Само в Lupa.bg: 19-годишен швед разказва за битката си с COVID-19

19-годишен шведски студент разказа потресаващата си история как втори месец се бори с последствията от прекарана коронавирусна инфекция, въпреки ширещата се информация, че правителството в Стокхолм изобщо не се страхува от вируса.  

Разболява се през май, но не е сигурен откъде се е инфектирал. "Започна бавно с лека треска и лека умора, когато се събудих една сутрин. Това състояние обаче продължи няколко дни, докато накрая не ме тестваха и не ми казаха, че съм пипнал коронавируса. Не мислех много за него, защото смятах, че просто ще ми мине за 1 седмица и само се изолирах. 

Бъдещият неврохирург обаче разкрива, че прогнозата му далеч не се е сбъднала. И въпреки че около десетия ден от заболяването състоянието му действително се подобрило, като можел дори да прави фитнес упражнения. Но още седмица по-късно рязко се влошава. Вдига 39-градусова температура, поти се почти непрекъснато и губи вкус и обоняние. "Тогава започнах предимно да лежа в леглото. 2 седмици по-късно обаче се появи и кашлицата. Доста сериозна", разказва шведът. 

Седмици 4-6: Кошмарът 

"Наложи се да остана в леглото почти един месец. Беше ми тежко и се усещах, сякаш съм болен от грип. Прогресивно ситуацията ми ставаше по-усложнена, болките в гърдите се влошиха, чувствах се, сякаш тялото ми се разпада. Започнах да получавам лилави мазоли и афти - по пръстите на краката си и по устните си, а температурата все не спадаше. Дишането ми стана много трудно и започнах да се давя. Наистина мислех, че ще умра. Една от тези нощи извиках и линейка, защото не можех да се движа, не можех да спя и не можех да се храня. В 02,00 часа медиците пристигнаха, екипирани до зъби и ме изнесоха в линейката. В болницата бях сложен веднага на апаратно дишане, защото бях развил двойна пневмония", разказва скандинавският студент.

Той е прекарал 3 дни в интензивното отделение на лечебница в Стокхолм. Болестта обаче не утихва. Въпреки че е изписан в много по-добро състояние около 1 седмица по-късно, той се прибира у дома със симптоми - субфебрилен, с болки в гърдите и в гърлото. 

Цели 2 месеца след първия тест той най-накрая дава негативен резултат за вируса, а за пълното му възстановяване са нужни още 2 седмици. В крайна сметка, за щастие, успява да развие и висок титър антитела.

"Бях болен за около 8 седмици и половина. До момента не съм възвърнал вкуса си напълно. Всичко, което хапна или пия, е едно и също. Белите ми дробове не са добре, не мога да изкачвам стълби без да си почивам на всеки няколко стъпала, не мога да тренирам във фитнес залата. Според линия ми лекар състоянието им ще остане такова доживот. Преди COVID-19 бях в отлична форма, излизах за джогинг по няколко пъти седмично, а отделно тренирах в залата. Загубих огромна част от мускулната си маса. Нямам никакви придружаващи заболявания. Единствено взимам антидепресант. Преди инфекцията тежах 72 килограма, а сега съм 55 кг. Налагат ми се ежеседмични медицински прегледи", казва още шведът. 

През лятото България загуби 19-годишния студент Христо Денев от Велико Търново. Баща му, адвокат Иван Денев и досега твърди, че коронавирусът не е убил сина му, а лечението в болница "Проф. Стефан Черкезов". Делото за смъртта на Христо е под надзора на главния прокурор Иван Гешев.