите, ограниченията на правата, тоталитаризмът, Путин - ти никога не остават малко, а стават много, непоносимо и фатално, грозно и гадно много!

Ние си заслужихме соца с поведението и безхарактерността си и си заслужаваме постсоца.

Това са дълбоки увреждания. Именно тези увреждания са Наследствието и Проклятието, което ни остави соцът.

Соцът бе най-доброто от всички времена за неамбициозните, пасивните, примирените, нагаждащите се, искащите да получават без да дават, хитрите, безпринципните, чакащите от държавата и вождовете ѝ, неспособните да поемат рискове и неможещите да отговарят за своите жизнени стратегии, желаещите всички да са равни в убогостта на битието и да са глухи за неспокойствията на съзнанието.

Опасявам се, че пропуснахме времето, когато трябваше да се разделим с това Наследство и да се освободим от злокобите на това Проклятие.

Ние сякаш сме приковани към скалата на соца и злите му сили постоянно кълват нашия черен дроб.

Николай Слатински е професор по международна и национална сигурност, преподава в УНСС и Военната академия. Бивш съветник на президента Георги Първанов. Заглавието е на редакцията.