Само италианци и румънци бачкат по-кратко от нас
Скандинавците работят средно по 42-3 години
Очакваната продължителност на трудовия живот в България е 34,6 години – третата най-ниска в Европейския съюз. По-кратко работят единствено в Румъния (32,7 години) и Италия (33 години), сочат данни, цитирани в анализ. Средно за ЕС показателят е 37,5 години.
При мъжете обаче България е на последно място в целия съюз, макар и с малка разлика пред Румъния и Хърватия. На другия полюс са държави като Нидерландия (44 години), Швеция (43,4) и Дания (42,6), където трудовият живот продължава над 40 години.
Данните очертават ясни географски различия – в Северна и Западна Европа се работи по-дълго, докато в Южна и Източна продължителността на заетостта е по-ниска. В северните страни се отчита по-високо участие на пазара на труда на почти всички групи – жени, младежи и по-възрастни.
Една от основните причини за ниските показатели в България е големият дял на младежите, които нито учат, нито работят. Според последни данни на Евростат за 2025 г. те са 13,8%, което поставя страната на второ място след Румъния. Още през 2024 г. статистика показа, че над 600 000 българи в трудоспособна възраст не са активни на пазара на труда и не учат.
Проблемът с младежката безработица е характерен и за други европейски държави, включително за икономики като Великобритания.
В България заетостта е силно зависима от образованието. Хората с висше образование имат почти пълна заетост (92%), докато при тези с основно тя е едва 32%, а с начално и по-ниско – 27,6%. Проблемите са най-концентрирани в селските райони, сред нискообразованите и жените.
Значително по-ниска е заетостта и сред малцинствата. Скорошно изследване на ОИСР за България отчита 22% заетост при ромската етническа група, 44% при турската и 67% при българската. Интеграцията им, както и осигуряването на равнопоставен достъп до социална закрила, остават предизвикателство.
Хората с увреждания също остават в голяма степен извън пазара на труда. Разликата в заетостта им спрямо хората без увреждания у нас е 33%, при средно 24% за ЕС. Въпреки това заради недостига на кадри бизнесът се насочва все по-често към тях.
Ранното излизане от пазара на труда е друг съществен фактор. Това се дължи както на възможностите за ранно пенсиониране в определени професии, така и на растящия брой пенсии за инвалидност. Все пак се наблюдава и положителна тенденция – близо 17% от пенсионерите у нас продължават да работят, което е най-високият дял на Балканите.
Според анализа пазарът на труда в България се нуждае от повече гъвкави форми на заетост, за да интегрира младежи, жени с малки деца, възрастни и хора с увреждания. Дългосрочните мерки включват намаляване на броя на отпадащите от училище, ограничаване на злоупотребите с ТЕЛК решения и привличане на инвестиции в по-слабо развитите региони.
