Само в Lupa.bg: Българска следа изникна от прясно санкционираните кремълски пропагандатори
Павел Зарубин даде гласност на заплахата от Путин срещу София, ЕС му тури "черен печат"
Новината, че има нов транш санкционирани руски пропагандатори с черен печат от Съвета на ЕС, се оказа с българска следа. Сред разпространяващите кремълските хибридки онлайн и на комични симпозиуми в страни с управления, близка до Владимир Путин (например Беларус и Азербайджан - б.р.), се оказа и журналист, транслирал заплахите на режима на руския президент.
За кого и какво става въпрос?
Един от шестимата прясно санкционирани е водещият Павел Зарубин, неколкократно водил многочасовия маратон "Пряка линия" с Путин. А е и лице на програмата "Москва, Кремъл. Путин. 25 години" - документален филм за четвърт век вся власт Путинова.

Навръх Гергьовден у нас миналата година (6 май 2025-а - б.р.) държавният телевизионен канал "Россия-1" излъчва въпросната лента на Зарубин. И от нея лъсва истината - че България и съседна Румъния също са поставени на прекия прицел на президента на РФ след Украйна. Защото те били виновни за войната в Украйна. Мотивът за евентуалното вдигане на мерника спрямо София и Букурещ от Москва пък никак не бил отсега, а се коренял, според самия Путин в продължаващата експанзия на НАТО и именно заради присъединяването на двете страни към Алианса през 2004 г.
Заради въпросната своеобразна заплаха, отправена към България и Румъния в пропагандния филм от час и половина, и двете външни министерства реагираха навреме и остро.
"В отговор на изявленията на президента на Руската федерация Владимир Путин, съдържащи се в документалния филм „Русия. Кремъл. Путин. 25 години“ и разпространени в някои медии, Министерството на външните работи на Република България заявява следното:

Опитите на Руската федерация да прехвърли отговорността за започването на незаконната и непровокирана война в Украйна върху други държави, включително България, са напълно неприемливи и представляват груба манипулация на фактите. Присъединяването на Република България към Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) е суверенно решение, основано на волята на българските граждани и на легитимни демократични процеси.
Това решение е продиктувано от стремежа на България към трайна сигурност, стабилност и мир в регионален контекст. Засилването на сдържащия потенциал на страните членки е насочено към защитата на съюзническата територия, не е заплаха за никоя друга държава и е в пълно съответствие с международното право.
България остава твърдо ангажирана със своите съюзнически задължения в рамките на НАТО и с принципите на Европейския съюз. Ще продължим да защитаваме нашия суверенитет, сигурност и демократичен избор, както и да работим за укрепването на международния правов ред, основан на правила".
А малко след излъчването на "филма" на Зарубин, портал "Култура" ни спестява нуждата да го гледаме и синтезирано го преразказва така:
"В самото начало филмът "Москва. Кремъл. Путин. 25 години" започва като "незапочващ репортаж". Снимачният екип на Зарубин надзърта из коридорите на Кремъл, където очевидно е отдавнашен гост, но главното действащо лице така и не идва. Ненадейно Путин излиза за малко след някаква среща, стрелките на часовника сочат 22,30 ч., както страхопочитателно ни съобщава придворният репортер, но "владетелят" все няма "прозорец". Такъв се появява доста след полунощ – репортерът, операторите и звукарите видимо дремят, когато самият Той се появява – и каква чест – кани ги по домашному, в кухнята на кремълските си покои. Дори – просто не е за вярване – е готов лично да им предложи чай, на накрая решава, че е достатъчно да ги почерпи с кефир, разяснявайки им здравословните качества на тази млечна напитка, която естествено, че е руско производство.
Ето го и първият голям щрих – Путин е човек като всички останали. Но какъв Човек! Той не е политик – съобщава ни го сам след епизода с хладилника, макар че му се налага да властва над душите и умовете. Той пази Русия. И е отговорен за целия свят. А други около него просто няма. В целия филм не се споменава нито едно друго име – Путин не само няма предшественици, но и няма наследник, както ще стане ясно накрая.
През тези 25 години Путин е бил в пряка връзка с народа. Независимо че обитава кремълските покои, където всичко е изпълнено в охра и злато. Дори няма време да свири на снежнобелия роял, който потупва пътьом по затворения капак.
Позволява си само половин час спорт и въвежда снимачния екип в тренировъчни си салон, неизвестно защо пълен с възглавници.
В следващия епизод той, докато пие кефир в кухнята, споделя в какво е успял. Заради санкциите е успял да възстанови селското стопанство на Русия – затова млякото и месото вече били руски. "Репортерът" Зарубин верноподанически пита: а вярно ли е, че Китай вече внася основно руски хранителни продукти? На което Путин не отговаря, само снизходително кима с глава. Истина ли е това, или не е, така и не научаваме.
Но става ясно, че Путин не вярва на никого. "Колективният Запад" го е мамил многократно, основно с Минските споразумения за Украйна. А той тогава е трябвало да подпише, още не е бил готов за война.
И някъде тук – около 48-ата минута във филма – е преизлъчен откъс от неговата Мюнхенска реч от 2007 г., след което той заявява, че Румъния и България са допринесли за напрежението, довело до войната в Украйна, с това, че са приели американски бази на своя територия".
Шест месеца по-късно - след излъчването на филма, Зарубин вече е с тлъста санкция от ЕС. С която, очаквано, се подигра, като "закачи" Брюксел с думите:
"Гренландия остава една от малкото европейски дестинации, които искам да посетя, въпреки че ще ми трябва скоро американска виза за целта".
Другите трима санкционирани телевизионни журналисти са Дмитрий Губерниев, Екатерина Андреева и Мария Сител.
И четиримата водещи разпространяват дезинформации за войната в Украйна и възхваляват режима на Путин. С "черен" печат се сдоби с решението на Съвета на ЕС вчера и Роман Чумаков, а последният е роденият в Украйна руски балетист Сергей Полунин. От 2019 до 2024 г. той е заемал поста директор на Театъра за опера и балет в анексирания от Русия украински град Севастопол. Този театър обаче не е открит и до днес.
Всички шестима санкционирани допринасят за продължаването на руската агресия чрез набирането на пари за въоръжените сили на Москва.